Инж. Борислав Борисов от БКК 95: Новите професии изискват от специалистите адаптивност, самодисциплина и мотивация

Инженерният бранш винаги е бил в основата на технологичния прогрес и социално-икономическото развитие. Днес обаче динамиката на света изисква от инженерите не само класически знания, но и нов тип мислене, дигитална грамотност и готовност за адаптация към промени, които настъпват с изключителна скорост. В контекста на дигитализацията, автоматизацията и глобалния натиск за устойчиво развитие, все по-често се говори за възникването на нови инженерни професии, свързани с изкуствения интелект, управлението на ресурси и изследването на иновативни материали.  Именно затова в рубриката „Професии в еволюция: Новите инженери и техници“ си поставяме за цел да търсим отговори на въпроси като: какви ще бъдат инженерите на бъдещето, какви компетенции ще се ценят най-много и как компаниите могат да подготвят своите специалисти за новата реалност.

Днес имаме удоволствието да Ви представим инж. Борислав Борисов от БКК 95, който споделя своята визия за предизвикателствата и възможностите пред инженерните професии в България и по света. Инж. Борисов обръща специално внимание на процеса на преквалификация и промяна на ролята на даден специалист, който по думите му трябва да е стимулиран колкото външно – от самата компания, толкова и вътрешно – на ниво лична мотивация. Защо – вижте в следващите редове.

Здравейте, инж. Борисов, ще бъдем ли свидетели на възникването на напълно нови професии в инженерния бранш?

Неминуемо инженерният бранш като фундаментална основа и флагман на технологичния прогрес и развитие няма как да остане незасегнат от промените, протичащи в съвременния свят. Напротив, точно той е движещата сила, налагаща възникването на нови професии за обслужването на съвременното развитие, технологичните промени и новите възможности все по често срещани в нашето ежедневие.

Новите професии, очаквано, ще бъдат свързани с AI сектора, като не само с разработката и развитието на новата технология, а и с функционалното ѝ интегриране в реална среда.

На второ място по важност поставям изследователските професии, свързани с търсенето и разработването на нови материали, енергийни източници и технологии, които да доведат до намаляване на въглеродните емисии, пестене на водните ресурси, както и до рециклирането и ютилизацията на излезли от употреба материали и консумативи.

Кои инженерни професии виждате като най-търсени през следващите 3 – 5 години на пазара на труда в сферата на техниката и технологиите? Активни ли са вече тези тенденции според Вашите наблюдения?

Приложните специалисти и специалистите по природните науки винаги са били едни от най-търсените. Това неминуемо води до съсредоточаването на голяма част от свежите попълнения със специалисти от ИТ сектора и сферата на информационните технологии, което пък предизвиква отлив и недостиг на специалисти в останалите инженерни специалности. Ако не бъдат предприети спешни мерки за справяне с тази тенденция, рискуваме реалният сектор, като производството, да остане без осигуреност откъм специалисти, които да внедряват, прилагат и произвеждат, което ще доведе до забавяне в пълноценното прилагане на нови технологии.

Как се променят изискванията към компетенциите за вече съществуващи позиции?

На хората им е трудно да бъдат гъвкави – както на работното място така и в ежедневието. Голяма част от работниците са скептично настроени към промените и нововъведенията по отношение на машини и внедряване на нови технологии, а също и към нови форми на организация на работното място и работния процес като цяло.

Колкото до компетенциите на работното място, все още има хора, които не владеят чужд език и нямат достатъчно добри компютърни умения, а голяма част от новото технологично оборудване е с програмируемо управление и интерфейс на чужд език.

Има ли специфични умения, които виждате като критични, но смятате че все още са недостатъчно развивани на пазара на труда?

Като специфични умения могат да бъдат разглеждани самодисциплина, самоконтрол, висока ангажираност към изпълнението на поставените задачи, комуникация с колеги и клиенти, сработване с колектива и запазване на самообладание в критични ситуации и недопускане на конфликти. Всяка организация трябва да води политика по отношение на тези умения на своите служителите, като ги изследва, анализира и развива във всеки един отдел и на всяко едно ниво.

Какви са основните предизвикателства при адаптирането и обучението на служителите към новите роли?

На първо място, за да се адаптира един служител към нова роля и да приеме предизвикателството за пълноценно въплъщаване в нея, трябва преди всичко да бъде подходящ и да има нужните базови познания и компетенции, които само да надгради с подходящо обучение.

На второ място е мотивацията. Служителят трябва да бъде вътрешно мотивиран и да има желание за придобиване на нови знания и умения. Доста често това се пренебрегва и се набляга на методи на външна мотивация, като предложения за по-високо възнаграждение или други материални блага, които подвеждат човек без да е на ясно дали ще бъде в състояние да се справи с новата роля. Затова често ставаме свидетели на провали от служители, които са добри на една позиция, но се провалят на друга. Това неминуемо води до сътресения в организацията.

Ето защо процесът по подбор на служители, които ще бъдат обучавани и адаптирани към нови роли, трябва да бъде добре обмислен и обвързан със съществуващите фундаментални знания и компетенции на субекта – обект на целева промяна.

Източник на снимковия материал: БКК 95, ©Engineer.BG via Canva.com