Арх. Виктория Ангелова-Винарова – дързост и талант в щедри дози в името на модерния облик на София

Заслугата за европейския облик на младата ни столица през 19-ти и 20-ти век дължим на забележителната работа на редица архитекти, сред които се откроява и арх. Виктория Ангелова-Винарова. Асоциациите с името ѝ неминуемо свързваме с дързост, усърдие и талант в щедри дози. Защо това е така, ще разкрием в днешната инженерна история.

Арх. Виктория Ангелова-Винарова е родена през 1902 г. в гр. Велико Търново в семейството на Васил Ангелов – заможен търговец, който придобива своето образование в Англия. Арх. Виктория Ангелова-Винарова изучава архитектура във Виенския технически университет и Техническия университет в Дрезден, след което се завръща в България.

През 30-те години на миналия век облика на пл. „Славейков“ оформят новопостроените големи сгради. Една от най-впечатляващите е тази на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството, в която днес се помещава Столична библиотека. Проектирана е от 24-годишната арх. Ангелова-Винарова, която тогава е стажант при арх. Пенчо Койчев. Младата дама печели конкурса през 1926 г., а строежът на зданието е изпълнен под техническото ръководство на арх. Ангелова през 1932 г. В изпълнението на проекта участие взимат още архитектите Йордан Йорданов и Георги Овчаров. Впоследствие арх. Ангелова проектира и почивния дом за министерските служители, който се намира в Банкя.

Внимание обаче предизвиква интериорът и фасадата на сградата на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Зданието е проектирано в стил „Интернационал“, който се развива през 20-те и 30-те години на 20-ти век и е доминиращ в западната архитектура в средата на века. Стилът на проекта наподобява този на нейния преподавател в Дрезден – проф. М. Дюлфер.

Запазва баланс по отношение на околната среда и детайлите по фасадата. Главно елементите са насочени към входа, а масивните дървени врати са съчетани с декорации от ковано желязо. Седящите над входната козирка мъжка и женска фигура са символ на строителството и архитектурата, а помежду им има герб с лъв. Фоайето има масивни мраморни колони, цветната мозайка на пода продължава до първия етаж. Този сектор от сградата се осветява от високи прозорци, чийто стъклопакет е изработка на компанията „Цетлер“, Мюнхен.

През 1926 г. арх. Виктория Ангелова-Винарова печели втори проект – за построяването на Културен дом на правниците. Въпреки отнетата възможността да изпълни проекта заради крехката си възраст, младата дама доказва усърдието и перфекционизма си, с който е известна сред колегите си. Тя участва в почти всички архитектурни конкурси, в които постига впечатляващи резултати – като победител или класирана в челната тройка. Неслучайно получава и орден „За граждански заслуги“, а една от залите на Столична библиотека носи нейното име.

Други популярни проекти на арх. Ангелова-Винарова в столицата са свързани с разширението и преустройството на Природонаучния музей и Втора хирургия на Александровска болница. Към тях следва да добавим Държавна художествена галерия към Държавната художествена академия , жилищна кооперация на ул. „Московска“ № 37, Трета девическа гимназия на ул. „Искър“ в София, най-големия на Балканите санаториум за гръдоболни в с. Радунци и др.

Със съпруга си – арх. Борис Винаров, основава архитектурно студио в столицата. През 1944 г. бомбардировките разрушават студиото и дома на сем. Винарови, което налага те да се преместят във Велико Търново. След една година отново се връщат в София, но арх. Виктория Ангелова-Винарова умира през 1947 г. на 45-годишна възраст вследствие на бронхопневмония. Три месеца по-късно съпругът ѝ също напуска този свят.

За да подготвим материала, използвахме информация от „Адрес: Столична библиотека“, „ПРИСЪСТВИЯ/ОТСЪСТВИЯ. Художнички и архитектки в модерното изкуство на България“ и др.

Източник на снимковия материал: Инженер.bg, Столична библиотека (Facebook), Wikipedia