Имиграционен компас с адв. Инна Бояджиева: Как да изберете правилния режим – синя карта или единно разрешение за работа?

България е сравнително малък пазар и това поставя редица предизвикателства пред работодателите, най-вече в индустрии, в които се изисква наличието на високоспециализирани знания и специфичен практически опит. В много случаи проблемът не е в липсата на кандидати, а във факта, че няма достатъчно подготвени специалисти, които да имат нужната квалификация и опит в конкретната област. Именно поради тази причина все повече български предприятия насочват вниманието си към набирането на кадри от държави извън Европейския Съюз (ЕС). До какви предизвикателства и проблеми обаче води това, вижте в днешния материал от рубриката „Имиграционен компас“.

Поредицата „Имиграционен компас“ се реализира в партньорство с адв. Инна Бояджиева, специалист в сферата на имиграционното право. В рамките на поредицата тя представя актуалните предизвикателства и тенденции при трудовата миграция от страни извън Европейския съюз, както и правните възможности за достъп на граждани от т.нар. трети държави до българския пазар на труда.

Със своя професионален опит адв. Бояджиева подпомага работодатели при избора на подходящ модел за привличане и наемане на чуждестранни служители. Тя ги консултира и относно необходимите административни процедури, спазването на нормативните изисквания и ограничаването на потенциалните правни рискове.

Практиката ѝ включва работа с компании от различни индустрии, за които международният подбор на кадри се превръща във важен инструмент за справяне с недостига на квалифицирани специалисти. Именно тези теми и практически аспекти на трудовата миграция са сред основните акценти на „Имиграционен компас“.

По-добре е да кандидатстваме за Синя карта на ЕС или за Единно разрешение за пребиваване и работа (ЕРПР) за кандидата в нашата компания?

„Този въпрос задават както работодатели и HR специалисти, така и чуждестранни кандидати, които вече са получили предложение за работа в България. В много случаи те мислят, че двете процедури са взаимозаменяеми или че Синята карта е по-добрият избор. При все че и двете процедури позволяват законното наемане на граждани от трети държави, те имат различно предназначение, законови изисквания и предимства. Правилният избор е от съществено значение за бързото и успешно приключване на процедурата“, обяснява Инна Бояджиева.

Възможно ли е да се получи Синя карта на ЕС без висше образование?

„Практиката показва, че работодателите приемат липсата на университетска диплома като опция за автоматично изключване на възможността за Синя карта. Истината е, че дългогодишният професионален опит може успешно да замести висшето образование, ако са изпълнени законовите условия. Законодателят вече признава, че високата професионална квалификация не винаги се придобива единствено чрез висше образование. В определени професии дългогодишният практически опит може да бъде достатъчно основание за издаване на Синя карта на ЕС“, коментира адв. Бояджиева.

Какви са условията за получаване на Синя карта на ЕС?

„Законът предвижда три основни възможности за получаване на Синя карта:

• Висше образование – кандидатът има диплома за завършено висше образование с период на обучение от най-малко три академични години.
• Три или повече години професионален опит при IT специалисти и ръководители в сферата на информационните и комуникационните технологии. В този случаи висшето образование може да бъде заменено с наличието на професионален опит, когато той е официално удостоверен и е пряко свързан със заеманата длъжност.
• Пет или повече години, когато длъжността не попада в IT сектора. „За други професии, изискващи висока квалификация, законът позволява висшето образование да бъде заместено с най-малко пет години професионален опит

на ниво, сравнимо с висше образование, ако този опит е надлежно удостоверен и е свързан с конкретната позиция“, посочва юристът.

Кога се прилага Единното разрешение за пребиваване и работа?

„За разлика от Синята карта на ЕС, която е предназначена за висококвалифицирани специалисти, Единното разрешение се прилага за много по-широк кръг от длъжности и е основният режим за наемане на граждани на трети държави в България. Тази процедура се прилага за чужденци, които ще работят по трудов договор с български работодател и не попадат в специалните режими, предвидени в закона.

Разрешението се издава от Министерството на вътрешните работи, след като Агенцията по заетостта предостави положително становище за достъп до пазара на труда. Документът се издава за срок до 3 години, а когато трудовият договор е сключен за по-кратък период – за срока на договора. След изтичането му то може да бъде подновено, ако са налице законовите предпоставки. От друга страна Разрешението за продължително пребиваване и работа от тип „Синя карта на ЕС“ се издава за срок до 5 години“, продължи коментара си адв. Бояджиева.

Кой е най-често използваният режим за наемане на чуждестранни работници и какви грешки допускат работодателите?

„Практиката показва кой от двата режима се използва най-често в България и кой е основният правен механизъм, чрез който българските работодатели преодоляват недостига на работна ръка в ключови отрасли на икономиката. Това е Единното разрешение за пребиваване и работа. По данни на Агенцията по заетостта за периода 1 януари – 10 юли 2026 г. са образувани 13 574 процедури за издаване на ЕРПР в сектори като преработваща промишленост, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство.

В ежедневната ми работа често се случва работодатели да потърсят правна помощ едва след като конкретната процедурата вече е започнала и се окаже, че избраният режим не е най-подходящият или че част от документите не са в коректни и не отговарят на законовите изисквания. Това в повечето случаи води до нуждата от предоставяне на допълнителни документи, до забавяне или в крайна сметка до необходимостта процедурата да започне отначало“, подчерта Инна Бояджиева.

Как работодателите могат да изберат най-подходящия режим за наемане на чуждестранен специалист?

„За да се избегнат подобни проблеми, в моята практика на адвокат в областта на имиграционното право, се старая да консултирам едновременно както работодателите, така и чуждестранните специалисти. По този начин им давам възможност за информиран избор и определяне на най-подходящия режим. Затова при наемане на гражданин на трета държава силно препоръчвам правната оценка и изборът на процедура да бъде направен още преди подаването на документите. Понякога кандидат, първоначално планиран за Единно разрешение, всъщност отговаря на условията за Синя карта на ЕС или обратното – в много случаи именно Единното разрешение е по-подходящият и практически приложим режим“, допълни още адвокатът.

В предстоящите статии от поредицата „Имиграционен компас“ очаквайте още коментари и правни съвети на адв. Бояджиева, свързани с темата за трудовата миграция.

За конкретни казуси, запитвания и въпроси, адв. Инна Бояджиева е на Ваше разположение на:

Телефонен номер: 0889 57 10 01

E-mail: inna@innovalex.bg

Източник на снимковия материал: ©Engineer.BG via Canva.com