Доц. д-р инж. Борис Цанков от УАСГ: За значението на проекта „Въча“, или кога пловдивчани ще пият чиста планинска вода

Зад наименованието на проекта „Въча“ се крие водоснабдяването на гр. Пловдив и околните населени места от язовирната каскада „Доспат – Въча“. Това е най-мащабният водоснабдителен проект у нас за последните над 50 години, който все още е нереализиран. За да разкаже повече подробности за проекта и етапа, на който той се намира, пред Инженер.bg застана доц. д-р инж. Борис Цанков, зам.-ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия и ръководител екип по проектните дейности.

Идеята да се докара планинска вода до гр. Пловдив датира от началото на 80-те години на миналия век, когато е разработен идейният проект за водоснабдяване на града от язовир „Антонивановци“ (предишното име на яз. „Въча“). Впоследствие задачата е разширена и е възложен работен проект за водоснабдяване не само на пловдивско, но и на почти цялата Тракийска низина.

„Логично, както се случва и с други мащабни проекти, с идването на демокрацията у нас, те изпадат в забвение. Такава е съдбата и на проекта „Въча“. Двайсетина години по-късно нещата отново се раздвижват. Приети са прединвестиционни проучвания, а на чуждестранна фирма е възложено изготвянето на идеен и технически проект за водоснабдяването на Пловдив. По различни причини, най-вече поради некоректно изготвено техническо задание, разработката не е приета и проектът отново е забравен“, разказа доц. Цанков.

Най-новите действия по този мащабен проект се развиват през 2018 г., когато на израелската фирма Аш индъстрийз е възложено изготвянето на прединвестиционни проучвания за водоснабдяване на гр. Пловдив и на още 28 населени места от поречието на р. Въча с планинска вода от каскада „Доспат – Въча“.

„През дългите години, когато проектът е ту в забвение, ту във възход, се прокрадват мнения, че реализирането на тази идея е доста скъпо начинание, а и Пловдив си имал вода. Разбира се, и гр. Пловдив, и населените места, които са включени в последната разработка, притежават водоснабдителни системи, но те не са устойчиви в светлината на глобално променящия се климат“, коментира още той.

Всички тези населени места се водоснабдяват от подпочвени води, добивани от речните тераси на реките Въча и Марица чрез изпомпване и се подават към селищата без пречистване. В периоди на засушавания водното ниво на тези подпочвени води спада и дебитът намалява. При наводнения помпените станции се заливат и прекъсват работа. Проблеми има и с качеството на водата. Последният случай бе в с. Брестовица, където бе измерено силно завишение на манган в питейната вода.

Всичко това е предпоставка за влошаване на водоподаването както в количествено, така и в качествено отношение.

Какво предвижда проектът „Въча“?

В настоящата разработка се предвижда водоснабдяване с планинска вода на градовете: Пловдив, Кричим, Стамболийски, Перущица и Куклен, както и на селата: Устина, Куртово конаре, Ново село, Триводици, Йоаким Груево, Царацово, Бенковски, Войсил, Радиново, Костиево, Цалапица, Оризари, Кадиево, Златитрап, Храбрино, Първенец, Марково, Белащица, Браниполе, Брестник, Крумово, Ягодово, Войводиново и Брестовица.

Фирмата изпълнител е извършила необходимите сезонни пробовземания от водоизточника - яз. Кричим, които показват отлично качество на суровата вода.

Разработени са два варианта на водоснабдителната система, от които предстои възложителят – Областна администрация Пловдив, да избере икономически по-целесъобразния.

Вариант 1

Основното водовземане е от изравнителя на ВЕЦ „Въча 2“ с кота на водното ниво 327.50. По този начин за водоснабдяване се снижават загубите на НЕК ЕАД като се използват енергийно преработени води.

След изравнителя на ВЕЦ-а довеждащият водопровод, свързващ пункта на водовземане в ПСПВ е ситуиран по левия бряг на р. Въча. В района на изтичалото на ВЕЦ „Кричим“ водопроводът пресича реката и влиза в безнапорния тунел на Напоителни системи ЕАД с диаметър ф5000 mm. В него тръбата се окачва на подвески, анкерирани в темето на тунела. След изхода на тунела довеждащият водопровод преминава южно от открития канал и на 450 m преди изравнител „Устина“, в сервитутите на стопански пътища достига до очертанията на площадката на ПСПВ в местността „Гергевец“.

Резервното водовземане се реализира посредством плаваща помпена станция, ситуирана в южния край на изравнител „Устина“. От нея чрез къс тласкател водата се подава в очертанията на площадката на ПСПВ. Резервното водовземане ще се въвежда в действие в случай на авария в довеждащия водопровод или профилактика на ВЕЦ „Въча 2“.

След третиране в ПСПВ, пречистената вода се насочва към напорен резервоар (НР) с обем 12 000 m³, след който започва магистралният водопровод до НР на гр. Пловдив с обем 150 000 m³.

Магистралният водопровод следва течението на р. Въча след гр. Кричим по трасе, отредено в началото на 90-те години на миналия век, до достигане на площадката на НР на гр. Пловдив, ситуирана северозападно от с. Първенец в м. „Куру дере“. По протежение на магистралния водопровод са предвидени отклоненията за населените места, включени в техническото задание. Южно от НР на магистралния водопровод води отклонение, което следва да свърже към новопроектираната водоснабдителна система на гр. Куклен и селата Първенец, Храбрино, Марково, Белащица, Брани поле, Брестник, Крумово и Ягодово. До изброените населени места водата ще достигне посредством 4 нови помпени станции.

От НР водата се насочва към вътрешната водопроводна мрежа (ВВМ) на гр. Пловдив, като хранителният водопровод е ситуиран по левия бряг на р. Дермендере. С цел запазване на хидравличната картина във ВВМ, хранителният водопровод се включва в нея в местата на четирите помпени станции – Юг, Север, Изток 1 и Изток 2.

Вариант 2

Основното водовземане е същото, както при вариант 1.

Идентично е и решението на довеждащия водопровод до края на тунела на Напоителни системи.

След изхода на тунела, водопроводът ще бъде положен в траншея северно от открития канал на Напоителни системи ЕАД, успоредно на него до изравнителя – язовир Устина. След като достигне изравнителя, водопроводът, по обслужващ път, се насочва на север до достигане на шосето Кричим – Устина, а оттам, по северната граница на изравнител „Устина“, се отправя на изток до достигане на главния напоителен канал (ГНК) М-1. След него, водопроводът ще бъде ситуиран в сервитута на последния в очертанията на обслужващия път. По този начин, в северната сервитутна полоса на ГНК М-1, довеждащият водопровод достига площадката на ПСПВ в м. „Училищните“, северно от гр. Перущица.

Резервното водовземане ще се осъществи посредством плаваща помпена станция, ситуирана в североизточния край на изравнител „Устина“, от която чрез къса връзка водите ще се заустят в довеждащия водопровод.

След третиране в ПСПВ, пречистената вода се насочва по магистрален водопровод към площадката на НР на гр. Пловдив в м. „Памук могила“, североизточно от с. Брестовица, както и към населените места, на юг от гр. Пловдив – гр. Куклен и селата Първенец, Храбрино, Марково, Белащица, Брани поле, Брестник, Крумово и Ягодово. До изброените населени места водата ще достигне посредством 4 нови помпени станции.

По протежение на магистралния водопровод са предвидени отклонения за населените места, включени в техническото задание. В м. „Памук могила“ ще се ситуира НР за гр. Пловдив. От него водата ще се насочва към ВВМ на гр. Пловдив, като хранителният водопровод следва концепцията на вариант 1.

Така изготвените варианти осигуряват устойчиво решение на водоснабдяването на гр. Пловдив и околните населени места и водят до следните групи ползи:

От гледна точка на подобренията в техническата екологична инфраструктура:

• Намаляване на броя на авариите и на загубите на вода;
• Предпазване на мрежите от претоварване, но в случай на евентуална авария, включването на съществуващата в момента система ще бъде възможно;
• Намаляване на енергоемкостта на водоснабдителната система.

От екологична гледна точка:

• Постигане на съвременни екологични стандарти;
• Осигуряване на чиста и безопасна питейна вода за населението;
• Намаляване на рисковете за човешкото здраве от включване на непречистени води във водоснабдителната система.

От социална гледна точка:

• Подобряване на качеството на ВиК услугите за населението в обхвата на проекта, чрез изграждане на изцяло ново съоръжение и подобряване на жизнените условия като цяло;
• Увеличаване степента на обезпеченост на водоподаването;
• Проектирането и изграждането нa подобен мaщaбeн инфpacтpyĸтypeн oбeĸт щe oĸaжe ocoбeнo блaгoпpиятeн иĸoнoмичecĸи eфeĸт върху фиpмитe oт бpaншa;
• Пpoцecът нa cтpoитeлcтвoто и cъпътcтвaщите гo дeйнocти нa такъв гoлям вoдocнaбдитeлeн oбeĸт щe дoпpинece зa увеличаване на трудовата заетост и обучение на много специалисти в съответната област.

От икономическа гледна точка:

• Икономически ползи за населението от подобряване на водоснабдяването и канализацията;
• Принос към устойчиво развитие на региона чрез създаване на предпоставки за икономически и социален подем в. т.ч. развитие на туризма;
• При реализация на проекта в заложените параметри, цената на водата за потребителите би се повишила незначително, но за сметка на това ще се спестят сериозни разходи на всяко домакинство за причинени вреди от твърдата вода върху здравето и домакинските уреди.

От гледна точка на изпълнението на политики:

• Съблюдаване на екологичните стандарти, както и националните и европейски политики в сектор Води;
• Принос към оптимизиране на управлението във водния сектор като цяло;
• Принос към постигане на ангажиментите, поети от България в преговорния процес, в дължимия срок.

„Върху настоящата разработка работиха световно известни специалисти във водния сектор от Израел, както и водещи български проектанти. Надеждата е, че този 40-годишен застой на проекта ще бъде преодолян, че здравият разум ще надделее над конюнктурното мислене и съвсем скоро пловдивчани и хората от региона ще пият чиста планинска вода“, коментира в заключение доц. Цанков.

Текста състави доц. д-р инж. Борис Цанков, зам.-ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия.

Източник на снимковия материал: Беатрис Георгиева – личен архив, Магдалена Огнянова – личен архив, pixabay.com