Термотрансферен срещу директен термопечат – експертите от Вебер Етикетен България с коментар за двете технологии

Баркодът може да изглежда безупречно веднага след отпечатването, но след известно време да започне да създава проблеми при сканиране. Причината невинаги е в принтера или в качеството на първоначалния отпечатък. Понякога самият материал не е подходящ за условията, през които трябва да премине етикетираният продукт. Подобни затруднения поставят на преден план избора между две широко използвани технологии за индустриално маркиране: термотрансферния и директния термопечат. И макар и двата метода да позволяват отпечатването на баркодове, текст и графични символи с висока прецизност, поведението на готовите етикети може да бъде съществено различно. Какво определя избора и защо технологията трябва да бъде съобразена с целия път на продукта, коментираме с експертите от Вебер Етикетен България, производител на етикети и доставчик на консумативи за промишлено маркиране и проследимост.

Българското дружество е създадено като съвместно предприятие между германската Weber Marking Systems, част от Bluhm Weber Group, и СИС 45. В производствената си база в с. Мерданя, край Велико Търново, компанията изработва самозалепващи и несамозалепващи етикети от различни материали, предназначени за баркод принтери, етикетиращи везни и автоматизирани системи за етикетиране. Сред предложенията ѝ присъстват както материали за директен термопечат, така и хартиени и фолийни етикети за термотрансферно отпечатване. А разнообразието в приложението им е показателно за една специфика на индустриалната маркировка: един етикет може да бъде предназначен за краткотрайна транспортна операция, докато друг трябва да остане върху изделието през значителна част от неговия експлоатационен живот.

Защо качественият отпечатък невинаги гарантира дълготрайна маркировка?

Разликата между термотрансферния и директния термопечат започва от начина, по който се създава изображението. И двете технологии използват печатаща глава с нагревателни елементи, които формират символите чрез последователно нагряване на определени точки. При директния метод топлината въздейства върху специално термочувствително покритие на хартията и предизвиква потъмняването му. При термотрансферния между печатащата глава и етикета преминава мастилена лента, позната като „рибон“, от която оцветяващият слой се пренася върху печатната повърхност.

„Тази разлика обяснява и поведението на двата вида отпечатъци при последващо използване. Термочувствителните материали могат да реагират на продължително нагряване, слънчева светлина и определени външни въздействия, което постепенно да промени контраста на изображението. При термотрансферния печат устойчивостта се определя от съчетанието между етикетния материал и използваната лента, като при правилен подбор могат да бъдат постигнати по-високи показатели за устойчивост на износване, влага и температурни въздействия“, обясниха пред Инженер.bg от Вебер Етикетен България.

Затова и двете технологии имат широко приложение, но често изпълняват различни задачи. В логистиката например голяма част от етикетите се използват за идентификация на пратката по време на обработката и транспортирането ѝ. При сравнително кратък маршрут и контролирани условия директният термопечат може да осигури напълно достатъчна четимост, без да е необходимо използването на мастилена лента. От друга страна при електронните компоненти и индустриалното оборудване изискванията могат да бъдат по-различни. Етикетът със сериен номер или идентификационен код може да бъде необходим при производството, монтажа, сервизното обслужване и последващата експлоатация на изделието. Ако през този период маркировката бъде изложена на триене, температурни промени или контакт с определени химически вещества, устойчивостта на отпечатъка придобива съществено значение.

„Когато говорим за проследимост, е необходимо да се знае в кой момент информацията от етикета ще бъде използвана за последен път. При транспортна пратка това може да бъде получаването на стоката, докато при промишлен компонент идентификационният номер е възможно да е необходим години след производството. Съответно и изискванията към материала са различни. Един етикет може да се отпечатва отлично и въпреки това да не е подходящ за продължителна експлоатация при определени условия. Затова при избора се разглеждат както начинът на печат, така и въздействията, на които ще бъде изложена маркировката“, продължиха още от Вебер Етикетен България.

Защитното покритие променя възможностите на директния термопечат

Разлики съществуват и в рамките на самия директен термопечат. В продуктовата информация на българската компания термочувствителните материали са разграничени в две основни категории: ECO и TOP. При първите няма допълнителна защита на термочувствителния слой. Те намират приложение при краткосрочно маркиране, включително за обозначаване на цена и тегло в търговските обекти, както и при промишлено етикетиране в условията на слабо замърсяване.

При TOP материалите термочувствителният слой разполага със защитно покритие, което подобрява устойчивостта му при контакт с влага, мазнини и определени вещества, включително спирт. Това разширява възможностите за използването им при транспортни етикети, промишлени продукти и баркод маркировки. Конкретната устойчивост обаче зависи от характеристиките на материала и условията на приложение. Така изборът между двата метода не може да бъде сведен единствено до продължителността на използване. Необходимо е да се отчете какво точно може да увреди маркировката и дали съответният материал е предназначен за подобно натоварване.

При автоматизираното производство тази разлика е от особено значение. Етикетът може да премине успешно през първоначалната проверка на печата, но впоследствие да бъде изложен на въздействия, които да затруднят разчитането на баркода. А при системи, които използват автоматична идентификация, качеството на отпечатаните символи се оценява както визуално, така и на базата на определени технически показатели. Според международните спецификации на GS1 сред параметрите, от които зависи качеството на баркода, са контрастът между светлите и тъмните елементи, размерите на символа и наличието на дефекти в изображението. За оценяването им се използват специализирани верификатори и методики, определени от стандартите ISO/IEC 15416 за линейни и ISO/IEC 15415 за двумерни баркодове. Успешното прочитане на баркода с обикновен скенер обаче не представлява пълна проверка на качеството му. „Верификаторът измерва определени характеристики на символа и позволява да се установят отклонения, които могат да повлияят върху четимостта. Дори успешно проверен при отпечатването баркод обаче може да бъде повреден по време на съхранение или транспорт“ обясниха от дружеството. Това е и една от причините материалът на етикета да бъде разглеждан като част от системата за проследимост, а не просто като консуматив за принтера.

Восък, смола и различни фолийни материали – къде започва устойчивостта на термотрансферния печат?

При термотрансферния печат възможностите за постигане на устойчиво изображение зависят в голяма степен от правилния избор на мастилената лента. Weber Marking Systems разглежда три основни категории ленти: восъчни, восъчно-смолисти и смолисти, като всяка е предназначена за различни материали и приложения.

• Восъчните ленти се използват основно за печат върху стандартни хартиени и полугланцови етикети. Те позволяват получаването на контрастен отпечатък в приложения, които не изискват особено висока устойчивост на химически вещества или силно механично износване. Такива консумативи присъстват и в продуктовото портфолио на Вебер Етикетен България, заедно с хартиени самозалепващи етикети за термотрансферен печат;
• При восъчно-смолистите ленти устойчивостта на отпечатъка може да бъде по-висока, като те се използват с подходящи хартии с покритие и определени синтетични материали.;
• Смолистите ленти са предназначени за по-специфични приложения, включително етикети, за които се изисква устойчивост срещу разтворители, по-високи температури или механично износване. Такива комбинации се използват например за технически маркировки върху оборудване и компоненти.

Разликите между тези консумативи обясняват защо при термотрансферния метод не е достатъчно да се избере просто подходящ принтер. Един и същ етикетен материал може да покаже различно поведение в зависимост от използваната мастилена лента, настройките за нагряване и скоростта на печат. Ако лентата не е подходяща за повърхността, оцветяващият слой може да не се пренесе достатъчно добре или отпечатъкът да не притежава необходимата устойчивост.

„При термотрансферния печат материалът и мастилената лента се подбират като комбинация. Използването на по-устойчив фолиен етикет само по себе си не гарантира, че отпечатаната информация ще издържи на същите въздействия. Ако се изисква устойчивост на триене или определени химически вещества, е необходимо да се съобразят характеристиките и на лентата. Значение имат и настройките на печатащата система. Затова при по-специфични приложения проверката на съвместимостта между консумативите е важна част от подготовката на маркировката“, обясниха специалистите на Вебер Етикетен България.

По-ниска цена на консумативите невинаги означава по-евтино етикетиране

Предимството на директния термопечат е в сравнително простата организация на работата. Тъй като не се използва мастилена лента, отпада необходимостта от нейното зареждане и подмяна. При логистични операции с голям брой пратки това може да улесни обслужването на принтерите и да ограничи прекъсванията, свързани със смяната на консумативи.

Термотрансферният метод изисква допълнителна лента, която трябва да бъде съобразена с етикетния материал. Това увеличава броя на консумативите и предполага допълнителни операции при работа с принтера. В замяна технологията предоставя по-широки възможности за използване на различни хартии и синтетични материали и за постигане на устойчиви отпечатъци.

Различия има и по отношение на печатащата глава. При директния термопечат тя контактува непосредствено с термочувствителния материал, докато при термотрансферния мастилената лента преминава между главата и повърхността на етикета. Подходящото защитно покритие на лентата може да намали триенето, а натрупването на замърсявания и използването на абразивни материали са сред факторите, които влияят върху износването на печатащите елементи. И при двата метода са необходими правилни настройки и редовно обслужване.

Въпреки тези различия обаче не може да се приеме, че единият метод е безусловно по-икономичен. При директния термопечат не се закупува лента, но се използва специализиран термочувствителен материал. При термотрансферния определени хартиени етикети могат да бъдат по-изгодни като самостоятелен консуматив, но към тях се добавя стойността на мастилената лента.

При сравняването на разходите има значение и какво се случва с готовите етикети след отпечатването им. Ако информацията остане четима до приключване на необходимата операция, използваното решение е изпълнило предназначението си. Ако обаче баркодът се повреди или етикетът се отлепи преждевременно, може да се наложи повторно маркиране, допълнителна проверка или ръчна идентификация на продукта. Това са операции, които също изискват време и ресурси, особено когато маркировката е част от автоматизирана производствена или логистична система.

„При по-големи количества етикети разликата в цената на отделния консуматив може да бъде съществена, но тя трябва да се разглежда заедно с условията на използване. Ако етикетът е предназначен за краткотрайна транспортна операция, директният термопечат често е напълно достатъчен. Когато маркировката трябва да остане върху изделието дълго време или ще бъде изложена на по-сериозни въздействия, термотрансферният печат предоставя допълнителни възможности. За производството е важно информацията да може да бъде разчетена тогава, когато е необходима, без да се налагат повторни операции по етикетиране“, заявиха от българската компания.

В този смисъл въпросът за термотрансферния и директния термопечат е част от по-широката организация на промишлената маркировка. И двата метода позволяват отпечатването на баркодове и променлива информация с висока точност, но изборът им трябва да бъде съобразен с продължителността на използване, условията на съхранение и транспортиране, изискванията към материала и работата на оборудването. Директният термопечат запазва своето важно място при краткосрочното маркиране и интензивните логистични операции. Термотрансферната технология предоставя повече възможности там, където е необходима по-висока устойчивост на отпечатъка или използване на специализирани етикетни материали. За производителите правилното решение е онова, което осигурява необходимата четимост през целия период на използване на маркировката, без ненужни усложнения и разходи.

„Повече информация за материалите за директен термопечат, термотрансферните етикети и мастилените ленти можете да получите от нашите специалисти. Компанията ни произвежда хартиени и фолийни етикети за разнообразни промишлени и логистични приложения, като предлага възможности за подбор на материалите според конкретните изисквания към маркировката и използваното оборудване“, допълниха още от Вебер Етикетен България.

Източник на снимковия материал: Вебер Етикетен България, Weber Marking Systems