ТЕХНОкрат(с)ко ли е техническото образование в България? Прочетете какво мислят читатели на Инженер.bg по темата

През тази година екипът на Инженер.БГ стартира дългосрочна инициатива под надслов „ТЕХНОкрат(с)ко ли е техническото образование в България?“ с мисията да обедини различни гледни точки по темата за качеството на техническото образование у нас. Вече публикувахме мнението на десетки изтъкнати ментори, професори, експерти, както и на представители на съвременния, конкурентноспособен бизнес у нас. Можете да прочетете техните коментари във виртуалната библиотека ТУК. Дойде време да представим и гледната точка на нашите читатели. И можем да Ви уверим, че отговорите са повече от любопитни! Да видим!

Проучването сред читателите ни проведохме под формата на анонимна анкета, която разпространявахме през месеците май и юни 2024 г. в различните информационни канали на Инженер.bg. Темата предизвика безпрецедентен интерес, а участие в анкетата взеха рекорден брой респонденти. Но какво е нивото на тяхното образование? Според данните, 48% от респондентите са с образователна степен „Магистър“, 29% имат степен „Бакалавър‘, 21% са със завършено средно/средно специално образование, а 2% са с придобита степен „Доктор“. Освен това 77% от респондентите са със завършено образование в България, 13% все още учат в България, а 10% са завършили образованието си в чужбина.

Какво е качеството на техническото образование според респондентите?

Данните сочат, че 49% от включилите се в анкетата ни читатели смятат, че българските технически учебни заведения осигуряват необходимата подготовка за успешна професионална реализация у нас и в Европейския съюз само частично. Според 33% от тях българските университети не предоставят необходимата подготовка. Едва 16% от отговорилите мислят, че българските технически учебни заведения напълно осигуряват нужната подготовка за една добра реализация у нас или в чужбина.

От отговорите споделяме интересен коментар по темата от мениджър на отдел в гр. София:

„Смятам, че на обучаващите се (ученици и студенти) им липсва мотивация за учене. И причина за това е инертното и немотивирано отношение към работата на учители и преподаватели. Качеството на подготовката е функция на учебните планове, програмите и учебното съдържание, в комбинация с мотивацията и желанието за учене на обучаващите се. Мотивацията се формира от комплекс от фактори, които включват както семейната среда, моралната подкрепа и декларираните очаквания, така и от работата в учебните заведения, където трябва да се прилагат високи стандарти, както и безкомпромисни критерии и изисквания. Днес стандартите на думи са високи, но прилагането на критериите и изискванията е категорично недостатъчно“.

Съпоставихме и държавните с частните образователни институции и попитахме респондентите според тях кой тип учебни заведения осигуряват по-добри знания и умения. На този въпрос 52% от участниците в анкетата са посочили държавните, а 34% от тях – частните. Останалите по-скоро не могат да преценят.

Ето и едно по-различно мнение по темата отново от мениджър на отдел на компания в гр. София:

„Според мен не е толкова до университет, колкото до човек. Ако искаш да учиш и да си успешен, ще учиш, независимо от вида на учебното заведение“.

За да имаме принос към промяната в бъдеще, попитахме нашите респонденти според тях кой метод на обучение смятат за най-ефективен. Данните показват, че 89% от респондентите предлагат практически упражнения, 59% – стажантски програми, 53% – игровизация на учебния процес чрез симулационни игри, 47% – учебни дискусии, 38% – лекционен модел, 32% – дуално обучение, 26% – чести тестови проверки на знанията, а 21% – самоподготовка. Въпросът бе отворен, затова и сумата от процентите е по-голяма от 100.

Попитахме участниците и върху кои дейности трябва да акцентира образователната система, за да отговарят студентите и учениците на изискванията на работната среда. Според 59% от тях е важно да се насърчава екипната работа, 56% са отговорили повишена интерактивност, 48% смятат, че трябва да има повече извънкласни дейности, 37% посочват дигитализация на обучението, 27% смятат, че е необходимо развиването на меки умения, 23% адмирират употребата на изкуствен интелект (AI), а 10% са посочили дуално обучение.

Помага или пречи употребата на изкуствен интелект (AI) в обучението?

По темата за изкуствения интелект, попитахме респондентите какво е мнението им за навлизането му  в сферата на образованието и обучението. На този въпрос получихме много различни и интересни отговори. С удоволствие споделяме малка част от тях:

„Може да бъде изключително полезен, ако се използва правилно“, смята мениджър на отдел.

„Част от естествения път на развитие на човечеството!“, категоричен е собственик/управител на компания.

„Изкуственият интелект може да бъде както полезен, така и вреден със своето навлизане. Важно е да се възползваме от предимствата, които осигурява, и да помага във вършенето на механична или проучвателна работа, но не и да замества мисловната дейност“, коментира специалист в компания.

„Крайно негативно. AI следва да бъде помощник и инструмент тогава, когато сме се реализирали като професионалисти, а не да ни „помага“ да си изкарваме изпитите и оценките. Изкуственият интелект, такъв, какъвто е в момента, е вреден за създаването на навици за учене“, смята мениджър на отдел.

„Трябва да може да се ползва, но сам по себе си той не решава почти никакви задачи. Ако не можеш да провериш работата му  –  ще се подведеш“, коментира специалист в компания.

„Като всяко нещо носи своите предимства и недостатъци. От една страна AI улеснява хората да не извършват „дребни операции" и помага за бързо търсене и синтезиране на информация от голяма база данни, но от друга донякъде спомага хората да спрат да разсъждават самостоятелно и да разчитам само на помощта на машините, т.е. възпитава лоши навици“, смята мениджър на отдел.

„Ако се използва по предназначение, може да спомогне много за по-лесното разбиране и усвояване на учебния материал“, е мнението на специалист в компания.

„Нека децата се развиват с технологиите“, призовава друг специалист в компания.

„Изкуственият интелект е полезен, когато трябва да се събере информация по дадена тема. Но когато измества мисловната и дедуктивната функция на мозъка, то тогава използването му трябва да е ограничено“, е мнението на студент/стажант.

Изкуственият интелект е във фокуса и на новата ни анкета, в която питаме как ще се трансформира пазарът на труда под влиянието на все по-широко използвания изкуствен интелект (AI). Не пропускайте да се включите ТУК.

Благодарим на всички, които се включиха в проучването! Според данните, 11% от респондентите работят в сферата на архитектурата и строителството, 10% – в областта на автомобилостроенето, самолетостроенето и корабостроенето, 10% са заети в машиностроителния сектор, 8% се занимават с електроника, 7% с автоматизация ироботизация, 7% с електротехника, 7% с маркетинг/медии/журналистика, 5% са от областта на хранително-вкусовата индустрия, 3% са заети във  ВиК сектора, 3% все още учат и не работят, 3% са от добивната промишленост, 3% работят в сферата на  информационните технологии и изкуствения интелект,  1%  се занимават с химически/фармацевтични технилогии, 1 % с мебелно производство, а 3% с друго.

От данните научаваме още, че 53% от респондентите са специалисти в компания, 19% са мениджъри на отдели, 18% са студенти или стажанти, а 10% са собственици или управители на компания. Също така 46% от респондентите живеят в гр. София, 28% –  в областен град, 16% живеят в друг град, 3% – в село, а 7% живеят в чужбина.

Ако и Вие имате мнение по тази или друга любопитна тема, вълнуваща индустрията у нас, каним Ви да споделите мнението си в новата ни Facebook група „Индустрия: Хора, технологии, инвестиции“. Присъединете се още днес ТУК и участвайте в дискусиите!

Източник на снимковия материал: Canva.com