Братя Прошек – чехите, оставили сърцето и душата си в архитектурно-строителния облик на София

Една фамилия ще остане завинаги в българската история, бит и култура. Една фамилия, придаваща тежест на значението на думите свобода и принадлежност. Една фамилия, олицетворяваща обществеността и напредъка в архитектурата и строителното инженерство, свързвана с едни от най-величествените символи и емблематични паметници на България. Чешките братя Георги (Иржи) и Богдан (Теодор) Прошек, наред с техните братовчеди Вацлав и Йозеф, приели България като своя втора родина, свой живот и своя съдба.

Георги Прошек е роден през 1847 г. в чешкия град Бероун, близо до Прага. През 1869 г. завършва землемерно инженерство и строителство в Кралевската чешка политехника в Прага. Това е годината, когато се отправя към България. Младият инженер започва да упражнява професията си най-напред в Цариград, където постъпва на работа като инженер-асистент по проектирането и трасирането на железопътната линия Одрин – Саранбей в Централното бюро на компанията на заможния немски индустриалец барон Морис фон Хирш.

Той се установява в с. Алмалии (днешно с. Ябълково, обл. Хасково) заедно с други чешки и полски инженери и след като се сближава с ръководителите на местния таен революционен комитет, основават Славянски дом, училище и читалище. Наред с българските патриоти, инж. Про­шек жадува не по-малко за ос­во­бож­дението. Той дър­жи обаче и на не­го­во­то кул­тур­но раз­ви­тие, в резултат на което успява да превърне учи­ли­ще­то в с. Ал­ма­лии в об­раз­цо­во, по по­до­бие на чешките. Паралелно с образователната дейност на Славянския дом, младият специалист създава и първия интернационален таен революционен комитет.

Интересна част от живота на Прошек е запознанството му с Васил Левски. Инженерът снабдява с оръжие комитетите под претекст, че му трябва за охрана на железопътната линия, като заедно с него пренася тайно и революционната поща.

Георги Прошек рискува живота си и по време на Рус­ко-тур­с­ка­та освободителна вой­на, когато на­у­ча­ва за пла­но­ве­те на тур­с­ко­то ко­ман­д­ва­не да под­си­ли войс­ки­те око­ло връх Шипка с но­ви час­ти от тежка артилерия. Тогава той и други негови верни другари де­мон­ти­рат близо 200 m ж.п. рел­си и ги хвърлят в р. Марица при Големия мост, с ко­е­то про­ва­лят пре­ми­на­ва­не­то на турските во­ен­ни еша­ло­ни и ги за­бавят с око­ло 30 ча­са. Това се оказва от решаващо значение за изхода на битката. След като акцията е раз­к­ри­та от тур­с­ки­те влас­ти, Про­шек е осъден на смърт от Султана. Дегизиран ка­то се­ля­нин, той ус­пя­ва да из­бя­га в Бу­ку­рещ, къ­де­то ра­бо­ти ка­то пре­во­дач на рус­ка служ­ба.

След Освобождението инженерът се установява в София и става първият стенограф на Народното събрание. Заедно с по-малкия си брат – видният предприемач Богдан (Теодор) Прошек, през 1879 г. основават първата печатница в столицата, която в последствие получава названието „Придворна печатница“, а през 1884 г. построяват най-модерната за времето си пивоварна „Братя Прошекови“.  Това е била и първата електрифицирана сграда у нас, притежаваща собствен генератор. По вре­ме на ба­ло­ве дво­ре­цът е захранван именно от нея. По-късно братята полагат основите и на керамична фабрика.

Фамилията Прошек е неразривно свързана още с издигането на Лъвов мост през 1889 г. (тогава известен като „Шарения мост“) и Орлов мост през 1891 г., чиито проекти са изготвени от техния братовчед арх. Вацлав Прошек. По идея на братята е конструиран и паметникът на Апостола на Свободата Васил Левски през 1895 г. Те участват дейно и в строителството на Народното събрание (1886 г.), Софийска централна гара (1888 г.), католическата църква „Свети Франциск от Асизи“ (1899 г.), както и Варненско пристанище (1906 г.), което се счита за връх в конструкторската дейност на Георги Прошек.

Чешките братя учредяват дружествата Славянска беседа – 1880, Българското инженерно-строително дружество, ловджийско дружество „Соколъ“, дружество „Чех“ и др. Прошек се заемат и с изготвянето на градоустройствения план на София, известен първоначално като „Прошеков план“, а след приемането му от княза придобива името „Батенбергов план“, в който активно участие взема пък братовчед им Йозеф.

За историята, живота и архитектурно-строителното наследство, завещано ни от небезизвестните братя Прошек и фамилия, за вас разказа инж. Ана Вълчева от редакционния отдел на Инженер.bg.

Източник на снимковия материал: proshek.com