Йонко Чуклев от PARA: „Умните“ машини се създават от умни хора. Затова трябва да осигуряваме поле за изява на мислещи младежи

По време на Robotics Strategy Forum 2022 ще се търси синергия межу поколение Z и растящите компании у нас, науката и индустрията, държавата и привличането на стратегическите инвестиции.

Кои са най-новите високи технологии и какво е нивото на роботизация и автоматизация в българската индустрия? Отговор на тези въпроси ще даде четвъртото издание на Robotics Strategy Forum, който ще се проведе на 19 и 20 септември 2022 г. и за пореден път ще събере на едно място представители на компании, инженери, млади таланти и инвеститори от сферата на роботиката, високите технологии и автоматизацията. Специализираното събитие, превърнало се вече в традиция, има за цел да популяризира най-новите технологични решения и роботизацията сред българската индустрия, а мащабът му нараства с всяко следващо издание. Тази година организаторите от Професионална асоциация по роботика и автоматизация (ПАРА) поставят силен акцент върху развитието на младежи с интереси в сферата, които според тях са ключовият фактор за прогреса на технологиите. Какво да очакваме на форума и какви са тенденциите в областта, специално за Инженер.bg разказа г-н Йонко Чуклев, един от основателите на Асоциацията.

Господин Чуклев, предстои четвъртият Robotics Strategy Forum. Ще се различава ли той по мащаб от предишните издания? Засилва ли се интересът към събитието?

Когато направихме първото издание на форума през 2019 г., интересът към него беше предимно от страна на компании, медии и посетители с технически и инженерен профил. Само две години по-късно, на третото издание вече имахме покритие във водещите национални медии, а профилът на посетителите беше толкова разнообразен, че включваше финансови директори, молекулярни биолози, специалисти по организационно развитие и ученици.

Увеличаващият се брой посетители и разнообразният им профил показват, че успяваме да генерираме интерес към роботиката, индустриалните иновации и проектите на младежите в сферата. Вероятно това се дължи и на иновативните машини, които показахме през годините на нашите форуми – робо птица; хирургически робот; робот, правещ сладолед на децата; екзоскелет; колаборативни роботи и още, и още.

Надяваме се 4-тото издание на Robotics Strategy Forum да бъде най-посещаваното досега, да създаде много контакти за посетителите и да им покаже перспективите пред роботиката и автоматизацията у нас.

Основният фокус за 2022 г. ще бъде „Raising the next generation“. Защо избрахте тази тема?

Фокусът на Асоциацията през цялата година до голяма степен беше поставен върху развитието на младите таланти. В рамките на инкубатора ни, положихме доста усилия, за да помогнем проекти на младежи в сферата на роботиката да достигнат до ниво работещ прототип. Освен инкубатора ни, работихме и по други образователни проекти, научихме доста и както ние, така и нашите панелисти можем да споделим интересни перспективи.

Темата е водеща, защото както в повечето сектори за 2022 г., така и при нас фокусът върху създаването и развитието на талантите е ключов. В нашата асоциация винаги сме казвали, че умните фабрики и умните роботи се правят от умни хора, затова е необходимо да можем да „създаваме“ мислещи и ентусиазирани младежи и да им даваме поле за развитие, ако искаме да просперираме.

Това е фокус не само за нас. Доказват го и другите корпоративни инициативи, насочени към младите таланти последните месеци – обучителният курс по роботика на Ocado Technology, стартъп акселераторската програма Bosch Startup Harbour, конкурсите за докторанти на Infineon и др.

Robotics Strategy Forum 2022: „Raising the next generation“ ще се проведе на 19 и 20 септември в София Тех Парк, като включва както изложба, така и богата дискусионна програма. Вижте основните теми, участниците, лекторите и вземете своя билет ТУК.

По какъв начин ще развиете темата? Какво да очакват посетителите като дискусии, демонстрации и изложба?

Надявам се да развием темата, като в панелната част потърсим синергиите межу поколение Z и растящите компании у нас, между науката и индустрията, между държавата и привличането на стратегическите инвестиции.

Както винаги, приготвили сме интересна изложбена част, където ще могат да се видят плуващ робот на Festo, вдъхновен от движенията на плавниците на морски животни, колаборативните роботи на Giga Automata, 3D скенер от поделението на ТехноЛогика за 3D решения, кобот от последната серия на FANUC и още интересни робо проекти на българските интегратори. Ще имаме демонстрации какви задачи и как решават тези роботи в промишлеността. Също така посетителите ще могат да видят прототипите на участниците в робо инкубатора ни – включително роботи за извършване на земеделски дейности, робот с водородна клетка, роботизираната протеза и други.

В рамките на форума предстои и пилотното издание на PARA Robotics Incubator Demo Day. Разкажете ни повече за тази инициатива.

Това е финалът на нашия инкубатор по роботика, който развиваме от пролетта насам. В демо деня ще могат да се видят проектите, които младежите разработиха, техният прогрес в рамките на програмата, както и плановете им занапред.

По време на инкубатора предоставихме на младежи с проекти в сферата на роботиката менторска помощ от опитни инженери, осигурихме им достъп до лаборатории, както и финансиране за необходим хардуер или части за проекта, например платки, двигатели, сензори, управляващи блокове и др.

Голямата цел на инициативата бе да запълни всички празнини, за които младежите, желаещи да развиват свой робо проект, ни бяха споделяли през годините – липса на ментори, липса на части, липса на места за прототипиране и др. Надяваме се, че инициативата им е показала, че могат да намерят безвъзмездна подкрепа за идеите си.

Съвсем скоро излезе Вашият доклад „Българските успехи в роботиката и автоматизацията през 2021“. Какви са основните изводи, които бихте си извадили от резултатите?

Първо, преди няколко години инвестициите във високоавтоматизирани фабрики бяха по-скоро изключение, докато днес те започват да стават норма в някои сектори на българската икономика. Такива са случаите с новите високоавтоматизирани фабрики на Фикосота, Кимкооп Холдинг, Cupfee и т.нат.

Второ, проектите на българските интегратори стават все по-интересни, обхващат дейности, които преди 5 години се считаха за много трудни за автоматизация, и включват все повече технологии като машинно зрение, колаборативни роботи, автономни мобилни роботи и др.

Трето, млади български компании, които развиват решения в нишата на роботиката и автоматизацията, като роботизирана рехабилитация или превантивна поддръжка на машини, успяват да получат инвестиции.

Ако занапред се увеличат инвестициите във високоавтоматизирани фабрики и млади български компании с решения в сферата, а родните интегратори успяват да автоматизират все по-сложни процеси по ефективен начин, то вероятно сферата на роботиката и автоматизацията у нас я очакват перспективни дни.

Източник на снимковия материал: Professional Association of Robotics and Automation (PARA)