Най-добрата реклама и референция е отлично работещата система

Инж. Валери Андреев, основател и управител на Системи Автоматика Технологии /САТ/ ЕООД, пред Инженер.bg

 

Г-н Андреев, много пъти сте разказвали историята на САТ, но въпреки това не можем да не попитаме защо решихте да се заемете с толкова рисково начинание в онези мътни години?

Стартирахме веднага след промените през 1991 г., когато държавните структури започнаха да се рушат, в това чисто и научните институти. Аз работех в Централния институт по автоматизация, който с двата си филиала беше събрал огромен инженерен и научен потенциал и се занимаваше с реални внедрявания. Бях първият, който реши, че е дошло време да излезе на свободния пазар. В онези времена институтът имаше клиенти, които въпреки лошите времена, се нуждаеха от инженерни услуги. И така, на 1 август  1991 г., основах компанията и със своя малък екип до края на същата година изпълнихме проект за автоматизацията на цял завод за бетон. Започнахме от нулата и … стъпка по стъпка успяхме да създадем САТ такава, каквато е днес. В момента във фирмата работят около 100 човека, от които 60 - 70 са висококвалифицирани инженери.

 

Как се стигна до специализацията ви в циментовата и в стъкларската индустрии?

В годините след 1997 г. в България навлязоха големи концерни, като Солвей Соди, Холцим, Юлаглас и др. Те имаха ясна и точна политика по отношение развитието на производствените си мощности. И част от тези концерни рискуваха, като се довериха на български инженерингови фирми. Първоначално започнахме съвместна работа с гръцкия концерн Юлаглас, след това със Стинд, а по-късно и с Холсим, Титан Златна Панега Цимент и Италцимент Груп. Изпълнявахме проект след проект и достигнахме до изпълнението на цели производствени линии. Наложихме се, успявайки да отговорим на високите им стандарти и изисквания.

След 1999 г. започна възстановяването на световната и респективно на българската икономика и проектите се увеличиха. И аз, и екипът ми, имахме опит предимно с автоматизация на циментови и стъкларски заводи. Там са най-големите ни познания. Учехме в движение и новите проекти бяха предизвикателство за нас.

До началото на кризата през 2008 г., всяка година производството се увеличаваше и това водеше до необходимост от реконструкции и покриване на редица западни стандарти. Например за обезпрашаване. Заводите, които направихме заедно с нашите партньори, имат чудесни условия на труд и ние сме горди, че допринесохме да се случи това. Благодарение на инвестициите в модернизация на производството допринесохме за създаването на ново поколение работници с познания и умения за работа с най- модерните технологии и обурудване.

 

И така, българският пазар се оказа малък за вас!

Да, и започнахме да изпълняваме проекти в съседни на нас държави, като Сърбия и Косово. Добили увереност, погледът ни се насочи към един необятен и много платежоспособен пазар - руският. Неслучайно всички големи световни компании се борят за сериозно присъствие в Русия. Навлязохме с изпълнението на един, два проекта, отново в циментови заводи. После разширихме дейността в посока Казахстан и Азербайджан. В Европа сме реализирали проекти в Полша, Унгария, Италия. Достигнахме дори Шри Ланка и Нигерия.

 

Вие предлагате високотехнологичен интелектуален продукт, като изпълнението на всеки проект изисква намирането на уникално решение. Какъв трябва да е човек, за да се заеме с това – смел, мечтател?

На първо място, човек трябва да вярва в себе си и във възможностите си. Второ, трябва непрекъснато да се учи, да чете, да се усъвършенства. В нашата област техниката се развива с невероятна скорост, особено в света на комуникациите и на софтуера. Инженерите ни непрекъснато учат, за да са в крак с новостите.

В тази връзка искам да спомена, че за да е успешен един бизнес, той трябва да намери своята ниша. В началото ние правехме всичко - включително произвеждахме сензори, системен софтуер, специализирани прибори, дозатори и др., но бързо осъзнахме, че без пряко участие на висококвалифицирани инженери по време на внедряване не може да се изпълни нито един проект.

Така се сегментирахме в областта на инженеринговите услуги и това се оказа успешният път на развитие. И започнахме да използваме най-ценните си инженерни способности, а именно да решаваме всички технически проблеми на клиентите си. Времето доказа, че сме постъпили правилно.

 

Известни сте в бранша като фирма, в която няма текучество на хора. Как го постигате?

Свикнал съм добре да подбирам хората си, затова и имаме почти нулево текучество на работна сила. Имайте предвид, обаче, че ние работим при голямо натоварване. За САТ е задължително всичко започнато да се доведе до успешен край. В това отношение съм безкомпромисен! Най-важното нещо е клиентът да остане доволен. Всичко, което сме обещали, трябва да се изпълни не в крайния срок, а дори преди него. Най-добрата реклама и референция е отлично работещата система.

 

Добре ли е мениджърът на специализиран и динамичен бизнес като вашия да е и специалист в дадената област?

Определено да! Практиката показва, че когато мениджърът е специалист в областта, резултатите са много по-добри. Аз например съм започнал като редови инженер. Нямах време за мениджърски курсове. Налучквах. Много мислех и се учех в движение. С течение на времето се изградих и като мениджър.

Във връзка с въпроса, ще ви дам един елементарен пример. Когато започна преговори за някой нов проект, срещу нас сядат мениджърите на дадения завод. До тях, обаче, стоят още финансисти, технически лица, логистици и т.н., т.е. специалисти, които могат да отговорят на евентуални въпроси, свързани с изменения и допълнения на заданието. А от страна на САТ сядам само аз и още някой от моите специалисти. Защото, познавайки спецификата на работата, мога веднага да преценя  измененията в заданието до какви промени в сроковете и цената ще доведат, и то с много голяма точност. В това се състои голямото предимство на един мениджър, който е и специалист в областта.

 

Дълъг ли е периодът, за който един току-що дипломирал се инженер се изгражда като специалист?

Искам да започна с това, че много колеги инженери завършиха образованието си, работейки при нас. Ние поддържаме добри връзки с преподавателите от ТУ-София и им помагаме, когато и с каквото можем. Благодарение на тях откриваме млади талантливи студенти, които се присъединяват към екипа на САТ. Всичко, разбира се, е много индивидуално, но моите наблюдения са, че в областта на образованието има още какво да се желае. Нужно е осъвременяване на курсовете, които да отговарят на нуждите на реалната индустрия, а не само акценти все едно всички нови инженери ще работят в модерни развойни лаборатории и разбира се нужна е по-съвременна база за практическо обучение.

Времето, за което ще се изгради един специалист, зависи много от това какви са амбициите на дадения инженер. В САТ разработваме приложен индустриален софтуер. Изграждаме реални системи. Пускаме цели заводи и цехове, но програмирането за нас е само инструмент. Един инженер трябва да опознае обекта, да види какво ще управлява, да осмисли процесите и тогава да реши как ще подходи към реализацията на задачата. Всеки от нашите проекти се внедрява в реалното производство, при което ние поемаме големи отговорности. Всяка евентуална грешка би довела до огромни загуби. Затова и винаги казвам на младите специалисти, че мястото им е в САТ, само, ако наистина искат да работят като инженери.

 

И пак стигаме до мотивацията. Някои я разбират единствено като размер на получаваното възнаграждение. Какво е вашето мнение?

Мотивацията за работа е много важна. А тя е комбинация от доста неща. Първо е работата с най-модерните продукти - ние сме задължени да бъдем на гребена на вълната, да бъдем постоянно в крак с новите технологии и тенденции и това мотивира специалистите. Внедряваните от нас системи имат и голям социален принос, тъй като те подобряват условията на труд на много хора. И всичко това определено носи удовлетворение от работата. Друг мотивиращ фактор за нашите специалисти, е признанието от ръководители от най-високо ниво на отличните резултати от нашата работа . Например, наскоро изпълнявахме проект за автоматизация на циментов завод в Шурово Русия, на откриването на който дойде Президента Медведев, така също новия цех за горене на отпадъци в Бели извор бе открит от Премиера Борисов, което доказва значимостта на нашата работа, а това е истинско удовлетворение от работата, истинска мотивация.

Не искам да оставям на заден план и заплащането на инженерния труд, разбира се. То също е важно, но не е единствено, но все пак се стремя в компанията да гоним европейските нива на заплащане, както постигаме и европейското качество. Затова и правя всичко възможно не само да създам, но и да задържам добрите ни инженери в България.

 

Значи в днешния глобален свят в малка България има инженери на световно ниво?

Да. Има! Нека не звучи нескромно, но в много случаи сме без конкуренция.

 

Пазарната ви ориентация извън страната свързана ли е с интернационализация на дейността на САТ?

Да, и в момента екипът ни е интернационален. Първоначално открихме представителство в Русия, след това основахме и руска фирма, в която сега работят руски специалисти, които са част от нашата структура. В Сърбия също очакваме подобно организационно развитие. Освен това, изпълнявайки обекти зад граница, наемаме местни фирми и отделни специалисти за конкретен обект и период, които стават част от екипа ни.

 

Разрастването на една фирма води ли до загуба на гъвкавостта й?

Разбира се. Всеки предприемач трябва да знае до къде се простират възможностите му. Да прецени „степента си на некомпетентност” да управлява големи екипи. От определен момент натам, след като заетите в една фирма надхвърлят 40 - 50 човека, правилата на мениджмънт много се променят. Ако нямаш хоризонт напред поне три години, най-малкото постоянните ежемесечни разходи биха могли да те съборят.

 

Философски погледнато цената на успеха не е ли вид загуба, г-н Андреев?

В първите години от съществуването на САТ пазарът бе много нестабилен и бизнес средата бързо се променяше. Плувахме в мътни води, но намерихме вярната посока и слава на Бога запазихме моралните си ценности. Гордея се, че САТ е бяла фирма и прави високотехнологични продукти от най-висок клас.

Успешен си, когато приемаш предизвикателства, когато се забавляваш с работата си. А ние го правим ежедневно. Част от тайната е, че редовно спортуваме заедно, посрещаме празниците заедно и дори нашите софтуерни специалисти създадоха музикална група - „САТ блус бенд”, и свирят на всички фирмени партита.

Затова, чисто философски, цената на успеха не е вид загуба. Защото това, което правим, е да се състезаваме със себе си. Тогава работата не тежи.

 

И последно, какво може да направи държавата, за да поощри развитието на фирми като САТ?

Държавата трябва да има политика, която защитава предприемачите. Има много начини и законови мерки, чрез реализацията на които би могла да ги поощри. От своя страна, предприемачите също трябва да променят малко политиката си – да изискват от държавата нови инвестиции в индустрията и защита на българските компании в международните проекти.

Друго много важно нещо, което държавата трябва да направи, е да обърне сериозно внимание на образователната система, която не може вече да осигури квалифицирани кадри на бизнеса. Надявам се, че вече почнахме да осъзнаваме, че само ние можем да си оправим „колата“ и най-вече младите хора го разбират. Те вече не чакат на държавата да направи нещо за тях. Те търсят, развиват се, реализират се. Лошото е, че много от тях емигрират. Ето това е най-големият проблем на държавата - демографският срив и емиграцията. Трябва да задържим младите тук, защото те са нашето бъдеще. Аз вярвам, че ще дойдат и по-добри времена.

 

Източник на снимковия материал: Инженер.bg