Яница Митрева от Хидролиа: Време е да спрем да говорим за „жените инженери“. Има подготвени инженери – и само това има значение

„За мен 23 юни – Денят на жените в инженерството показва, че не е нужно да се вписваш в стереотип, за да бъдеш добър инженер. Може би най-ценното в този празник е, че не разделя, а обединява – защото целта не е да се противопоставяме, а да покажем, че разнообразието прави професията по-силна“, заявява инж. Яница Митрева, ръководител проекти в Хидролиа. Младата дама е днешният гост в проекта ни „Тя е инженер“, който стартирахме с мисията да докажем колко несъстоятелни са предразсъдъците относно „мъжките“ и „женските“ професии. Завършила Хидротехническия факултет на УАСГ, Яница трупа опит с изпълнението на различни сложни инфраструктурни проекти, за да може днес смело да заяви, че професионалните граници са само временни. Какво още сподели тя пред екипа ни – вижте.

Здравейте, Яница! Представете се накратко.

Здравейте! Казвам се Яница Митрева и съм старши ръководител проекти в Хидролиа – компания, специализирана в разработването и управлението на решения в областта на водния сектор и околната среда.

В професионалната си роля отговарям за цялостното управление на проекти – от планирането и координацията до контрола върху изпълнението, като работя активно както с технически екипи, така и с възложители и партньори.

Завършила съм Университета по архитектура, строителство и геодезия – София, Хидротехнически факултет, със степен магистър по специалност „Водоснабдяване и канализация“, профил „Пречистване на води“.

Кога осъзнахте, че инженерството е Вашето призвание?

Осъзнах, че инженерството е моето призвание още по време на обучението си в университета – след първи курс, когато започнах стаж във ВиК – Смолян.

Тогава водата престана да бъде за мен просто ресурс и се превърна в кауза – нещо жизненоважно, което трябва да опазваме и управляваме отговорно. Още в този ранен етап имах възможност да се докосна както до работата в офис, така и до реалното изпълнение на обект, което ми даде цялостна представа за професията. Именно тази връзка между теорията и практиката ми показа колко пряко инженерните решения влияят върху качеството на живот на хората. Видях как всяко решение има значение – както за инфраструктурата, така и за устойчивото управление на водните ресурси.

Тогава усетих, че това не е просто професия, а посока, в която искам да се развивам – защото съчетава техническо мислене, отговорност и възможност да допринасям за нещо с реална стойност.

Кое е най-смелото решение, което сте взели в професионалния си път?

Най-смелото решение в професионалния ми път беше да приема позицията „Ръководител проект“ в Хидролиа.

Преди това работих близо осем години в голяма консултантска компания, където натрупах сериозен административен и организационен опит. Имах възможност да бъда част от екипите по строителен надзор на мащабни инфраструктурни обекти в България, включително и като част от екипа на проекти по FIDIC. Това ми даде много стабилна основа – научих се да работя по утвърдени процедури, да следя за съответствието с договорните изисквания и да координирам процесите между различните участници в един проект. Още преди напускането си имах и ръководни функции, но те бяха свързани основно с контрол и администриране на процесите.

Преминаването ми в Хидролиа беше смела стъпка, защото означаваше излизане от зоната ми на комфорт и поемане на значително по-голяма отговорност. В ролята си на ръководител проект вече не само проследявам процесите, а участвам активно в тяхното планиране, управление и във вземането на ключови решения.

Днес отговарям за цялостното развитие на проектите – от комуникацията с възложители и координацията на екипите до спазването на срокове, бюджети и постигането на конкретни резултати. Тази промяна ми даде възможност да надградя опита си, да развия лидерските си умения и да имам много по-осезаем принос към крайния резултат. Въпреки предизвикателствата, това се оказа ключова стъпка в професионалното ми развитие.

С кой стереотип за жените инженери бихте искали завинаги да се разделим?

Бих искала завинаги да се разделим със стереотипа, че жените инженери трябва непрекъснато да доказват, че са достатъчно добри, или че техническата среда не е естествено място за тях.

За мен инженерството няма пол – то изисква знания, логическо мислене, отговорност и отдаденост. В практиката си съм виждала, че жените инженери често носят и допълнителна стойност – внимание към детайла, много добра комуникация и способност да координират сложни процеси и екипи.

Разбира се, има и конкретни ситуации, в които този стереотип все още се усеща – например на обект, когато техническите въпроси първоначално се насочват към колеги мъже, въпреки че аз нося отговорността за съответната част. Това може да е кратък момент, но е показателен.

Понякога наистина се налага да положиш повече усилия, за да бъдеш възприет сериозно – нещо, което и аз съм изпитвала в определени етапи от кариерата си. Но именно тогава идва важният избор – дали да реагираш емоционално или да покажеш с действия кой си като професионалист.

За мен най-силният отговор винаги е била работата – решенията, които вземам, спокойствието, с което ги защитавам, и резултатите, които постигам. В такива моменти стереотипите просто губят значение. Затова вярвам, че е време да спрем да говорим за „жени инженери“ като за нещо различно. Има добри, отговорни и подготвени инженери – и това е единственото, което наистина има значение.

Кой Ваш проект или успех Ви кара да се усмихвате с гордост и днес?

Това е въпрос, над който наистина се замислих. Когато погледна назад, осъзнавам, че съм участвала в реализирането на много различни проекти, всеки със своята стойност и предизвикателства. Интересното е, че и до днес възприемам всеки ръководен от мен проект като част от себе си. Често се улавям, че следя как функционират обектите във времето и продължавам да изпитвам отговорност към тях дори години след тяхното завършване.

Ако трябва да отлича един проект, това определено е изграждането на котелна централа за производство на пара за технологични нужди с гориво слънчогледова люспа, с топлинна мощност 6.6 MW и 10 t/h наситена пара. Този проект беше изключително предизвикателен за мен, тъй като тематиката беше извън основната ми специалност и натрупания до този момент опит. Именно затова той се превърна в истинско професионално изпитание. Наложи се да навляза в нова материя, да разбера технологичните процеси и да управлявам проект, в който непрекъснато учех в движение.

Днес участието ми в неговото изпълнение ме кара да се усмихвам с гордост, защото ми показа, че с достатъчно желание, дисциплина и подкрепа човек може да се справи дори с това, което първоначално му се е струвало извън възможностите му. И може би това е най-ценният урок, който нося със себе си – че професионалните ни граници често са само временни, стига да имаме смелостта да ги предизвикаме.

Защо според Вас трябва да празнуваме 23 юни – Деня на жените в инженерството?

Смятам, че датата е важна, защото не е просто празник, а възможност да се обърне внимание на ролята и приноса на жените в една традиционно по-мъжка професия. Този ден дава видимост на добрите примери и показва, че инженерството е поле, в което има място за всеки, който притежава знания, мотивация и желание да се развива. Понякога именно липсата на такива примери е това, което възпира младите момичета да изберат този път.

За мен този ден има и още един важен смисъл – да насърчава увереността. Да показва, че не е нужно да се вписваш в стереотип, за да бъдеш добър инженер.

И може би най-ценното е, че това е ден, който не разделя, а обединява – защото целта не е да противопоставяме, а да покажем, че разнообразието прави професията по-силна.

Затова вярвам, че трябва да го отбелязваме – не само като признание за постигнатото, но и като вдъхновение за това, което предстои.

Има ли жена инженер, на която се възхищавате и която Ви вдъхновява?

Да, има – това е моята колежка инж. Весела Станчева. Често се казва, че човек не бива да има кумири, но тя е професионалист, на когото искрено се възхищавам. Тя оказва силно влияние върху професионалното ми развитие – винаги е готова да споделя опита си, да помага и да насочва. Инженер с богат опит – както в административната работа, така и на терен – и съчетава качества, които според мен са ключови за всеки истински професионалист: аналитично мислене, способност да взема обосновани решения, чувство за отговорност, умение да координира екипи и да комуникира ясно в сложна среда. Изключително отдадена е на професията си и винаги намира време да предава знанията и опита си на по-младите колеги. За мен е привилегия да имам възможността да черпя от нейния професионализъм и да се уча от нея.

Това, което най-силно ме впечатлява, е, че тя не се отказва и не спира да се развива. Поддържа високо ниво на експертност, адаптира се към нови предизвикателства и винаги търси най-доброто решение. За мен тя е пример за истински инженер – човек, който не само владее материята, но и създава доверие, дава посока и вдъхновява хората около себе си да се развиват.

Ако трябва да обобщя – тя е от хората, които не просто работят като инженери, а оставят следа с професионализма си и помагат да се изграждат следващите поколения инженери.

Източник на снимковия материал: Хидролиа, Яница Митрева – личен архив, ©Engineer BG via Canva