Как оценяваме земетресенията?

12 мин.

Интензивността на земeтресението на дадено място на повърхността на земята зависи от магнитуда на земетресението в огнището и разстоянието до хипоцентъра на земетресението. Сградите и съоръженията се осигуряват за сеизмични въздействия за максимални изчислителни ускорения за дадени територии, които са дадени в картите за сеизмично райониране. Съществува и корелационна връзка между интензивност и максимално ускорение.  

 

Силата на земетресенията се оценява в два аспекта:

• Земетресението като природно явление (магнитуд – М);

• Ефектите, или резултатите от земетресението (интензивност – I);

За сеизмичното инженерство основна характеристика на земетресението е неговата интензивност (I), характеризираща предизвиканите на повърхността деформации, повреди и разрушения. Интензивността, диференцирана в степени, се определя на базата на макросеизмични скали при които степента се определя не чрез инструменти, а по макроефектите от земетресенията – по това как хората са усетили земетресението, какви са разрушенията на сградите, ефектите върху почвата и др.

 

Скала на Рихтер

Скалата на Рихтер е за определяне и сравняване силата на земетресенията. Скалата на Рихтер оценява освободената енергия при земетресението или така нареченият магнитуд. Тя представлява логаритмична ска̀ла на освободената енергия в огнището, измервана с мярка магнитуд :

 

 

Описание

Магнитуд по Рихтер

Ефект

Честота

Пример

Микро

По-малко от 2,0

Микроземетресения, не се усещат.

Около 8 000 на ден

 

Много слаби

2,0–2,9

Обикновено не се усещат, но се отчитат.

Около 1 000 на ден

 

Слаби

3,0–3,9

Често се усещат, но рядко причиняват щети.

Около 49 000 годишно

 

Леки

4,0–4,9

Усещат се трусовете. Често причинява щети.

Около 6 200 годишно

28 ноември 2010 София България - 3,8

Средни

5,0–5,9

Може да причини големи щети.

800 годишно

7 декември 1986 Стражица България - 5,7 ; 27 октомври 2004 Вранча Румъния - 5,8 ; 25 април 2009 Вранча Румъния - 5,3; 22 май 2012 Перник България - 5,8

Силни

6,0–6,9

Нанасят сериозни щети в голям радиус.

120 годишно

22 февруари 2010 Тайван - 6 ; 27 декември 2011 Тува , Русия 6,5 ; 16 януари 1995 Кобе Япония - 6,9

Големи

7,0–7,9

Разрушителни в радиус около 100 км.

 

 

 

 

 

18 годишно

17 август 1999 Измит Турция - 7,6  ; 12 януари 2010 Порт о Пренс Хаити - 7,3 ; 27 февруари 2010 Окинава Япония - 7,3 ; 4 март 1977 Вранча Румъния - 7,4

Много големи

8,0–8,9

Нанасят сериозни щети в радиус от стотици километри.

1 годишно

19 септември 1985 Михоакан Мексико - 8,5 ; 27 февруари 2010 Консепсион Чили - 8,8

Изключително силни

9,0–9,9

Нанасят огромни щети в радиус от хиляди километри. Възможни са дори мащабни промени в релефа близо до епицентъра.

1 за 5-10 години

11 март 2011 Япония - 9,0 ; 26 декември 2004, Суматра, Индонезия - между 9,1 и 9,3 ; 22 май, 1960, Чили - 9,5 (най-мощното земетресение в историята);

Глобална катастрофа

≥ 10,0

Напълно катастрофални за цели континенти и дори за целия свят.

Изключително рядка 1 за 100-200 години (неизвестна / може и невъзможно)

8 май 1908 Япония - 10,1 (No. 1 в класацията по магнитуд)

 

 

Скала на Медведев-Шпонхойер-Карник (MSK64)

Скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник (MSK64) е създадена през 1964 г. и се базира на степента на разрушенията, които се развиват в сградите. Поради различната издръжливост на нови и стари сгради са установени отклонения при прилагането на скалата в първоначалния й вид. Затова скалата е ревизирана през 1981 - (MSK81), а през 1998 г. е заменена от Европейската макросеизмична скала (EMS).

Скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник класифицира земетресенията в степени (балове) от 1 до 12 степени, въз основа на три критерия :

 

  • Усещанията на хората ;
  • Въздействие върху сградите ;
  • Остатъчни деформации в земната основа и изменения в режима подземните води ;
  • Външните признаци за интензивността на земетресенията и степента на причинените повреди или разрушения по тази скала могат да бъдат резюмирани, както следва :

По тази скала I-ва, II-ра и III-та степени отговарят на незабележими за човека разтърсвания на повърхността ;

Земетресенията от IV-та и V-та степен се усещат от всички хора, при това се разлюляват висящи предмети, мебелите се преместват и стените се пукат ;

При VI-та и VII-ма степени се появяват пукнатини в стените, разрушават се слаби постройки и се напукват азбесто-циментовите тръби за водоснабдяване. Последното води до отклонения в качествените показатели на питейната вода ;

Земетресение от VIII-ма степен предизвиква многобройни повреди, пукнатини, откъртване на мазилка, падане на комини, разрушаване на отделни сгради. Разрушаване на етернитови и бетонови тръби. Скъсване на местата на включване на водоснабдителната мрежа към съоръженията. Възможно е изчезване на води от водоизточниците ;

При VIII-ма, IX-та и X-та степен се срутват и разрушават голяма част от сградите, събарят се кули, чупят се клони и стебла на дърветата. Масово разрушаване на метални водопроводи и съоръжения от водоснабдителните системи. Земетресение от XI-та и XII-та степен представлява катастрофа с огромни разрушения и топографски изменения на местността.

 

Скалата е развита в следните степени, съобразно ефекта от сеизмичното въздействие върху хората, сградите и геологията на района :

 

Степен

Описание

Ефект върху хората

Ефект върху сградите

Геологически ефект

I

Микроземетресения

Не се усещат

—

—

II

Много леки

Усещат се случайно

—

—

III

Леки

Усещат се от чувствителни хора

—

—

IV

Умерени

Усещат се в затворено помещение

Прозорците вибрират

—

V

Сравнително силни

Усещат се на открито

Мазилката се напуква; леките мебели се местят; висящите предмети се клатят

—

VI

Силни

Предизвикват страх

Повреди по комините и зидарията

Изолирани пукнатини

VII

Много силни

Хората напускат жилищата си

Комините падат; сериозни повреди по леките постройки

Изолирани свличания

VIII

Разрушителни

Паника

Срутвания на леките постройки; повреди по напоителните канали

промени в дебита на минералните извори; срутвания на камъни

IX

Унищожителни

Обща паника

Сериозни повреди на нестандартните постройки; прекъсване на подземните водопроводи

Пукнатини; пясъчни измятания; големи свличания

X

Опустошителни

Повсеместна паника

Разрушения на тухлените постройки

Изкривявания на жп линиите; срутвания по речните брегове; формиране на нови езера

XI

Катастрофални

—

Малко постройки остават частично здрави

Широкоразпространени дислокации; цунами

XII

Тотални

—

Наземните и подземни постройки са напълно разрушени

Геологически размествания: цунами

 

Приблизителна взаимовръзка между магнитуда М и интензивността I.

 

Взаимовръзка  между магнитуда, дълбочината на огнището и степента на сеизмичната интензивност в епицентралната зона ( по Корчинский, Бородин ):

 

 

 

Магнитуд (М)

Степен на сеизмичната активност (I) в епицентралната зона в зависимост от дълбочината на огнището

 

5 km

15 km

45 km

 

7,5 <  M < 8,5

 

-

> X

IX-X

6,5 <  M < 7,5

 

> X

IX-X

VII-VIII

5,25 <  M < 7,5

 

IX-X

VII-VIII

V-VII

4,25 <  M < 5,25

 

VII-VIII

V-VII

IV-V

3,25 <  M < 4,25

 

V-VI

IV-V

II-III

 

Европейска макросеизмична скала

Европейската макросеизмична скала (EMS) е скала за оценка на сеизмичната активност (силата на земетресенията), използвана в страните от Европейския съюз и другаде по света. Създадена е след като Европейската сеизмологична комисия решава да преразгледа и подобри скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник. Бива обнародвана през 1998 г. като подобрение на пробната версия от 1992 г. и затова е известна и със съкращението EMS-98.

Степен

Описание

Ефект върху населението

Ефект върху инфраструктурата

1

Микроземетресения

Не се усещат

—

2

Много слаби

Усещат се случайно

Горните етажи на сградите се клатят

3

Слаби

Усеща се леко люлеене или треперене

Вибрации на прозорците и вратите; висящите предмети се клатят едва забележимо

4

Умерени

Трудно се усещат извън сгради, в сгради се усещат от много хора

Прозорците, вратите и домакинската посуда трака; висящите предмети се клатят

5

Силни

Усещат се извън сгради; спящите се събуждат

Сградите вибрират силно; висящите предмети се клатят силно; някои предмети падат

6

Слаборазрушителни

Хората напускат сградите

Падат леки предмети; слаби повреди по сградите

7

Разрушителни

Хората панически напускат сградите

Местят се мебелите; падат тежки предмети; пукнатини по стените на сградите; леки повреди по комините

8

Силноразрушителни

—

прекатурват се мебели; падат комини; големи пукнатини по стените на сградите; по-нестабилните сгради са частично разрушени

9

Деструктивни

—

Подпорите и колоните се усукват; повечето сгради са частично разрушени, а някои от по-нестабилните са напълно разрушени

10

Унищожителни

—

Разрушени сгради

11

Опустошителни

—

Голяма част от сградите са разрушени

12

Напълно опустошителни

—

Всички сгради намиращи се под или над земната повърхност са разрушени или непоправимо повредени

 

Инж. Георги Кордов и инж. Артик Мамиян, със съдействието на проф. д-р инж. Петър Сотиров