Чудо на древното инженерство: Как Петра и Хавара процъфтявали благодарение на усъвършенствани системите за водоснабдяване
28.09.2024 г.10 мин.
В една от най-сухите области на света, където природните условия са вечно предизвикателство за човешкото присъствие, се намира древният град Петра. Основан около VI в. пр.н.е. и процъфтял под управлението на набатейците, Петра е един от най-забележителните примери за човешка изобретателност и инженерна мисъл в древността. Известен като „градът на камъните“, Петра не е само архитектурно чудо, но и свидетелство за напредналите технологии на набатейците в управлението на водните ресурси. Впечатляващата водоснабдителна система на града включвала канали, цистерни и водохранилища, които събирали и съхранявали дъждовната вода – жизненоважна за оцеляването на града в суровите условия на пустинята. На около 60 км южно от Петра се намира и древното набатейско селище Хавара, днес известно като Хумайма. Основано през I век пр.н.е., то също разчита на сложни системи за водоснабдяване, проектирани да подпомагат селското стопанство и търговията в един от най-сухите региони на планетата. Хумайма е още едно доказателство за инженерните способности на набатейците в управлението на ограничените водни ресурси.
Водоснабдителни иновации в Набатея
Регионалната водоснабдителна система, която включвала 27 km акведукти, пет резервоара, 57 цистерни и три преградни язовира, заедно с няколко бариери по вади и терасирани полета, осигурявала не само вода за ежедневно ползване, но и необходимите количества за напояване и стопанство.
Язовирите, стратегически разположени по коритата на потоците в планинския терен, улавяли, отклонявали и временно съхранявали голям процент от оттичащата се вода по време на дъждовете. Тези съоръжения били от решаващо значение и за контрола на наводненията, като задържали и отклонявали излишната вода.
Предполага се, че дневните нужди на Петра за вода са били около 1 800 m3 на ден. Освен язовирите, на ключови места в Петра и околностите ѝ били издълбани множество цистерни за безопасно съхранение на отклонената дъждовна вода. Те осигурявали постоянно количество вода през цялата година, като я съхранявали за няколко месеца. Водоснабдителната система на Петра включвала също така и множество басейни, които се използвали за различни цели. Например, четири басейна, разположени по протежение на водещия към Петра каньон Сик, били свързани с тръбопровода и използвани като утаители. Те избистряли водата за консумация и премахвали частиците, които биха могли да запушат тръбите. Освен че били функционални, тези басейни били и богато украсени, за да впечатляват посетителите, тъй като това било главният път към града.
На други места в града, издигнати басейни по протежение на римската улица с колонада (Cardo) били свързани с издигнати тръби и използвани за задържане на количества вода над нивото на земята. Те осигурявали вода под налягане за фонтаните и по-ниските обществени басейни.
Набатейски воден резервоар (Снимка ©ACOR)
В Петра и околностите ѝ са открити доказателства за над 200 km предимно глинени тръбопроводи. Те били внимателно проектирани, за да транспортират и разпределят водата в целия град. Освен това били оптимизирани за максимален поток, минимизиране на турбулентността и предотвратяване на течове или запушвания. Повечето от тръбните участъци били проектирани и изградени от самите набатейци. След предаването на властта на римляните през 106 г. от н.е., водната система била разширена, за да поеме допълнителното развитие на града. Важно е да се отбележи, че римляните не заменили набатейската система за съхранение и разпределение на водата, а само я разширили, за да отговорят на новите нужди.
В планинския терен били издълбани канали за отклоняване и насочване на оттичащата се вода към близките язовири и цистерни, което допълнително увеличавало ефективността на събирането на дъждовната вода. Някои от тези канали били издълбани в скалите, за да поберат и защитават глинените тръби, които разпределяли водата в целия град.
Интересно е, че водоснабдителната система на Хавара показва редица уникални иновации. Разработени били цилиндрични цистерни с аркови покриви – дизайн, който не се среща другаде. Тези цистерни били по-лесни за поддръжка и предлагали по-голям капацитет за съхранение, което доказва креативността на набатейските инженери. Друга новост е използването на обърнати покривни керемиди в каналите на акведуктите, което вероятно помагало за борба с натрупването на калциев карбонат, който често задръствал каналите.
Набатейски басейн, захранван от акведукт (Снимка ©John Peter Oleson)
Сравнение с други древни култури
Набатейците не били единствените, които развивали напреднали водни технологии в древността. Римляните например също изграждали обширни акведукти, за да доставят вода в своите градове, като използвали подобни на набатейците техники за регулиране на потока на водата. Древен Египет също разчитал на водни системи за напояване, свързани с река Нил. Въпреки това, набатейците се отличавали с адаптирането на технологиите към специфичните условия на пустинята – малки количества валежи и силно изпарение.
Устойчиво използване на природните ресурси
Моделите за управление на водата в Набатея са пример за устойчиво използване на природните ресурси в древността, което е важно и за съвременния свят. Днешните предизвикателства с недостига на вода в много региони на света могат да почерпят вдъхновение от древните технологии на Набатея. Местните ресурси били използвани ефективно, а водните системи били изградени така, че да осигуряват дългосрочна устойчивост на населението.
Разкопките в Хавара и Петра хвърлят светлина върху технологичните умения на Набатея, разкривайки значението на водоснабдителните системи. Днес учените използват тези открития, за да проучват как древните технологии могат да бъдат адаптирани и приложени в съвременни изследвания и технологии за управление на водните ресурси. Например, методите за събиране на дъждовна вода и съхранение, използвани от набатейците, могат да бъдат от полза за модерни инженерни проекти в засушливи региони.
Съвременно приложение на набатейските технологии
Древните водоснабдителни системи на набатейците вдъхновяват съвременни проекти за управление на водните ресурси, особено в аридни региони. Например, в района около Петра съществуват опити за възстановяване на древните акведукти и системи за събиране на дъждовна вода, за да се подпомогне борбата с наводненията и подобряването на селското стопанство. Тези древни техники, като изграждането на утаителни резервоари и системи за съхранение, са ефективен модел за устойчиво използване на водни ресурси в днешния контекст на климатични промени.
Канал в Петра (Снимка © Larry W. Mays)
Съвременните водопроводни системи също черпят вдъхновение от ключовите технологии, разработени от набатейците в древния град Петра. Сложната система от акведукти, керамични тръби и водоеми, разработена от набатейците, позволява ефективното управление на водните ресурси в изключително сухи условия. Те използвали керамични тръби с прецизно наклонени канали, които максимизират водния поток, и създавали утаителни резервоари, за да събират утайките и да пречистват водата.
Днес модерни системи за водоснабдяване прилагат подобни техники, като използват наклонени тръби и резервоари за съхранение на вода, за да минимизират загубата на вода и да осигурят постоянен поток. Пример за това е използването на водоснабдителни канали в пустинни райони и съвременни проекти за възстановяване на древни водни системи в Петра, които служат за управление на наводнения и селскостопански нужди.
В заключение
Набатейските водоснабдителни системи показват как древните култури са успявали да се адаптират към най-суровите условия чрез иновации и креативност. Тези системи не само осигурявали прехраната на хиляди хора, но и демонстрирали културната мощ на Набатея като водеща сила в региона. Днес те продължават да вдъхновяват модерното инженерство, доказвайки, че устойчивото използване на природните ресурси не е само предизвикателство на съвременността, но и урок, извлечен от миналото.
За да подготвим този материал, използвахме информация от: Strategies for Water Supply in Arabia Petraea during the Nabataean through Early Islamic Periods: Local Adaptations of the Regional ‘Technological Shelf’, John Peter Oleson; traveltalesoflife.com, omrania.com; greenprophet.com, nabataea.net и др.
Източник на снимковия материал: Researchgate.net, ©Larry W. Mays, ©Mark Gillow, ©ACOR, Yasir Gürbüz via Pexels.com, Strategies for Water Supply in Arabia Petraea during the Nabataean through Early Islamic Periods