Проф. Тодор Булев, председател на САБ: „През изминалите 2-3 десетилетия допуснахме сградите буквално да спорят помежду си“

Законодателството трябва да се развие така, че проектирането и строителството да са непрекъснати и облекчени“, категоричен е професорът.

Какви са актуалните тенденции в архитектурата у нас и в Европа? Какво място намират екологосъобразността и дигитализацията в сградното проектиране и какви законодателни мерки са необходими, за да се подобри регулирането на строителните процеси? Тези и други ключови аспекти от практическата дейност на архитектурните специалисти попаднаха във фокуса на втората част от разговора ни с председателя на Управителния съвет на Съюза на архитектите в България (САБ) – проф. арх. Тодор Булев. Вижте какво сподели той пред екипа ни...

Проф. Булев, кои според Вас са най-новите тенденции в архитектурата?

Когато говорим за архитектурните тенденции, трябва да обърнем внимание на обществените пространства. През последните 20 – 30 години загубихме много от техните качества. Хората са недоволни от това, че в новите квартали средата е некачествена, че не са изградени улици, тротоари, настилки и осветление. Вярвам обаче, че в близко бъдеще грижата за тези пространства ще се развие. Очаквам по-засилен интерес не само по отношение изграждането на отделната сграда, но и във връзка с развитието на комплексен подход за постигане на ансамбълно изграждане, т.е. отделните постройки и пространствата между тях постепенно да преминават към единство.

През изминалите 2-3 десетилетия допуснахме сградите буквално да спорят помежду си. Според мен една от насоките ще бъде по-активният стремеж към това единство.
Очакваме на архитектурния фестивал, който ще проведем в Бургас от 1 до 10 октомври 2021 г., Столична община да представи проучвания в тази насока – т.нар. градски стандарти.

Подробности за архитектурния фестивал, организиран от САБ, чийто фокус е върху проблемите на естетическото изграждане на градската и обществената среда, можете да научите от предходното ни интервю с проф. арх. Тодор Булев ТУК.

До каква степен при проектирането на сградите се обръща внимание на екологосъобразното строителство и на енергийната ефективност?

Екологосъобразното строителство, отношението към материалите, както и градоустройството на средата като цяло, е тенденция, която се развива в архитектурата от 30 – 40 години. Европейският парламент (ЕП) лансира идеята за нов европейски баухаус. Това е архитектурна школа в Германия от 20-те години на миналия век, която като подход стои в основата на съвременната архитектура. До голяма степен в съвременното строителство се усеща нейното влияние.

Подкрепяме идеята на ЕП, тъй като, ако преди определени неща са били на преден план като основа за постигане на рационални решения, то сега към тях се добавят други, които са не по-малко важни. Едно от тях е именно екологосъобразността на сградите – енергийната ефективност, използването на рециклируеми материали, оползотворяването на отпадъците и др.

Ето, че Европейският парламент и г-жа Урсула фон дер Лайен (председател на Европейската комисия – бел. ред.) обърнаха внимание на този процес и се стремят чрез идеята за нов европейски баухаус да въведат изискванията за рационално архитектурно мислене, за да достигнем до нов и различен стил, който отразява на първо място екологията и екологичното отношение към средата.

Мисъл на древногръцкия философ Протагор гласи, че човекът е център, мярка на нещата. Днес обаче човечеството влияе на природата до такава степен, че се налага освен на човека, вече да гледаме на природата като на самостоятелно цяло, с което трябва да се съобразяваме. Така се образуват два центъра.

Става въпрос за трудно преобръщане на философията и в много отношения това все още среща съпротива, особено когато става въпрос за зони като Натура 2000 и други защитени пространства. Така или иначе, екологосъобразното мислене трябва да навлезе във всички аспекти от изграждането на средата. Това е продължителен процес, който е в развитие.

Имаме редица проблеми също с панелните комплекси и с ромските гета – това са зони, които трябва да намерят своето съвременно решение. За 20-30 години не успяхме да направим почти нищо в тази насока, затова е важно да мислим за тях.

На стената зад арх. Булев – „София около Витоша“ (проект от Младежкия конкурс „София след 50 години“, 1979 г.)

Какво е мястото на дигитализацията и новите технически решения в архитектурното проектиране?

От инженерна гледна точка се появиха много нови материали с качества, които дават съвсем различни възможности за реализацията на архитектурните решения. В световен план приложението им е свързано с използването на дигиталните технологии и специфичен и скъп софтуер. У нас наблюдаваме сгради с по-странни форми, с повече пластика. Въпреки че това в бъдеще ще бъде изключение. Качеството на масовата архитектура е тя да бъде удобна, подобно на дреха – да не се натрапва прекалено, и преди всичко да не ни дразни. В това отношение също има какво да се желае. Преживяхме период, в който архитектите бяха опиянени от новите възможности на материалите, на свободата, че не е необходимо да строят панелни сгради. Така те реализираха доста претенциозни проекти.

Истината е в по-простите решения. Един от големите архитекти от миналото, проф. арх. Станчо Белковски, твърдеше, че добрата архитектура трябва да бъде такава, че да не се забелязва. Това, разбира се, се отнася за масовата архитектура, не за сградите, които са знак, символ.

Дигитализацията в архитектурното проектиране се разви активно и ние доста често подаваме проектите си в дигитален формат. За съжаление, в процеса по одобрението им липсва връзката между дигиталните платформи. Затова все още не можем да се възползваме от реалните възможности на тези технологии от гледна точка на ускоряване процеса на одобряване на проектите. Мечтаем за електронно строително разрешение, т.е. пускаме проекта, той преминава автоматично по всички бюра и се издава разрешението. Това отнема доста време и вероятно в нормативната база ще има промени в тази насока. Също така например, софтуерният инструмент Building Information Model все още не е заложен в нашето законодателство.

Изпитваме проблеми и с реализацията на градоустройството, защото там продължава натискът да се дават максимално права на собствениците, с което се ощетява общественият интерес в някои случаи. Затова и в това отношение е необходим баланс. Важно е и всеки нов материал да се сертифицира, да се определи зоната му на приложение.

Развива се тенденцията към съкращаване цикъла на строителството, използването на готови изделия, на сухи процеси, благодарение на което то се облекчава. Новите материали имат и индивидуални особености при тяхното използване.

Според Вас необходими ли са нормативни промени, с които да се подобри регулирането на строителните процеси и ако да, какви?

Общата констатация и критична насоченост в нашата колегия е към законодателството. Това ще бъде една от задачите, с която ще се занимаваме постоянно. В тази връзка, бих искал да спомена инициативата ни за изготвяне на Закон за архитектурата, която се обсъжда активно в продължение на 10-12 години. Това може да бъде не само един закон, а система от законодателни мерки, осигуряващи условията за развитие на архитектурата. Разгледахме въпроса на последното ни Общо събрание на 3 юли 2021 г. Разработихме основни положения, които бяха обсъдени и приети. Предстои да работим активно по него с Министерството на културата и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Както споменах, професията на архитекта е творческа, но и регулирана. Държавата трябва да има определен ангажимент към осигуряването на качествен труд. Именно в тази насока ще бъде насочен Законът за архитектурата. Ще засяга теми като конкурсното начало в проектирането, авторското право, съвместната дейност на администрацията и архитектите, участието на повече архитекти в системата за управление и тяхната отговорност и редица други въпроси, свързани с качеството на средата и начините, по които можем да помогнем за по-добро състояние на градската, селищната, ландшафтната среда.

Големият проблем в нормативната база, касаещ строителството и архитектурата, е разпокъсването в законодателството. Затова то трябва да се развие така, че да се осигури целият инвестиционен процес, а проектирането и строителството да са непрекъснати и облекчени.

Какви стъпки са предприети у нас в тази насока?

Преди около година бе формиран координационен съвет, с участието на Камарата на строителите в България, Съюза на архитектите в България, Камарата на архитектите в България и редица други организации, които се стремят да изготвят общи позиции по проблемите на законодателството. Проведохме общи дискусии по отношение на промените в Закона за устройство на територията, които бяха внесени и одобрени в Парламента, а някои от тях се оспорват в Конституционния съд.

Може да се каже, че по отношение на законодателството постепенно се учим да работим заедно, предвид различията в интересите ни. По-добре е да открием тези различия и да ги изгладим и да излезем пред обществото с обобщена позиция на всички участници в инвестиционния процес.

Вижте първата и третатачаст на разговора ни с проф. Булев.

Източник на снимковия материал: Инженер.bg