Арх. Сара Вишанина: Пасивните сгради са инвестиция, която се връща както на конкретно домакинство, така и на цялата околна среда

Според нея обстоятелствата, в които живеем, засилват все повече интереса към органичната архитектура

Възможно ли е смарт домовете и пасивните сгради масово да се наложат в строителството у нас в близкото бъдеще? как си кореспондират те с интериорните решения и трябва ли архитекти, инженери и интериорни дизайнери да работят в близка колаборация, за да постигнат заедно и успешно визията за интелигентните и енергийно ефективни сгради? Отговор на всички тези въпроси и още интересни теми и казуси, специално за читателите на Инженер.bg коментира арх. Сара Вишанина – нашият първи гост в рубриката „Архитектите говорят“.

Първа част от интервюто на Инженер.bg с арх. Сара Вишанина можете да видите ТУК.

Арх. Вишанина, какво мислите за сградите, които произвеждат нулеви или ниски въглеродни емисии?

Световният съвет за зелено строителство (WGBC) алармира, че строителната индустрия трябва да насочи всички усилия към създаване на сгради с ниско въглеродно съществуване, за да се изпълнят глобалните цели всяка сграда на планетата до 2050 г. да бъде „нетно-нулево въглеродна“. За съжаление, в днешно време по-малко от 1% от всички сгради са нулево въглеродни.

В България едва ли скоро ще успеем да постигнем толкова голям успех – абсолютно всички новопостроени сгради да притежават функционалности на нулево въглеродни (пасивни) къщи. Обаче трябва час по-скоро да започнем да работим по въпроса. Гаранцията, че всички нови и всички вече съществуващи сгради ще станат нулево въглеродни, изисква значителни, добре координирани усилия от страна на бизнеса, на правителството и на цялото ни общество.

Как би изглеждал интериорният дизайн на една подобна енергийно ефективна сграда?

Той няма да бъде съществено по-различен от интериорите, които сме свикнали да обитаваме. Със сигурност ще бъде съобразен с инфраструктурата на различните инсталации. Редно е още в идейната фаза на проекта да се предвидят и да се обсъдят възможностите и ограниченията, свързани с разположението на тези инсталации.

Много важно е да се помисли и за т.нар. „интелигентен дом“ (Smart Home), в който новите технологии, интернет и дигитализацията заемат все по-централно място, намаляват потреблението на енергия и трайно променят качеството на живот. „Умният“ дом се отнася до устройства, системи и процеси, които се свързват в мрежа и автоматизират домакинските уреди, потребителската електроника и техническите системи в сградите. Степента на автоматизация може да варира от няколко отделни „умни“ уреда (осветителни тела, пералня и хладилник, например) до цели системи (отопление, електрозахранване). По-ефективното потребление на енергия неминуемо води до икономичност, тъй като разходите за електро- и топлоенергия са едно от основните пера в бюджета на всяко домакинство.

Мислите ли, че сградите трябва да се „грижат“ за околната среда? Например да са оборудвани със системи за преработка на използваната вода и да напояват зелените площи около себе си?

Постигането на нулев баланс на въглеродни емисии не означава напълно да се лишим от тях, а да намерим начини да компенсираме всякакъв евентуален ръст. В природата съществуват естествени системи, които абсорбират въглеродния диоксид – такива са почвите, горите и океаните. Сградите са в пряко взаимодействие с околната среда и трябва да се „грижат“ за нея. Успешното съчетание на иновативни технологии позволява на пасивната сграда да бъде независима от външни доставчици на енергия, т.е. да генерира повече енергия, отколкото харчи и консумира. Това представлява инвестиция, която ще се отплати едновременно и на конкретното домакинство, и глобално на околната среда.

Инсталирането на система за събиране и повторно използване на отпадъчните води е екологосъобразно решение за намаляване на натоварването върху водоснабдителната система във всяка сграда, както и за спестяване на над 50% от сметките за водопотребление. Поради тази причина събирането, пречистването и използването на тези води е практично, екологично и икономически изгодно решение за жилищни, търговски, индустриални и бизнес сгради.

Също така, върху покривите и по фасадите на енергийно ефективните/пасивни къщи е възможно да се монтират фотоволтаични системи, чрез които да се намали въглеродният отпечатък от материалите, вложени в строителството. От друга страна, в дългосрочен план тези системи позволяват на сградите да бъдат независими по отношение на изкопаемите горива, които все още се използват за производството на електричество.

Можем ли чрез интериорния дизайн да включим природата в затворените пространства на сградите и как?

Природата винаги е била източник на вдъхновение за човека. Всички ние имаме нуждата да сме близо до естествената ни среда – да осигурим повече зелени площи в градовете и в домовете ни. Ето защо съвременният интерес към органичната архитектура се засилва.

Все повече се наблюдава положителната тенденция да „интегрираме“ природата в сградите под формата на биофилен дизайн. Доказано е, че зеленият цвят има визуален и психологически ефект върху настроението ни. За да внедрим този цвят по интуитивен, естествен начин, можем да си служим с органичните форми на архитектурата, както и да използваме различни естествени материали.

Природата може да се появи както във външната архитектура (фасадата и покрива) на дадена сграда, така и във вътрешните ѝ пространства. Като фасадни и покривни елементи се използват: зеленина по фасадата, скали, земни настилки или естествени камъни и вода, както и зелени покриви.

В зависимост от обема на интериорните пространства се проектират малки или големи площи зеленина; размива се границата между интериор и екстериор – това се постига чрез панорамни прозорци, плъзгащи се стени и др., както и с цел още по-естествено преживяване се създават контрастни зони между светлината и сянката.

Ако имаме за задача да реализираме по-мащабно интериорно озеленяване, трябва задължително да се съобразим с естествената светлина и с циркулацията на въздуха в помещенията.

Какво влияние оказа пандемията от Ковид-19 върху възприемането на средата, в която работим и живеем?

През 2020 г. светът се промени необратимо. Пандемията от ковид-19 наложи внезапна трансформация на учебните и работните процеси под формата на дистанционно обучение/дистанционна работа. Хората осъзнахме, че средата, в която живеем, работим и релаксираме, и нейните качества са в състояние пряко да провокират определени физически и психически реакции. Затова все повече започнахме да обръщаме внимание на себе си, на нашия дом и да отдаваме значение на неговия интериор. По време на пандемията се опитахме да търсим сигурност и защитеност, а това се отрази на интериорните решения.

През 2022 г. постепенно животът започна да възвръща своята предишна динамика. Затова визуалното постигане на домашна обстановка и уют в обществените пространства ще се отрази изключително положително върху обратната адаптация на хората.

Какво е бъдещето на архитектурата в тенденциите за умни и енергийно ефективни сгради?

Чрез полагане на необходимите грижи за опазване на околната среда ние си гарантираме повече здраве и по-добър живот. Затова смятам, че колкото по-рано насочим усилията си в строителството на енергийно ефективни и пасивни сгради, толкова по-бързо в световен мащаб ще постигнем и ще усетим така необходимите резултати.

Опитът, който имам в изготвянето на архитектурни и интериорни проекти, категорично показва, че координацията между специалностите е особено важна за постигане на отлично качество. Абсолютно всички участници в строителния процес са необходими и ценни специалисти. Важно е да работят отговорно и паралелно, затова кореспонденцията помежду им трябва да е на високо ниво още от идейната фаза.

Източник на снимковия материал: арх. Сара Вишанина, pixabay.com