Доц. д-р. инж. Алдениз Рашидов: Кариерното ориентиране в техническия сектор зависи от мотивацията на преподавателите

Стартът на новата учебна година е съвсем близо и вече тече трескава подготовка за посрещането на учениците в класните стаи и на студентите в големите академични потоци. Техническите университети и училищата не правят изключение, разбира се. Ето защо като техническа медия, която е привърженик и истински радетел на образованието, науката и интелектуалното развитие на обществото, смятаме, че това е най-подходящият момент отново да разгърнем темата за техническото образование в България и да обърнем поглед към връзката му с кариерното ориентиране и ролята на преподавателите в процеса. Наш събеседник е доц. д-р. инж. Алдениз Рашидов, директор на Центъра за електронно и дистанционно обучение към Технически университет – Габрово, който коментира връзката между кариерното развитие техническото образование у нас. Приятно четене!

Доц. Рашидов, ако говорим за ранно кариерно ориентиране (още преди гимназиалния етап), ще се съгласим, че днешните деца възприемат някои професии различно от нас и още по-различно от своите баби и дядовци. Възможно ли е да се стимулира интересът им към някои традиционни технически професии?

Стимулирането на интереса на децата към традиционните технически професии е възможно и има смисъл, особено в контекста на бързо развиващия се свят, в който техническите умения остават важни. Смисълът зад стимулирането на интереса е многопластов. Той включва подготовката на младите хора за бъдещи кариери, които са важни за икономиката и обществото, както и за запазването на ценни умения и знания, които могат да се изгубят с времето. Освен това то може да помогне на децата да развият практически умения и критично мислене, които са полезни във всяка област на живота.

А как според Вас може да се осъществи това и какви ползи би донесло младежите да се ориентират към техническите специалности?

Стимулирането на интерес към техническите професии може да допринесе за по-балансиран трудов пазар, на който техническите умения са все по-търсени. Така че, да, има смисъл в това усилие. Ето няколко стратегии, които според мен могат да се използват за стимулиране на интереса:

• Провеждане на демонстрации, които показват реални технически процеси и така илюстрират приложимостта и значимостта на тези умения. Друг начин за стимулиране е използването на игри и интерактивни дейности, имитиращи технически задачи, което да направи ученето по-забавно и интересно;

• Да се покаже на децата връзката между традиционните умения и съвременните технологии, което ще им позволи да разберат значението на тези професии днес;

• От съществено значение за стимулиране на децата е това техните родители активно да подкрепят интереса им в техническите области;

• Последно, но не като място, за привличане на интерес са инициативите по разработване на различни образователни програми, които акцентират върху творческите и иновативните аспекти на техническите професии.

Каква е ролята на преподавателите в техническото образование и има ли сблъсък между по-дългогодишните преподаватели и визията на по-младите? Отразява ли се това на учебния процес и как може да се преодолее тази разлика?

Сблъсъкът между по-дългогодишните и по-младите преподаватели е реалност в много образователни институции. Предполагам, че винаги ще съществува. Смятам обаче, че той предоставя възможности и на двете страни да се развиват и обогатяват. Този сблъсък често се дължи на различните подходи към преподаването и използваните технологии в учебния процес и визията за това как трябва да се развива образованието – доказан за времето си опит срещу иновации в образованието и стремеж към креативност, нови знания и подходи.

Разбира се, че това се отразява и на учебния процес. Както казах, по-младите преподаватели често са по-склонни да приемат и внедряват нови технологии и методики, докато по-опитните колеги предпочитат традиционните и доказани подходи. От друга страна, по-младите са способни на по-добра комуникация със студентите по отношение на новите и настоящите за времето предизвикателства. Съпротивата и нежеланието към промени съобразно времето може да ограничи значително интегрирането на различни иновативни методи, начини и практики в учебния процес.

За преодоляване на тези разлики е възможно да се организират семинари и работни срещи, на които да се дискутират новите методи за преподаване и по-опитните преподаватели да предадат своя опит, а по-младите да споделят своите иновативни идеи. Според мен една иновативна идея е адаптирането на учебните планове, така че да отразяват както традиционните, така и модерните подходи към образованието.

Липсват ли преподаватели? Ако да, каква е причината и как може да се промени това?

Да, наистина има сериозен недостиг на квалифицирани преподаватели. Според мен основни причини за това са най-вече ниското възнаграждение и фактът, че голяма част от отличните студенти предпочитат да търсят възможности за реализация в чужбина.

Това може да се промени по няколко начина:

Разбира се, първият е с повишаване на възнагражденията, с което ще се привлекат повече млади и можещи хора. Също така, за да има по-високо качество на образованието, би било добре да се въведе индексирано заплащане на преподавателите. Тези, които са мотивирани и отделят повече от себе си за развитие на образованието и на професионалното си израстване, да получават по-високи възнаграждения.

Възможно решение е и адаптирането на учебните планове към съвременните изисквания на бизнеса и интересите на младите хора, защото за един млад преподавател е важно да намира смисъл в това, което работи и предава на младите хора. Съществена роля има и сътрудничеството с бизнеса и възпитанието на младото поколение в респект към преподавателите, знанието и хората на знанието. Не на последно място, като начин за привличането на млади преподаватели е и активната работа в университета с много добрите и отличните студенти с цел насочването им към научноизследователска и преподавателска кариера.

Как преподавателите във Вашето учебно заведение поддържат нивото си на знания и обучителни подходи?

В Технически университет – Габрово преподавателите поддържат нивото си на знания и обучителни подходи чрез различни методи и инициативи. Разбира се, не мога да говоря от името на всички, но мога да споделя някои от методите и инициативите, които използвам лично аз.

Редовно участвам в професионални обучения, семинари и конференции, на които се обменят опит и се усвояват нови методи и технологии в образованието и се споделят успешни практики и решения. Запознавам се с научни статии, книги и онлайн материали, за да бъда в крак с най-новите тенденции и подходи в образованието и периодично следя за нови технологии и методи за преподаване, които да интегрирам в учебния процес. Също така редовно анализирам своята работа, изпитните резултати на студентите и търся начини за подобрение.

Предишните части на интервюто ни с доц. Рашидов можете да видите ТУК.

Източник на снимковия материал: Център за електронно и дистанционно обучение към „Техническия университет – Габрово“, ©Enginner.BG via Canva