„Тук-Там Кошер 2026“ в 2036 г.: Посетители и специалисти обсъдиха решенията, определящи бъдещето на бизнеса и пазара на труда

Над 4000 посетители, повече от 150 работодатели и един голям въпрос: Каква България искаме да видим през 2036 г.? Отговори, идеи и още повече въпроси събра тазгодишното издание на бизнес и кариерния форум „Тук-Там Кошер”. На 17 септември Интер Експо Център в София, а на 18 „Топлоцентрала“ се превърнаха в място за среща на бизнес лидери, предприемачи, инвеститори, експерти, млади професионалисти и хора, търсещи нови възможности за развитие. Тазгодишният „Кошер“ не просто погледна към бъдещето. Той постави конкретен хоризонт – 2036 г., и отправи въпрос към бизнеса, институциите и обществото: какви решения трябва да бъдат взети днес, за да изглежда България по различен начин след десетилетие. Как премина събитието през погледа на Инженер.bg и какви отговори открихме ние, вижте в следващите редове!

2036 г. в действителност започва днес

Официалното начало на форума бе дадено от организаторите на събитието, представени от г-н Христо Бояджиев. Той зададе тона на двудневната програма, в която участниците обсъждаха едни от най-важните въпроси пред българската икономика – от изкуствения интелект и образованието до енергетиката, демографията, предприемачеството и способността на българските компании да създават продукти и технологии със световен потенциал.

В центъра на тазгодишното издание бе поставена и концепцията „Кошер 2036“ – поглед към решенията, които днес изглеждат стратегически, но чиито реални резултати ще се видят след години. „2036 чука на вратата. Тя няма да дойде изведнъж. Тя ще бъде сборът от решенията, които вземаме като компании, като хора, като индустрия и като общество“, бе едно от посланията на г-н Бояджиев, очертали посоката на форума по време на откриването.

А големият въпрос, който прозвуча от сцената, бе какво ще се случи, ако след десет години участниците отново се срещнат на „Кошер“. Какви български компании ще стоят тогава пред тях? Ще бъдат ли те сред световните лидери в своите индустрии? И кои решения, взети през последните години, ще са направили това възможно? „От какво ще печели България след 10 години? Ще продължим ли да се конкурираме като цена и с хора, както правихме през последните години, или ще притежаваме повече от продуктите, технологиите и марките, които носят добавената стойност и печалбата?“, допълни още г-н Бояджиев.

Изкуствен интелект, хора и нови умения

Сред водещите теми на „Кошер 2026“, съвсем естествено, бе и трансформацията, която вече променя начина, по който функционира бизнесът. Изкуственият интелект бе разгледан не просто като поредния технологичен инструмент, който може да бъде добавен към съществуващите процеси, а като фактор, способен да промени самата структура на организациите – начина, по който се вземат решения, разпределят се задачи и се създава стойност.

Паралелно с технологичната трансформация участниците поставиха и един от най-големите въпроси пред българската икономика – хората. Демографските промени, застаряването на населението и ограниченият брой работна ръка поставят бизнеса пред необходимостта да търси нови решения за производителността, автоматизацията, преквалификацията и развитието на талантите. Оттук логично идва и въпросът за образованието. Кой ще подготви хората за професиите и уменията, които ще бъдат необходими през следващото десетилетие?

Енергетиката, дигитализацията, индустрията и конкурентоспособността също заеха централно място в дискусиите. Бе обсъдена ролята на енергетиката за страната, как България може да привлече нови производства и инвестиции и доколко компании, родени на малък пазар, могат да се превърнат в глобални играчи.

Не просто конференция, а разговор

Една от отличителните характеристики на тазгодишния „Кошер“ бе стремежът дискусиите да не останат еднопосочни. Лекторите не бяха поканени просто да представят готови тези. Те бяха поставени в ситуации, в които да спорят, да защитават позиции и да отговарят на неудобни въпроси. Публиката също бе насърчена да се включва активно, да задава въпроси и да провокира участниците на сцената.

Затова и различията в мненията бяха част от самия формат. Вместо да търси един-единствен отговор за 2036 г., „Кошер“ събра различни гледни точки за възможните пътища пред България.

Повече от 150 компании и хиляди срещи

Освен дискусиите и сценичната програма, в „сърцето“ на форума бе експо зоната, в която посетителите имаха възможност да осъществят директен контакт с повече от 150 работодатели. Сред компаниите, които представиха своите възможности, бяха Кауфланд България, Оттобок Манюфекчъринг България, СОФ Кънект, СЪНОТЕХ, Уолтопия, Latecoere, Фикосата, EnduroSat, HPE и редица други представители на различни сектори. За посетителите това означаваше възможност не просто да разгледат представянията на компаниите, а да разговарят директно с техни представители, да се срещнат с ментори и да потърсят конкретни възможности за професионално развитие в техните структури.

Форумът предложи и практически работилници, дискусии с представители на бизнеса, технологичния сектор и образованието, както и множество възможности за нетуъркинг.

Втори ден в „Топлоцентрала“

На 18 септември част от програмата се премести в Регионалния център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“, където разговорът за бъдещето продължи с фокус върху конкретните действия.

Ако първият ден постави въпроса „Накъде отива България?“, вторият насочи вниманието към следващата стъпка: „Как ще стигнем дотам?“ Така двата дни на „Кошер“ свързаха голямата картина с конкретните решения от компаниите, предприемачите, инвеститорите, професионалистите и държавата.

Бъдещето като обща задача

В края на двудневното събитие остана един основен извод: 2036 г. може да изглежда далечна, но всъщност започва много преди да настъпи. Повече от 4000 посетители преминаха през „Тук-Там Кошер 2026“, за да се срещнат с компании, да чуят различни гледни точки, да намерят нови контакти и да разговарят за това как ще се променят работата, бизнесът и икономиката.

И може би най-същественото послание на тазгодишното издание бе именно че бъдещето на България няма да бъде резултат от едно голямо решение, взето някога в бъдещето. То ще бъде сборът от множество решения, които хората, компаниите и институциите вземат още днес.

Източник на снимковия материал: Инженер.БГ