Музеят Гугенхайм в Билбао – архитектурно-инженерно чудо на XX век

Музеят Гугенхайм в Билбао е световно известен, и то не толкова с експозициите за модерно изкуство, които могат да се видят там, а благодарение на уникалната, футуристична архитектура на сградата, в която се помещава. През 1991 г., когато на идеята за изграждане на подобен музей е даден старт, общинските власти на западащия баски индустриален град, усилено търсели нещо, което да излъска помръкналия му блясък. Резултат от вложените усилия е днешната магична сграда, която предизвиква диаметрално противоположни коментари, но не оставя никого равнодушен!

Наричат я най-великата сграда на нашето време

както и най-добрата сграда на двадесети век. Официално отваря врати на 19 октомври 1997 г. Площта й е 24 000 кв.м., разпределени в три етажа, формиращи 20 галерии, конферентна зала с триста места, ресторант, кафенета, административен корпус и др. Сърцето на сградата, обаче, е атриум с височина 50 метра.

Футуристичният дизайн на музея Гугенхайм в Билбао е основание някои инженери и днес да твърдят, че построяването на подобна сграда е невъзможно. Архитектът на музея – роденият в Канада американски архитект Франк Гери, е известен в с любовта си към странните, иновативни и дори изглеждащи нереално архитектурни творения.

Иновативен стоманен скелет

Историята свидетелства, че инвеститорът поставил едно базово изискване, а именно обособяването на огромни свободни пространства. Франк Гери и екипът му пък заложили за плавни футуристични форми. Това изправило инженерите пред редица много, много сложни казуси. На първо място, за да реализират идеята за подобни стени на сградата в съчетание с изискването за големи свободни пространства, те били изправени пред предизвикателството стените да бъдат много тънки. Бетонът не вършел работа, защото стени, изградени с бетон биха били прекалено дебели. Затова инженерният екип взел решението носещата конструкция на сградата да бъде решена във вид на иновативен стоманен скелет.

Стените на музея са с двойно извити форми

Така, благодарение на таланта и усилията на инженерния екип, родената във въображението на Франк Гери сграда получила шанс за реализация. Стените на музея били направени с двойно извити форми, което обяснява високата им здравина. Това, обаче, създало друг проблем – изработването на строителната документация се превърнало в супер трудна задача. Тя била разработена директно в CAD среда Catia (б.ред. предлагана на българския пазар от Хайкад Инфотех), използвана до тогавашния момент за проектиране на изтребители. За измерване на реалните разстояния, т.е. за да се намерят координатите на всяка точка от 3D модела, били използвани ротационни енкодери. Разработено било и специално съоръжение, което е подобно като функционалност на днешните 3D лазерни скенери.

Блясъкът на титана

Когато стоманеният скелет на сградата бил готов, изникнал проблемът с какво ще бъде покрит той. Инженерите открили отговора в един често срещан, труден за обработване, много-лек от стоманата материал, отличаващ се с висока здравина – титанът. Така стоманеният скелет на сградата бил покрит с титатиева ламарина с дебелина 0.5 mm. Друго предимство на титана е, че той не кородира, а взаимодействайки с кислорода, образува тънък слой от титаниев оксид, който го защитава. Има свидетелства, че технологията за обработка на титана била заимствана от стара руска подводница.

Едно от най-големите предимства на титана, обаче, е уникалният начин, по който отразява светлината. Титанът променя цветя си, отразявайки светлината. Затова и сградата изглежда в различни цветове, особено, когато върху повърхността й попаднат дъждовни капки.

Битумен слой между титаниевата ламарина и стоманения скелет

Всеки, имал шанса да посети Билбао знае, че английските дъждове изглеждат незначителни в сравнение с характерните за баския град количества. Особено през ноември! Затова хидроизолацията на стотиците хиляди болтове между титаниевите листа и стоманения скелет също се превърнала в сериозен проблем. За да се реши той бил използван битум, към който била добавена гума, а именно между титаниевите листове и стоманения корпус бил поставен слой битум.

Източник на снимковия материал: Музей Гугенхайм, Билбао