Орлов мост – площадът, олицетворяващ свободния дух на нацията

Името на Орлов мост идва от четирите бронзови орли, разперили криле високо над него като покровители. Изкусно изработените птици и другите метални орнаменти на столичния мост са плод на виртуозна инженерна мисъл и прецизно изпълнение. Създаването на този знаков архитектурен паметник за гр. София е свързано с имената на двама видни чешки архитекти – Вацлав Прошек, братовчед на небезизвестните братя Прошек, и главният архитект на столицата по това време Адолф Вацлав Колар.

Орлов мост е построен с идеята да ознаменува свободния дух на излязлата от робство нация. Защото именно тук за пръв път след Освобождението през 1878 г. софиянци са посрещнали с хляб и сол оцелелите български затворници от Диарбекир, борили се срещу поробителите. Разположен в сърцето на София, и до днес Орлов мост продължава да бъде любимо място на столичани.

През 1888 г. столичните общински съветници вземат решение за изграждането на съоръжението над Перловска река. То е построено три години по-късно (1891 г.) на източния вход на стара София.В проектирането и изграждането му освен Вацлав Прошек и Адолф Вацлав Колар участие вземат и самите братя Георги и Богдан Прошек. По тяхна идея още е издигнат и паметникът на Апостола на свободата Васил Левски.

За главен елемент на емблематичния Орлов мост неслучайно са избрани 4 орела, поставени върху масивни каменни колони, които обграждат площада от четирите му страни. Според много тълкуватели орелът е символ на основателя на българската държава хан Аспарух. Някои проучвания сочат, че величествената птица може да е свързана и с Бога слънце, почитан от старите българи, и със силата и мощта, която той носи. Броят на орлите също е подбран със замисъл, символизирайки четирите посоки на света.

Фигурите на бронзовите орли и останалите метални орнаменти на фенерите, герба и перилата са проектирани и излети във Виена от австрийската фирма „Рудолф Филип Вагнер“. Изящните произведения на тази компания украсяват и други знакови архитектурни паметници като Паметника на Васил Левски, Лъвов мост, оградата на Градската градина и Княжеския дворец (сега Национална художествена галерия), както и българската Желязна църква в Цариград.

Мостът струва на общината 80 хил. тогавашни лева, които са близки по стойност със същата сума днес. По-голямата част от парите са събирани лев по лев от дарения, като едва една трета от тях са предоставени от столичната хазна.

Дълги години преди появата на съоръжението над Перловската река е имало мост. До Освобождението през 1878 г. той е бил съвсем прост, дървен и без украси. С конструирането на Орлов мост улицата между него и царския дворец била наречена „софийското стъргало“, любимо място за разходки на млади и стари до средата на XX век. Вечер участъкът бил затварян за превозни средства и се изпълвал с хора, които очаквали да се срещнат с приятели и познати.

През последните десетилетия Орлов мост се очерта като епицентър на политическите събития в България, място за протести, изразяване на воля и мнения на гражданите относно различни проблеми. Площадът става предпочитано място за демонстрации, като милионния митинг през 1990 г., довел до падането на недемократичното правителство, природозащитни протести, антимонополните протести през 2013 г. и др. 

Текста състави: Снежана Бесарабова от редакционния отдел на Инженер.БГ

Източник на снимковия материал: stara-sofia, bulgarianhistory