Александър Петров, експерт „Здраве и безопасност“: Върнах се от Австралия и открих възможност в глобалната мрежа на Schaeffler

Какво кара човек, прекарал почти целия си живот в Австралия, да прекоси половината свят и да се завърне в България? За Александър Петров отговорът е свързан с няколко неща – семейството, връзката с българските му корени, желанието да живее в Европа и любопитството към различния начин на живот. Роден в София, той заминава за Австралия още като дете. Там преминава голяма част от живота му, там получава образованието си и изгражда своя професионален път в сферата на здравето и безопасността. Днес отново е в България и вече повече от шест месеца е част от екипа на Евеликс България (вече Schaeffler) като експерт по здраве и безопасност. Новата му работа е своеобразна среща между натрупания в Австралия опит и една съвсем различна културна и професионална среда. А когато работата е свързана с безопасността на хората, начинът, по който служителите общуват и споделят проблемите си, може да има особено важно значение. Вижте какво сподели експертът пред екипа ни.

Здравейте, Александър! Представете се пред читателите на Инженер.bg. Каква е Вашата роля в екипа на Евеликс България?

Здравейте, казвам се Александър Петров и съм експерт по здраве и безопасност. Все още съм сравнително нов в екипа на Евеликс България, тъй като работя тук от около шест месеца. Въпреки че не е много дълъг период, вече успях да се почувствам като част от екипа. Хората са много приятни и за мен това е отлична среда за работа.

Харесва ми и самата компания, защото е голяма международна организация с много различни дейности и възможности да научаваш нови неща.

Вие всъщност идвате от доста далеч. Роден сте в България, но сте прекарали по-голямата част от живота си в Австралия. Как се случи това?

Аз съм роден в София, но когато бях много малък, се преместихме в Австралия. Разбира се, това не беше мое решение – просто така се случи и оттам нататък Австралия стана мястото, където прекарах почти целия си живот. Там учих, там започнах професионалния си път и именно там се насочих към сектора на здравето и безопасността като професия. Така че, въпреки че съм роден в България, по-голямата част от професионалния и от личния ми живот са свързани с Австралия.

Какво Ви накара след толкова години там да направите обратната крачка и да се върнете в България?

На първо място, разбира се, семейството. Аз съм българин и имам семейство тук, така че винаги съм имал тази връзка с България. В един момент започнах да усещам желание не просто да идвам на посещение, а действително да поживея тук и да видя какъв е животът в България.

И когато решихте да се върнете, как стигнахте до Евеликс България? Какво Ви привлече в компанията?

Евеликс, вече част от Schaeffler, е голяма международна компания, която работи по много интересни проекти и има сериозно присъствие в различни индустрии. Когато видях, че компанията търси човек с моята професионална специалност, ми стана интересно и реших да кандидатствам.

За мен това беше добра възможност, защото, от една страна, можех да използвам опита, който съм натрупал в Австралия, а от друга –  да започна нов етап от професионалния си живот в България. Хареса ми и идеята да работя в международна компания, в която има връзка между местния екип и глобалната организация.

Какво всъщност стои зад позицията „Експерт по здраве и безопасност“? Каква е най-важната Ви отговорност?

Ако трябва да го кажа най-просто, най-важната ми отговорност е хората да бъдат живи и здрави и да могат да работят в безопасна среда. Разбира се, зад това много кратко обяснение стоят огромен брой конкретни задачи, процедури, проверки и действия.

Винаги се стремим проблемите да бъдат откривани и отстранявани, преди да са довели до инцидент. Това е съществената част от работата – да не чакаш нещо да се случи, за да реагираш, а постоянно да търсиш потенциалните рискове и да работиш за тяхното предотвратяване.

Как протича един Ваш обичаен работен ден?

Денят ми обикновено започва с информация за откритите отклонения от регламентираните безопасни условия на труд, които са били докладвани през предишния ден. Преглеждаме какво е установено и след това изпращаме информацията към мениджмънта, защото тези въпроси се обсъждат и по време на ежедневните срещи.

След това вече започва работата по конкретните задачи. Част от тях идват от местния екип, а други са свързани с централата на компанията. Така че няма два напълно еднакви дни. Има текущи въпроси, проверки и задачи, но постоянно се появяват и нови казуси, които трябва да бъдат разглеждани.

Работата Ви е свързана с голяма отговорност. Коя е тази част от нея, която Ви доставя най-голямо удоволствие?

Това, което най-много ми харесва, е, че постоянно имам възможност да научавам нови неща. Аз идвам от друга държава и макар че съм роден в България, съм прекарал по-голямата част от живота си в Австралия. Така че сега за мен има много новости, които откривам.

Една от тях е и българският език. Разбира се, говоря български, но понякога ми е трудно и искам да го подобря. Работата ми дава чудесна възможност да общувам с колегите си всеки ден, да говоря повече на български и да ги опознавам не само като професионалисти, а и като хора. Интересно ми е да научавам повече за техния живот извън работата, за техния опит и за начина, по който виждат нещата.

След толкова години в Австралия сигурно забелязвате много разлики между двете страни. Какво Ви направи най-силно впечатление в работната среда в България?

Една от най-интересните разлики за мен е начинът, по който хората общуват. Българите са много по-директни и открити. Не казвам, че в Австралия хората не са честни или че крият истината, но там има по-голяма склонност да задържиш определени неща в себе си и да помислиш повече как точно да ги кажеш на другия човек.

В България ми прави впечатление, че ако някой има проблем, по-често ще го каже директно. А това всъщност може да бъде голямо предимство, особено когато говорим за здраве и безопасност. Ако служител забележи нещо нередно с машина или работно място, е много важно да го сподели. Понякога човек може да си каже, че не е сигурен дали наистина има проблем или че не е негова работа, но ако никой не го сподели, малкият проблем е възможно да се превърне в много по-сериозна опасност.

Ако някой българин, който от години живее в чужбина, в момента се чуди дали да се върне, какво бихте му казали от позицията на човек, който вече е направил тази крачка?

Мисля, че няма един отговор, който да е подходящ за всеки, защото хората имат различни причини да останат в чужбина или да се върнат в България. Но това, което ми направи впечатление, след като се върнах, е, че днес има много повече възможности и информация за хората, които обмислят подобна стъпка.

Действат различни програми и организации, които могат да помогнат. Те не само предоставят информация, но и насочват хората към конкретни възможности. Когато си живял дълго време извън България, е много полезно да имаш достъп до такава информация, защото понякога дори не знаеш откъде да започнеш.

Ако трябва да обобщите какво Ви даде завръщането в България досега, какво бихте казали?

Даде ми възможност да съчетая две различни части от живота си. От една страна, имам опита, който съм натрупал в Австралия, а от друга – връщам се към корените, от които съм тръгнал. Сега имам възможност да живея в България, да бъда по-близо до семейството си, да пътувам и да опознавам Европа, но и да продължа професионалното си развитие в международна компания като Schaeffler.

Може би най-интересното е, че когато се върнеш след толкова години, откриваш познатото място по съвсем нов начин.

Източник на снимковия материал: Евеликс България, Инженер.БГ