Проф. Булев, председател на УС на САБ: Организираме фестивал, който ще се фокусира върху естетическото изграждане на средата

Със своята активна дейност и дългогодишни традиции Съюзът на архитектите в България (САБ) отдавна е доказал своя принос в развитието на архитектурата и специалистите – мисия, която продължава да следва и днес. Проектите, които инициира, са рефлекс на актуалните тенденции и насочват обществения дискурс върху ключови за бранша въпроси. За да разберем повече за дейността и бъдещите инициативи и цели на организацията, се срещнахме с председателя на на Управителния съвет (УС) на САБ проф. арх. Тодор Булев. Вижте какво разказа той за читателите на Инженер.bg в следващите редове...

На стената зад арх. Булев – „София около Витоша“ (проект от Младежкия конкурс „София след 50 години“, 1979 г.)

Проф. Тодор Булев, кои са ключовите постижения на Съюза на архитектите в България през последните години?

Съюзът на архитектите в България е една от основните професионални творчески организации. Тя обединява архитектите, но в същото време не е пряко свързана с условията за практикуване на професията, както Камарата на архитектите в България например. Дейността ни е насочена по-скоро към стимулиране на общуването между архитектите и защитата на техните творчески позиции. Това включва въпроси, свързани с авторското право, конкурсното начало в проектирането, статута на архитекта в обществото, защитата на определени градоустройствени позиции, желанието да се прави и поощрява качествена архитектура, както и дискусиите върху смисъла на това какво означава качествена архитектура.

Вземате ли отношение към законодателните промени и прилагането им?

Да, разбира се, участваме в живота на редица институции в страната. Така например през последните месеци на 2020 г. и началото на 2021 г. се включихме в промените в Закона за устройство на територията. Имаме представители в експертните съвети в цялата страна, участваме в избора на главни архитекти и се стремим да поддържаме връзка с тях.

Комуникираме с кметове, областни управители. Един добър пример в тази връзка е провеждането на много успешна теоретична конференция “Благоевград 2020“, която посветихме на творческите и методически проблеми в проектирането на общите устройствени планове на общините. Това е важна тема, на която през последните няколко години се обърна повече внимание от гледна точка на финансирането, а не на самата методика. Имахме ангажимент България да бъде покрита с планове на общините, но този процес, в който се стремим да участваме активно, все още продължава, а европейското законодателство изисква наличието на устройствена основа, върху която да работим.

Разкажете повече за организацията на отделните дружества в рамките на САБ – каква е степента на интеракция между тях?

Съюзът на архитектите в България е организиран на принципа на дружества, които в голяма степен са автономни. Основната форма на функциониране на САБ е по местообитаване. Затова дружествата са разположени във всички областни центрове, а немалка част от тях са в София. Въпреки че са по-малко на брой, тези извън столицата са много важни от гледна точка на това, че представят архитектурната общност като цяло. През последните две години и половина, откакто съм председател на САБ, съм посетил повече от 15-16 дружества.

Дружествата нямат юридическа самостоятелност, финансово се осигуряват от централния бюджет и от отчисления. Винаги, когато някое от тях прояви желание за изява в публичното пространство, ние му помагаме финансово.

В Устава ни са заложени сдружавания както между архитекти, така и между самите дружества и затова търсим форми на коорепиране, и по-специално в големите градове като София и Пловдив. Считам, че в бъдеще ще се развиват форми на обединяване на дружествата по конкретни задачи. Разбира се, тези по черноморското или дунавското крайбрежие например, могат взаимодействат помежду си, предвид общите им теми и цели. Това се отнася и за дружествата в другите региони.

Много бих искал да се постигне адекватност между регионите на планиране и структурата на съюза, т.е. да формираме обединения, които отговарят на регионалната структура на страната.

Споделете за някои от бъдещите цели и инициативи на САБ.

През 2020 г. организирахме в София Дни на архитектурата, които включваха голяма изложба и други съпътстващи събития. Тази година инициативата прераства в архитектурен фестивал, който ще се състои в гр. Бургас от 1 до 10 октомври. На него ще присъстват представители на много общини. Ще бъдат показани множество изложби, като основната носи името „Изкуства на обществения форум“. Тя засяга проблемите на естетическото изграждане на градската и обществената среда – уличните пространства, площадите, метрополитена в София, парковете и градините, пешеходните зони.

Насочихме се именно към тази тема, защото изграждането на тези открити пространства е много важно за качеството на живота. Бургас е домакин на фестивала, тъй като има големи постижения в тази насока. Събитието се организира под егидата на кмета на Община Бургас, г-н Димитър Николов. Ще участват Столична община, Съюзът на българските художници, а Камарата на архитектите в България е съорганизатор. Подкрепа получаваме и от частни фирми и организации.

Звучи вдъхновяващо! Предвидени ли са специални активности за млади хора, влюбени в архитектурата?

Непосредствено преди фестивала ще се проведе младежко ателие в Созопол, на което десетина младежи ще направят разработки по специфичните проблеми на откритите пространства в историческа среда. Вярвам, че то ще бъде интересно и полезно, тъй като виждаме, че исторически пространства като Созопол, Несебър, Банско, Арбанаси и Велико Търново буквално се изпълват с реклами, улична търговия и др. Това не бива да бъде съвсем произволно. Спомняте си ситуацията със столичния булевард „Витоша“. Той днес е една добре изградена пешеходна зона, която се превърна във визитна картичка на София. Тук мога да спомена, че аз съм един от авторите ѝ.

Ще успеем ли, проф. Булев, да съхраним най-бележитите като архитектура сгради от началото на третата българска държава?

През 2017 г. стартирах инициативата „Бяла книга на българския архитектурен модернизъм“ за реабилитация, засилена грижа и културно отношение към паметниците на архитектурния модернизъм в България. Това са сгради, които бележат съвременното развитие на нашата архитектура. Някои от тях са от 30-те, 40-те, 50-те до 80-те години. Голяма част от тези сгради бяха изоставени, други бяха разрушени, трети се използват по неподходящ начин. Някои привлекателни хотели по Черноморието, носещи атмосфера от времето на своето създаване, също бяха префасонирани до неузнаваемост.

По този повод сме се обърнали към всички наши членове. Постоянно получаваме предложения за сгради, за чието съществуване дори не съм подозирал. Те заемат важно място, хората искат да ги запазят.

Инициативата има ключово значение и среща широк отзвук. Когато я стартирахме, идеята не беше популярна. Днес обаче се появиха неправителствени организации, които се занимават с тази тема, например за „Дом-паметника на връх Бузлуджа“. Виждам, че това е нещо, по което трябва да продължим работа.

Освен това издадохме и първи том на Бялата книга, който разпространихме из всички общини. В момента работим и по втори том, който ще третира освен сгради и градоустройствени ансамбли.

Вижте следващите втората и третата част от разговора ни с проф. Булев.

Източник на снимковия материал: Инженер.bg, freepik.com