Проф. Димитър Кисляков: „Налице са съществени възможности за комплексно оползотворяване на водните ни ресурси“

„Използването на реките за производството на електроенергия неминуемо е свързано с определени изменения на техния естествен режим на течение. Проблемът е в необходимостта, тези изменения да не водят до трайни увреждания на речните екосистеми. В това отношение парадигмата е радикално променена през последните няколко десетилетия“, коментира пред Инженер.bg проф. д-р инж. Димитър Кисляков, ръководител на Катедра „Хидротехника и хидромелиорации“ към Хидротехнически факултет на УАСГ. Вижте какво още сподели той за съвременната хидроенергетика в България.

По думите му, по отношение на околната среда нещата не са прости, нито еднозначни. Огромно е многообразието от фактори, които имат отношение към тази интердисциплинарна област. Редица съвременни изследвания представят обективни анализи на този широк кръг от проблеми, резултатите от които са цялостни балансирани решения.

„Що се отнася конкретно до въздействието на ВЕЦ върху природната среда, друг кръг от проблеми са свързани със смекчаващите и компенсационните мерки. За съжаление, години наред все още липсват важни регулативни документи в тази област – за оводняването на нарушените участъци, за преодоляването на изкуствени миграционни бариери и др. В нормативната уредба отсъстват и основни определения, а въвеждането на формални забрани не е решение на проблемите“, коментира проф. Кисляков.

„В Европейския съюз (ЕС) разделянето на малки и големи ВЕЦ е по инсталирана мощност. Нние споделяме и сме публикували съвсем друго мнение. У нас тази граница е 10 MW. Интересното е, че официално за възобновяем източник на електроенергия са признати само т.нар. малки ВЕЦ. Те ползват и преференции във вид на премии заедно с вятърните и слънчевите централи. Всички страни обаче охотно се сещат за т.нар. „голяма” хидроенергетика и за нейния принос към електропроизводството, когато трябва да доказват постигането на определени дългосрочни цели във връзка с поети национални ангажименти по опазването на климата чрез намаляване на въглеродните емисии“, посочи още той.

Един важен кръг от въпроси, на които в този кратък анализ на съвременното развитие на хидроенергетиката у нас трябва да се отдели съответно внимание, са също така регулиращите мощности (т.е. ПАВЕЦ), при това в тясна връзка с развитието на промишлеността и на нарастващия дял на енергията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). В този смисъл, актуалната картина по отношение на ПАВЕЦ не е еднозначна. От една страна, ВЕИ имат обективна нужда от регулиращи мощности и през последните 20 години ПАВЕЦ изживяват истински ренесанс в страните с топографски дадености за тяхното изграждане. От друга страна, конюнктурата в страните от ЕС трайно е замразила повечето разработвани проекти поради тарифните цени на електроенергията и трайността на работа в отделните режими.

„Нашата страна е оформила ясно стратегическо виждане по отношение развитието на ПАВЕЦ още по времето на завършването на ПАВЕЦ „Чаира” през 90-те години на миналия век. Еднозначно е мнението, че у нас няма нужда от повече такива мощности. Това виждане отново се потвърждава както в Стратегията за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., така и в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 г., в които перспективата за развитие на ПАВЕЦ се състои единствено в предвиденото разширение на долния изравнител на ПАВЕЦ „Чаира” посредством язовир „Яденица”, обясни проф. Кисляков.

От гледна точка на европейските тенденции на развитие в тази област, от една страна прави впечатление известно разминаване на цитираната национална стратегия по отношение на ПАВЕЦ с планираното развитие на ВЕИ и свързаната с това необходимост от по-големи регулиращи мощности. А конюнктурата на европейския енергиен пазар показва променлив характер в това отношение, което допълнително усложнява възможността за дългосрочно планиране. „От друга страна, по-внимателният прочит на споменатите стратегически документи и официалната им оценка от страна на ЕК оставят ясното убеждение, че дългосрочното планиране на развитието в тази област за съжаление е преди всичко въпрос на определени политики, встрани от всякаква конкретна експертна аргументация в областта на електроенергетиката“, допълва ръководителят на Катедра „Хидротехника и хидромелиорации“ към Хидротехнически факултет на УАСГ.

Поетите международни ангажименти в рамките на ЕС и съответно поставените амбициозни цели изискват съществено нарастване на приноса на енергията от ВЕИ в структурата на националния енергиен микс. В този смисъл хидроенергетиката предлага уникални възможности както за производство на основна, така и на регулираща енергия, без която ВЕИ нямат особен смисъл в електроенергийната система. „Под ВЕИ понастоящем често се разбират приоритетно слънчева и вятърна енергия. На специалистите отдавна е ясно обаче, че без интензивното политическо и икономическо подпомагане, тези източници не биха могли да бъдат никакъв конкурент на хидроенергетиката – като техническа, екологична и стопанска ефективност. Това се потвърждава от един по-глобален поглед върху конюнктурата в електроенергетиката извън ЕС“, заяви още проф. Кисляков.

„По негово мнение, в страната ни все още са налице съществени възможности за комплексно оползотворяване на относително ограничените национални водни ресурси, включително енергийно. Потенциалната ефективност на такива проекти със сигурност все повече ще нараства“, допълни още той..

Първата част от коментара на проф. Кисляков можете да прочетете ТУК.

Източник на снимковия материал: freepik.com