Инж. Симидчиев от Хидролиа: Тенденциите в пречистването на отпадъчни води ще бъдат свързани с отстраняване на микроелементи

Според него друг тренд ще бъде все по-индивидуалния подход на пречистване, съобразен с текущото състояние на водните тела

Най-новите тенденции и изисквания по отношение на пречистването на отпадъчни води, в това число технологиите за отстраняване на микроелементи, дават директен и ясен сигнал за важността на опазването на водните ресурси, а оттам и на цялата екосистема. Откъде започват и докъде ще стигнат те обаче, как ще променят конвенционалните пречиствателни станции за отпадъчни води и очакват ли се нови законодателни промени? По тези теми Инженер.bg разговаря с инж. Добромир Симидчиев, управител на българската компания Хидролиа, специализирана в дейностите по управление на водните активи в различни индустриални сектори.

Инж. Симидчиев, в предишния ни разговор споменахте, че една от новите тенденции в пречистването на отпадъчни води включва отстраняването на микроелементи. Какво налага тази допълнителна стъпка?

За да отговоря на този въпрос, ще го поставя в исторически план, тъй като пречистването на отпадъчни води търпи еволюция. Преди около 30-40 години например пречистването им до фиксирана степен е било напълно достатъчно независимо къде се заустват тези води. По-късно към класическите замърсители като ХПК, БПК и неразтворени вещества бяха добавени азотът и фосфорът, тъй като са биогенни вещества, а причината бе прекомерното замърсяване на водоприемниците с азотни и фосфорни торове. Тяхното отстраняване се прилага при заустване в т.нар. чувствителни зони, т.е. водоприемници, които са застрашени от замърсяване.

Важно е да се отбележи, че към момента функционират планове за управление на речните басейни, които определят състоянието на водните тела. Така, според текущото състояние на даден речен басейн се регулира съдържанието на заустваните в него отпадъчни води.

Следващата стъпка в тази посока е регулиране и на микроелементите в тези тези води.

А кои са микроелементите, които подлежат на отстраняване, и с какви технологии биха могли да се пречистват?

Това биха могли да бъдат например различни остатъци от лекарства, антибиотици, хормонални препарати, които са характерни за фармацевтичната индустрия, но и за животновъдството, а също така метали и други вещества, които не се отстраняват чрез конвенционалните пречиствателни решения.

Технологиите също са разнообразни в зависимост от това какво трябва да се пречиства. Тези технологични решения биха могли да се добавят като допълнителни стъпала към съществуващите ПСОВ, така че да говорим не за третично, а за четвъртично пречистване. Възможни са например системи с активен въглен, адсорбция, ултрафилтрация, обратна осмоза, която пречиства дори разтворените вещества, евапорация.

По какъв начин тази тенденция ще се отрази на ситуацията в България?

Очакват се законодателни промени не само в България, а на ниво европейска директива, като ще се наблегне силно на индивидуалните изисквания за заустване в даден воден басейн, включително и по отношение на микроелементите. И тъй като състоянието на водните обекти не е статично, ако с времето се наблюдава промяна – подобрение на определени показатели например – е възможно дадено изискване да отпадне.

Като цяло, очакванията са за много по-строги мерки по отношение на качеството на отпадъчните води. Така например при смесена канализационна система, каквито в България се срещат често, вече ще се контролира не само водното количество, което прелива по време на дъжд, но и качеството на водата в тези случаи, т.е. ще се допуска преливане на води по-скоро с определен товар, а не в определено количество. Това ще намали осезаемо допустимото водно количество или ще изключи напълно опцията за смесена канализационна система, тъй като необходимият диаметър на тръбопроводите преди преливника би бил твърде голям. Съответно, разделната канализация би била по-рентабилното решение.

В обобщение, бих могъл да кажа, че нещата ще станат по-сериозни, по-прецизни, но и по-скъпи.

Хидролиа управлява ВиК активите на предприятия от различни индустрии. Как се регулира заустването на отпадъчни води в частния сектор?

Предприятията у нас имат две възможности. Ако заустват директно във водни тела, се контролират от РИОСВ. Ако зауствт в градската мрежа, се контролират от съответния ВиК оператор съгласно Нредба 7.

Има предприятия обаче, които сами си налагат по-сериозни изисквания от тези на българското законодателство. Причината за това се корени както в изключително високите корпоративни цели и дейности, особено ако компанията е международна, така и в изискванията от страна на нейните клиенти, които имат определени критерии по отношение на екологичността и устойчивостта на своите контрагенти.

В този ред на мисли, прилагат ли частните производствени компании някои от технологиите за пречистване на микроелементи?

Въпреки че все още не е изискуемо от закона, редица предприятия избират решения за действително дълбоко пречистване на своите отпадъчни води. Ние самите сме изпълнили вече над пет проекта за наши клиенти, включващи MBR, или т.нар. мембранен биореактор. Това е изключително висок клас оборудване, което предоставя и подобаващо за класа му ниво на надеждност. Пречистената по тази технология вода е с качество, което позволява повторното ѝ използване за различни нужди. Интегрирали сме MBR в локални пречиствателни съоръжения за жилищни комплекси, логистични бази, производствени компании и др.

Източник на снимковия материал: Хидролиа, canva.com