Какво се крие зад 3D технологиите?

Един от най-съвременните методи, който буди интереса на все повече производители,предприемачи и любители, навлизайки във все повече индустрии, е 3D принтирането. То намира широко приложение в областта на машиностроенето, автомобилостроенето, авиацията, при изпитване на нови видове изделия, при производството на детски играчки, в биохимията, медицината, топографията, архитектурата, бижутерията и още мн. др. Една от компаниите у нас, развиващи дейност в сферата на 3D технологиите, е 3dbgprint.

„Идеята за 3D принтирането започва да се усвоява в началото на 80-те години на миналия век, в Япония, когато технологията се е наричала бързо прототипиране. През 1984 г. Чарлз Хъл (Charles W. Hull), считан за бащата на 3D принтирането, патентова стереолитографията – процес, описан като „система за генериране на триизмерни обекти чрез създаването на модел с напречно сечение на обекта, който ще се формира“, разказаха от 3dbgprint.

По своята същност 3D принтирането се счита за кумулативен или още добавъчен процес, при който се натрупват слой след слой, за да се образуват различни обекти. То се състои от три основни стъпки – моделиране (като това, което се прави с CAD софтуер), отпечатване (структурирането на слоевете от течност, прахови частици, хартия и т.н.) и апретура (полиране и добавяне на цвят).

Сред най-често използваните материали в триизмерното принтиране са полилактидна киселина (PLA – вид полиестер, от който, например, се правят сашетата на чая), акрилонитрил-бутадиен-стирол (ABS – термопласт, от който се правят кофичките за кисело мляко и детските конструктори), евтектични метали, порцелан, гума, хартия, сребро, стомана, алуминий, титаниеви сплави и дори злато.

„В момента триизмерното отпечатване се смята за един от най-бързо развиващите се пазари, като по статистика през 2012 г. стойността му се е оценявала на 2.2 млрд. долара, а през 2015 г. вече се очаква двоен ръст”, заявиха в заключение от 3dbgprint.

Източник на снимковия материал: 3dbgprint