Доц. д-р инж. Анита Хандрулева, ректор на ВСУ „Л. Каравелов“: „Университетите имат своята функция в постпандемичния свят“

„Специалностите в областта на строителството и архитектурата дават изключително добра перспектива за професионална реализация и са важни за обществото.“

И след отминаването на 24 май, ние с удоволствие продължаваме да търсим посланията, които празникът на знанието носи на съвременните български просветители. Днешният ни гост е доц. д-р инж. Анита Хандрулева – ректор на Висшето строително училище „Любен Каравелов“. Пред Инженер.bg тя разказа за призванието на академичната професия, както и за съвместната си работа със своите колеги и възпитаници. Какви са плановете за модернизация на ръководеното от нея учебно заведение, какво според нея е бъдещето на дигиталното образование и до каква степен импонира то на начина на живот на младите хора, вижте в разговора ни с доц. д-р инж. Хандрулева.

Какво послание носи за Вас празникът на 24 май?

За мен 24 май е най-хубавият български празник. На този ден честваме делото на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, култура и просвета. Този ден докосва сърцата на всички българи. Важен е и заради миналото ни, и заради бъдещето ни. От една страна, езикът, буквите, книжовността са помогнали да бъде съхранен българският дух през вековете, а от друга – просветата винаги дава перспектива, кара ни да гледаме с оптимизъм и надежда към предстоящото. Да си представим едно дете, което току-що е научило буквите и е овладяло магията на четенето. То веднага усеща, че има повече свобода и повече избор. Същото можем да кажем и за висшето образование – дава свобода и избор.

24 май е ден, който ни обединява. Аз се надявам той да е и повод за размисъл за мястото на образованието, науката и културата в нашето общество. Можем да се замислим и за ролята на науката и образованието за превеждането на обществото през кризите и в търсенето на решения. Университетите имат своята функция във формирането на постпандемичния свят. В това трудно време показахме стабилност и устойчивост. А специалностите в областта на строителството и архитектурата дават изключително добра перспектива за професионална реализация и са важни за обществото.

Какво Ви мотивира и вдъхновява да се развивате като преподавател в академична среда?

За мен преподаването е изключително приятна, но и много отговорна дейност. Вдъхновява ме и ме мотивира стремежът студентите ни да получават възможно най-доброто образование в професионално направление „Архитектура, строителство и геодезия“. Работата на преподавателя е и изключително задължаваща, защото професиите на архитекта и инженера се развиват непрекъснато. Бизнесът и технологиите се променят.

В тази връзка, ще се модернизира ли и висшето техническо образование?

Ние нямаме друг път освен модернизиране на образованието въз основа на новостите в науката и практиката. Актуализираме и ще продължаваме да актуализираме учебните програми, така че студентите да получават качествено образование на високо европейско ниво. Също така насърчаваме и подкрепяме нашите преподаватели в тяхната научна и изследователска дейност, участието им в международни програми за обмен и опознаване на новите тенденции и най-добрите практики на висшето образование в областта на архитектурата и строителството. Някои от специалностите, по които в момента обучаваме студенти в бакалавърска и магистърска степен, са: „Архитектура“, „Строителен мениджмънт“, „Строителство на сгради и съоръжения“, „Строително инженерство“, „Управление на инвестиционни проекти“, „Дизайн“, „Опразване на архитектурното наследство“. Планираме да създадем и нови програми.

А Вие самата каква бяхте като студентка?

С гордост мога да кажа, че съм завършила Висшето строително училище „Любен Каравелов“, на което сега съм ректор. Това е висше училище с над 80-годишна история. Образователна институция с традиции. Моето образование ми даде изключително широк спектър от знания. Учех с любопитство и постоянство и бързо установих, че дисциплините със сложни имена за мен всъщност не са толкова сложни.

В момента някои от лекционните курсове, които водя, са например „Съпротивление на материалите“ и „Компютърни системи в строителната статика“. Моето убеждение е, че всичко може да бъде обяснено достъпно, да бъде обвързано с примери от практиката, така че обучението да бъде приятен и удовлетворяващ процес за студентите. Тогава и резултатите им са по-добри.

Предстои ли откриването на нови специалности, съвместни партньорства, програми или други проекти във Вашия университет? Разкажете ни накратко за тях.

С радост мога да съобщя, че ВСУ „Любен Каравелов“ спечели проект за модернизация. Това на първо място ще допринесе за повишаване качеството на образованието. Ще бъде направена дигитализация на учебно съдържание по редица учебни програми. Ще бъдат създадени нови бакалавърски, магистърски и докторски програми, някои от които ще се реализират съвместно с партньорските ни университети по проекта. Това означава, че част от времето студентите ни ще се обучават и в някой от партньорските ни университети. Един от тях е Техническият университет в Рига.

Другото направление на модернизация е по отношение на учебната среда. Тя ще бъде осъвременена с нови компютърни зали, лаборатории с най-новите технологии, в които нашите студенти и докторанти ще могат да се обучават, да правят опити и изследвания.

Най-важният фактор за нас по отношение на развитието на ВСУ „Любен Каравелов“ и повишаване качеството на образование е академичният състав. С цел придобиване на специфични умения, свързани с дигитализацията в образованието, в този проект сме предвидили редица обучения за преподаватели в различни направления и с различна продължителност. Част от обученията ще бъдат осъществени и под формата на мобилност, обмен на опит и добри практики.

Мисия възможна ли е дигитализацията в техническото образование според Вас? В каква посока мислите, че ще се развие то?

Да, смятам че дигитализацията е посоката, в която техническото образование трябва да върви. Възможностите, които дават информационните технологии, променят образованието, правят го по-гъвкаво. Студентите по-лесно могат да се обучават от разстояние. Това например е ценно за т.нар. обучение през целия живот. За съжаление, българското висше образование има да наваксва по отношение на гъвкавостта на програмите.

Създаването на дигитално съдържание и обогатяването на методите на преподаване се налагат и поради друга причина. Заради времето, което прекарва пред екраните и в социалните мрежи, съвременното поколение ученици и студенти възприема информация по различен начин. Те автоматично игнорират това, което възприемат като скучно. Затова дигиталното съдържание е в съзвучие с навиците и с начина на възприемане на младите хора.

Говорейки за технологии обаче, това не означава, че можем и трябва да изоставим напълно традиционните начини на преподаване и комуникация. Студентите и преподавателите ще продължат да се срещат и да обменят идеи, да провеждат дискусии, защото това е ценно и за двете страни.

Източник на снимковия материал: личен архив на доц. д-р инж. Анита Хандрулева, ВСУ „Любен Каравелов“