Как оценяваме земетресенията?
12 мин.
Интензивността на земeтресението на дадено място на повърхността на земята зависи от магнитуда на земетресението в огнището и разстоянието до хипоцентъра на земетресението. Сградите и съоръженията се осигуряват за сеизмични въздействия за максимални изчислителни ускорения за дадени територии, които са дадени в картите за сеизмично райониране. Съществува и корелационна връзка между интензивност и максимално ускорение.
Силата на земетресенията се оценява в два аспекта:
• Земетресението като природно явление (магнитуд – М);
• Ефектите, или резултатите от земетресението (интензивност – I);
За сеизмичното инженерство основна характеристика на земетресението е неговата интензивност (I), характеризираща предизвиканите на повърхността деформации, повреди и разрушения. Интензивността, диференцирана в степени, се определя на базата на макросеизмични скали при които степента се определя не чрез инструменти, а по макроефектите от земетресенията – по това как хората са усетили земетресението, какви са разрушенията на сградите, ефектите върху почвата и др.
Скала на Рихтер
Скалата на Рихтер е за определяне и сравняване силата на земетресенията. Скалата на Рихтер оценява освободената енергия при земетресението или така нареченият магнитуд. Тя представлява логаритмична ска̀ла на освободената енергия в огнището, измервана с мярка магнитуд :
|
Описание |
Магнитуд по Рихтер |
Ефект |
Честота |
Пример |
|
Микро |
По-малко от 2,0 |
Микроземетресения, не се усещат. |
Около 8 000 на ден |
|
|
Много слаби |
2,0–2,9 |
Обикновено не се усещат, но се отчитат. |
Около 1 000 на ден |
|
|
Слаби |
3,0–3,9 |
Често се усещат, но рядко причиняват щети. |
Около 49 000 годишно |
|
|
Леки |
4,0–4,9 |
Усещат се трусовете. Често причинява щети. |
Около 6 200 годишно |
28 ноември 2010 София България - 3,8 |
|
Средни |
5,0–5,9 |
Може да причини големи щети. |
800 годишно |
7 декември 1986 Стражица България - 5,7 ; 27 октомври 2004 Вранча Румъния - 5,8 ; 25 април 2009 Вранча Румъния - 5,3; 22 май 2012 Перник България - 5,8 |
|
Силни |
6,0–6,9 |
Нанасят сериозни щети в голям радиус. |
120 годишно |
22 февруари 2010 Тайван - 6 ; 27 декември 2011 Тува , Русия 6,5 ; 16 януари 1995 Кобе Япония - 6,9 |
|
Големи |
7,0–7,9 |
Разрушителни в радиус около 100 км.
|
18 годишно |
17 август 1999 Измит Турция - 7,6 ; 12 януари 2010 Порт о Пренс Хаити - 7,3 ; 27 февруари 2010 Окинава Япония - 7,3 ; 4 март 1977 Вранча Румъния - 7,4 |
|
Много големи |
8,0–8,9 |
Нанасят сериозни щети в радиус от стотици километри. |
1 годишно |
19 септември 1985 Михоакан Мексико - 8,5 ; 27 февруари 2010 Консепсион Чили - 8,8 |
|
Изключително силни |
9,0–9,9 |
Нанасят огромни щети в радиус от хиляди километри. Възможни са дори мащабни промени в релефа близо до епицентъра. |
1 за 5-10 години |
11 март 2011 Япония - 9,0 ; 26 декември 2004, Суматра, Индонезия - между 9,1 и 9,3 ; 22 май, 1960, Чили - 9,5 (най-мощното земетресение в историята); |
|
Глобална катастрофа |
≥ 10,0 |
Напълно катастрофални за цели континенти и дори за целия свят. |
Изключително рядка 1 за 100-200 години (неизвестна / може и невъзможно) |
8 май 1908 Япония - 10,1 (No. 1 в класацията по магнитуд) |
Скала на Медведев-Шпонхойер-Карник (MSK64)
Скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник (MSK64) е създадена през 1964 г. и се базира на степента на разрушенията, които се развиват в сградите. Поради различната издръжливост на нови и стари сгради са установени отклонения при прилагането на скалата в първоначалния й вид. Затова скалата е ревизирана през 1981 - (MSK81), а през 1998 г. е заменена от Европейската макросеизмична скала (EMS).
Скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник класифицира земетресенията в степени (балове) от 1 до 12 степени, въз основа на три критерия :
- Усещанията на хората ;
- Въздействие върху сградите ;
- Остатъчни деформации в земната основа и изменения в режима подземните води ;
- Външните признаци за интензивността на земетресенията и степента на причинените повреди или разрушения по тази скала могат да бъдат резюмирани, както следва :
По тази скала I-ва, II-ра и III-та степени отговарят на незабележими за човека разтърсвания на повърхността ;
Земетресенията от IV-та и V-та степен се усещат от всички хора, при това се разлюляват висящи предмети, мебелите се преместват и стените се пукат ;
При VI-та и VII-ма степени се появяват пукнатини в стените, разрушават се слаби постройки и се напукват азбесто-циментовите тръби за водоснабдяване. Последното води до отклонения в качествените показатели на питейната вода ;
Земетресение от VIII-ма степен предизвиква многобройни повреди, пукнатини, откъртване на мазилка, падане на комини, разрушаване на отделни сгради. Разрушаване на етернитови и бетонови тръби. Скъсване на местата на включване на водоснабдителната мрежа към съоръженията. Възможно е изчезване на води от водоизточниците ;
При VIII-ма, IX-та и X-та степен се срутват и разрушават голяма част от сградите, събарят се кули, чупят се клони и стебла на дърветата. Масово разрушаване на метални водопроводи и съоръжения от водоснабдителните системи. Земетресение от XI-та и XII-та степен представлява катастрофа с огромни разрушения и топографски изменения на местността.
Скалата е развита в следните степени, съобразно ефекта от сеизмичното въздействие върху хората, сградите и геологията на района :
|
Степен |
Описание |
Ефект върху хората |
Ефект върху сградите |
Геологически ефект |
|
I |
Микроземетресения |
Не се усещат |
— |
— |
|
II |
Много леки |
Усещат се случайно |
— |
— |
|
III |
Леки |
Усещат се от чувствителни хора |
— |
— |
|
IV |
Умерени |
Усещат се в затворено помещение |
Прозорците вибрират |
— |
|
V |
Сравнително силни |
Усещат се на открито |
Мазилката се напуква; леките мебели се местят; висящите предмети се клатят |
— |
|
VI |
Силни |
Предизвикват страх |
Повреди по комините и зидарията |
Изолирани пукнатини |
|
VII |
Много силни |
Хората напускат жилищата си |
Комините падат; сериозни повреди по леките постройки |
Изолирани свличания |
|
VIII |
Разрушителни |
Паника |
Срутвания на леките постройки; повреди по напоителните канали |
промени в дебита на минералните извори; срутвания на камъни |
|
IX |
Унищожителни |
Обща паника |
Сериозни повреди на нестандартните постройки; прекъсване на подземните водопроводи |
Пукнатини; пясъчни измятания; големи свличания |
|
X |
Опустошителни |
Повсеместна паника |
Разрушения на тухлените постройки |
Изкривявания на жп линиите; срутвания по речните брегове; формиране на нови езера |
|
XI |
Катастрофални |
— |
Малко постройки остават частично здрави |
Широкоразпространени дислокации; цунами |
|
XII |
Тотални |
— |
Наземните и подземни постройки са напълно разрушени |
Геологически размествания: цунами |
Приблизителна взаимовръзка между магнитуда М и интензивността I.
Взаимовръзка между магнитуда, дълбочината на огнището и степента на сеизмичната интензивност в епицентралната зона ( по Корчинский, Бородин ):
|
Магнитуд (М) |
Степен на сеизмичната активност (I) в епицентралната зона в зависимост от дълбочината на огнището
|
||
|
5 km |
15 km |
45 km
|
|
|
7,5 < M < 8,5
|
- |
> X |
IX-X |
|
6,5 < M < 7,5
|
> X |
IX-X |
VII-VIII |
|
5,25 < M < 7,5
|
IX-X |
VII-VIII |
V-VII |
|
4,25 < M < 5,25
|
VII-VIII |
V-VII |
IV-V |
|
3,25 < M < 4,25
|
V-VI |
IV-V |
II-III |
Европейска макросеизмична скала
Европейската макросеизмична скала (EMS) е скала за оценка на сеизмичната активност (силата на земетресенията), използвана в страните от Европейския съюз и другаде по света. Създадена е след като Европейската сеизмологична комисия решава да преразгледа и подобри скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник. Бива обнародвана през 1998 г. като подобрение на пробната версия от 1992 г. и затова е известна и със съкращението EMS-98.
|
Степен |
Описание |
Ефект върху населението |
Ефект върху инфраструктурата |
|
1 |
Микроземетресения |
Не се усещат |
— |
|
2 |
Много слаби |
Усещат се случайно |
Горните етажи на сградите се клатят |
|
3 |
Слаби |
Усеща се леко люлеене или треперене |
Вибрации на прозорците и вратите; висящите предмети се клатят едва забележимо |
|
4 |
Умерени |
Трудно се усещат извън сгради, в сгради се усещат от много хора |
Прозорците, вратите и домакинската посуда трака; висящите предмети се клатят |
|
5 |
Силни |
Усещат се извън сгради; спящите се събуждат |
Сградите вибрират силно; висящите предмети се клатят силно; някои предмети падат |
|
6 |
Слаборазрушителни |
Хората напускат сградите |
Падат леки предмети; слаби повреди по сградите |
|
7 |
Разрушителни |
Хората панически напускат сградите |
Местят се мебелите; падат тежки предмети; пукнатини по стените на сградите; леки повреди по комините |
|
8 |
Силноразрушителни |
— |
прекатурват се мебели; падат комини; големи пукнатини по стените на сградите; по-нестабилните сгради са частично разрушени |
|
9 |
Деструктивни |
— |
Подпорите и колоните се усукват; повечето сгради са частично разрушени, а някои от по-нестабилните са напълно разрушени |
|
10 |
Унищожителни |
— |
Разрушени сгради |
|
11 |
Опустошителни |
— |
Голяма част от сградите са разрушени |
|
12 |
Напълно опустошителни |
— |
Всички сгради намиращи се под или над земната повърхност са разрушени или непоправимо повредени |
Инж. Георги Кордов и инж. Артик Мамиян, със съдействието на проф. д-р инж. Петър Сотиров
