Честит Ден на Съединението! С признателност към историята и с увереност в онова, което заедно можем да създаваме за България

Съединение.

Днес произнасяме тази дума толкова естествено, че дори не се замисляме колко много хора, решения и различни съдби стоят зад нея.

През септември 1885 г. едни подготвят събитията, други застават зад тях, трети трябва да вземат трудни решения. Сред тях е и генерал-губернаторът на Източна Румелия по това време – Гаврил Кръстевич. Постът му предполага да защитава установения ред и му дава възможност да предприеме действия срещу всеки опит той да бъде нарушен. Кръстевич обаче избира да не го направи. По-късно сам обяснява действията си: „Можех да взема мерки, но се престорих, че не виждам и не слушам… Аз знаех и ценях общонародното желание за присъединението към българското княжество. Като българин аз съчувствувах...“

Като губернатор той е добре информиран какво се подготвя в областта. Вечерта на 5 септември, когато събитията вече набират скорост, в резиденцията му в Пловдив се събират директорите на областната администрация. Те трябва да решат как да реагира властта на започналите бунтове. Константин Величков предлага от името на управлението да бъде обявено незабавно присъединяването на Източна Румелия към Княжество България. Кръстевич не е съгласен.

Като генерал-губернатор той все пак е длъжен да уведоми османското правителство за случващото се в поверената му област. И го прави. Телеграмата е написана и предадена на служител, за да я отнесе до телеграфната станция. Съвещанието приключва, директорите се разотиват, след което Кръстевич извиква служителя обратно и прибира документа. Телеграмата никога не напуска пределите на Пловдив.

Няколко часа по-късно настъпва 6 септември. В града влизат военните части и въстаническите отряди, застанали зад Съединението. Те установяват контрол над Пловдив и стигат до резиденцията на генерал-губернатора. Кръстевич е отстранен от поста си, без да окаже съпротива. Не се стига и до кръвопролития. Сутринта Временното правителство обявява съединението на Източна Румелия с Княжество България.

За България е ново начало. Новината бързо се разпространява. Изправен пред думите на Стефан Стамболов: „Ваше Височество, Съединението е извършено! Сега за Вас има два пътя: или към Пловдив, или обратно в Дармщат”, княз Александър I в крайна сметка го подкрепя, а през следващите месеци страната трябва да отстоява Съединението на бойното поле. В първите часове на 6 септември изходът от бурните събития все още не е известен. Решенията се вземат в движение, без сигурност какво ще последва и как един ден историята ще ги оцени.

Години по-късно Иван Вазов ще напише за него: „Истинската заслуга е скромна и достойна“. Няколко думи, които звучат удивително точно и в наши дни.

Затова и 6 септември е много повече от дата в календара. Той ни връща към онова, което България вече е доказала веднъж – когато усилията на много хора намерят обща посока, резултатът може да остане в историята. „Съединението прави силата“.

Честит ден на Съединението на България!

От екипа на Инженер.БГ