Дънди Прешъс Металс: Използваме автономни дронове за бързо и безопасно обследване на труднодостъпни участъци

Ако желаете развитие в международна компания с високи стандарти за безопасност и иновации, разгледайте актуалните позиции на Дънди Прешъс Металс.

Развитието на минното дело през последните десетилетия се отличава с редица технологични пробиви, но малко от тях имат толкова дълбоко въздействие върху безопасността и ефективността, колкото навлизането на автономните летателни системи. В Дънди Прешъс Металс тези системи вече излязоха от графата „демонстрационна иновация“ и се превърнаха в утвърден инструмент в ежедневната дейност на дружеството. „Компанията ни е първата в света, която интегрира автономен, самообучаващ се дрон за сканиране и картографиране на подземни пространства в реална експлоатационна среда“, разказаха от дружеството. Иновацията е част от по-широката му стратегия за дигитализация на добивния процес и прилагане на интелигентни системи за управление на минната инфраструктура. „Основното техническо предимство на нашите дронове е възможността за бързо и безопасно обследване на труднодостъпни участъци без физическо присъствие на персонал. Така се намалява значително рискът за маркшайдерите и инженерите в подземните обекти“, категорични са от Дънди Прешъс Металс пред Инженер.bg.

Нов маркшайдерски модел: от теодолит към самообучаващ се робот

Исторически погледнато, маркшайдерската професия е претърпяла една от най-бързите трансформации в рамките на техническите дисциплини. От инструментите през 50-те години на XX век – компаси и хелиеви балони – до съвременните дигитални тотални станции и LIDAR системите, развитието е преминало през няколко важни фази. В настоящата си форма, ролята на маркшайдера в рудник, като този в Челопеч, изисква както умения за измерване, така и способност да се борави със сложни дигитални модели и алгоритми за обработка на геопространствени данни.

Внедряването на автономни дронове променя из основи работата на специалистите. С помощта на предварително зададени полетни параметри и интегрирани сензори, апаратите извършват сканиране на определен участък в рамките на няколко минути, като се връщат до оператора с детайлен облак от точки. Това елиминира необходимостта от продължителен престой в галериите и предоставя възможност за моментално включване на резултатите в минния информационен модел. Автоматизацията тук не е самоцелна, а функционално обоснована – тя позволява по-бърза реакция при извънредни ситуации, по-висока честота на измервания и същевременно освобождаване на човешки ресурс за задачи с по-висока добавена стойност.

Дроновете, разработени съвместно с американската компания Exyn Technologies, функционират напълно автономно без GPS сигнал и без нужда от визуален контакт. Вградената им система за едновременна локализация и картографиране (SLAM) позволява в реално време да се създаде триизмерна карта на пространството с изключително висока резолюция – до 20 милиона точки на сканиране. Така специалистите разполагат с геоданни с несравнима плътност и точност спрямо конвенционалните методи, при които обемите на информация рядко надвишават десетки хиляди точки. „Резултатът е повече от просто цифров близнак на подземната среда, става дума за аналитична основа за вземане на решения в планирането и контрола на производството“, обясниха от компанията.

Разбира се, предизвикателствата при внедряването на такива системи не са малко. Изисква се реорганизация на работните процеси, обучение на персонала, изграждане на комуникационна инфраструктура и синхронизация със съществуващите CAD и GIS платформи. Но ползите са огромни: от увеличаване на добивната ефективност до по-прецизен контрол върху минните запаси и геомеханичните рискове. „Дроновете не заменят специалистите, а ги подпомагат. Те предоставят нов тип информация, с която инженерите могат да работят на по-високо аналитично ниво“, допълниха от Дънди Прешъс Металс.

Модел на устойчиво иновационно развитие

Минната индустрия традиционно се възприема като консервативен сектор, в който новите технологии навлизат по-бавно заради високите регулаторни и инфраструктурни изисквания. Но примери, като този в Челопеч, показват, че устойчивото иновационно развитие е напълно възможно, когато се съчетаят инженерна визия, стабилно партньорство и ясно разбиране за стойността на данните. Дигиталният модел, създаден от дроновете, се използва за картографиране, за симулации, анализ на устойчивостта на изработките, изчисление на рудни обеми и проектиране на нови добивни фронтове.

В основата му стои принципът на непрекъсната актуализация – всеки нов полет добавя информация към съществуващата база данни, като така се изгражда динамичен цифров двойник на рудника. Това позволява на инженерните екипи да работят с реалновременна геопространствена информация, намалявайки вероятността от неточности, забавяния или рискове при вземането на решения. Приложенията на тази технология излизат извън рамките на маркшайдерството – те се използват и при контрола на вентилационни системи, планирането на взривни работи и мониторинга на стабилността на подземните съоръжения.

„Преходът към автономни системи е повече от модерен тренд – това е логичен инженерен отговор на нуждата от по-безопасен, по-прецизен и по-гъвкав добивен процес. Инвестициите в тази насока са инвестиции в устойчивостта на целия отрасъл“, продължиха коментара си от компанията.

Технология и образование: инвестиция в бъдещите инженери

Важността на новите технологии в минната индустрия не се ограничава само до текущото производство. В Дънди Прешъс Металс ясно осъзнават, че дългосрочният успех в голяма степен зависи от наличието на подготвени кадри, способни да работят в среда, доминирана от автоматизация, дигитализация и изкуствен интелект. В тази връзка, компанията активно инвестира в образователни проекти на местно и национално ниво.

Пример за такъв ангажимент е съвместното партньорство със СУ „Св. Паисий Хилендарски“ в гр. Златица, където в рамките на STEM програмата е демонстриран работещ самообучаващ се дрон, идентичен на този, използван в подземните участъци на рудник Челопеч. Събитието, организирано по повод петгодишното сътрудничество с Exyn Technologies, събра ученици, учители, регионални представители на образователното министерство и мениджърския екип на дружеството. Демонстрацията даде възможност на учениците сами да се включат в програмирането и анализа на сензорните данни, като по този начин технологията беше поставена в контекста на приложното инженерство.

Сходен подход се прилага и спрямо университетските партньорства, където чрез стажантски програми, лабораторни визити и съвместни проекти с техническите университети в София и Варна, студентите получават възможност да работят с реални индустриални данни. По този начин Дънди Прешъс Металс се стреми да създаде устойчива връзка между научната подготовка и практическите нужди на индустрията. „Най-добрият начин да покажем на младите инженери, че технологиите имат смисъл, е да ги поканим да ги използват в реална среда. Образованието не е отделен свят от производството – това е една и съща система“, допълниха още от Дънди Прешъс Металс.

Източник на снимковия материал: Дънди Прешъс Металс