24 май с ТУЕС: Просветата и децата като наше бъдеще са кауза, която би трябвало да ни обединява като народ

И тази година Инженер.bg се подготвя да отпразнува 24 май – „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност”. И тъй като вярваме, че просветата и книжовността в днешния свят са неразривно свързани с технологиите, ранното образование и любопитството на децата, поканихме Технологично училище Електронни системи (ТУЕС) към Технически университет – София да се включи в нашето честване на празника. Ето какво сподели г-жа Кирилка Ангелова, изпълнителен директор „Асоциация на завършилите ТУЕС“.

С какви инициативи отбелязвате 24 май във Вашето учебно заведение?

В нашето училище е практика идеите да идват от младите хора. Тази година например се подготвя видео поздрав към всички от доброволчески ученически екип на ТУЕС, под ръководството на госпожа Дора Цветанова, преподавател по Български език и литература.

По какво според Вас се различават възприятията на децата към празника днес и в миналото?

Мое лично мнение е, че 24 май е най-важният национален празник. Може би просветата и децата като наше бъдеще са единствената кауза, която би трябвало да ни обедини като народ. 

Що се отнася до възприятията, ще си позволя един цитат  от Петър Увалиев:

„..И българският говор се зачева като предговор, после прераства в отчетлив преговор със слушателя и най-сетне се установява като договор и едва ли не като заговор с онзи, който е посветен в паролата на неговите потайности. И тогава, вдъхновено и проникновено, из пашкула на езика излита пеперудата на мисълта. Това преображение повлича крак. Друго чудо очаква българският род, домашно и вселенско: чутото се превръща във видяно, звукът става знак. Букви хукват през страниците, духовни бранници, които напредват във строен строй и провалят прокобата на времето, брава на всяка забрава. Така се ражда книгата, паметник на паметта.

А ето че ние, нехайни наследници на този победоносен поход от минало към бъдеще, почти не си даваме сметка за него и дори не се вълнуваме, че тук, сега, сме окръжени от величави хартиени тухли, с които се гради вечността, която е българска, защото ваши и мои са буквите, в които тя е въплътена“.

Денят на писмеността, просветата и културата 24 май в един от любимите ми празници, защото ако трябва да избираме едно нещо, за което наистина да сме горди като народ, то това е азбуката ни. Светът се променя ежеминутно, възприятията на децата към празника са отражение на основата, която е положена в семейна и в училищна среда. Ако образованието и културата не са част от ценностите на младежите и на обкръжаващата ги среда, то те не биха възприели 24 май като празник.

Как си представяте да празнуваме (по-скоро нашите правнуци) 24 май след 100 години?

Спомням си една приказка от детството.

Накратко, в едно царство решили да убият старите хора, защото били безполезни. Само един царедворец се противопоставил на царската заповед и скрил баща си. След време настъпили бедствия и глад. Нямало жито дори за посев. Тогава бащата на царедвореца го посъветвал да разровят мравуняците и оттам да вземат семена. След като спасил царството, царят попитал своя царедворец как се е сетил. Със страх от наказание, все пак царедворецът признал всичко. Разбрал грешката си, царят отменил заповедта за убийството на старите хора.

За онази скрита мъдрост, до която можеш да се докоснеш, само ако си готов да я приемеш... така ще е и с празника след 100 години, дали и как ще го празнуват ще зависи от това какво наследство ще им оставим, но аз съм оптимист.

Надявам се, че както преди 100, така и след 100 години в основата на нашите общочовешки ценности ще се запази образованието като ценност. Онова образование, което буди и пробужда… Моят личен призив е да се научим да учим!

Източник на снимковия материал: ТУЕС