Строителството и производството са най-подходящи за наемане на работници от трети страни – сочи проучване на Инженер.БГ

Резултатите от анкетата ни очертават нагласите към ползите, предизвикателствата и ролята на чуждестранните работници на българския пазар на труда.

Недостигът на кадри от години е сред сериозните предизвикателства пред българския бизнес, а привличането на работници от държави извън Европейския съюз все по-често се разглежда като една от възможностите за неговото преодоляване. Но доколко специалистите у нас приемат този подход и в кои сектори виждат най-голям потенциал за него? Именно отговорите на тези въпроси потърсихме в поредното проучване на Инженер.БГ, посветено на ползите и предизвикателствата при наемането на работници от трети страни.

Резултатите очертават интересна картина – строителството и селското стопанство се открояват като най-подходящите направления за привличане на чуждестранни работници, но наред с потенциалните ползи участниците посочват и редица предизвикателства пред успешната им интеграция. Какво мотивира компаниите да търсят кадри извън ЕС? Има ли според наши читатели положителен ефект от тяхното наемане върху бизнеса? Трябва ли България да улесни достъпа им до пазара на труда и какви са основните притеснения, свързани с включването им в българските екипи? Вижте какво показват резултатите от проучването на Инженер.БГ.

Кои държави се считат за „трети страни“?

Преди да разгледаме резултатите от проучването, е важно да уточним какво всъщност означава понятието „работници от трети страни“. Оказва се, че самият термин не е еднозначно разпознаваем сред част от участниците в анкетата. Някои го свързват с наемането на служители чрез фирма посредник, а други с работници от т.нар. „трети свят“.

Всъщност понятието няма връзка нито с посредничеството при наемане, нито с икономическото развитие на съответната държава. В контекста на европейската миграционна политика под „граждани на трети страни“ се разбират гражданите на държави извън Европейския съюз, които не се ползват с правото на свободно движение, предоставено на гражданите на ЕС и на определени асоциирани държави. Така например гражданите на Норвегия, Исландия, Лихтенщайн и Швейцария не попадат в тази категория.

Ролята на гражданите на трети страни на българския пазар на труда нараства. По данни на Националния статистически институт (НСИ) през 2025 г. у нас са издадени 23 577 първи разрешения за пребиваване на граждани на трети страни с валидност от поне три месеца, като най-голям е броят на разрешенията, издадени с цел работа – 12 596. Това е ръст от 45.6% спрямо предходната година. Значително се увеличават и издадените единни разрешения за пребиваване и работа – до 11 880 през 2025 г., или с 68.2% повече спрямо 2024 г.

Сред основните чуждестранни работници в България са граждани на Турция, Узбекистан, Киргизстан,  Индия, Сърбия, Северна Македония, Китай и Украйна.

След като изяснихме терминологията, нека се върнем към резултатите от анкетата. Като отправна точка попитахме читателите ни дали имат опит в работата с хора от трети страни. Резултатите показват сравнително балансирана картина. 47% от участниците никога не са работили с колеги от държави извън ЕС, докато 39% в момента работят или в миналото са работили пряко с такива служители. Други 14% посочват, че в компанията им има работници от трети страни, макар самите те да нямат директни професионални взаимоотношения с тях.

Така повече от половината анкетирани – 53% – вече имат пряк или косвен досег с работници от трети страни в своята професионална среда. Резултат, който показва, че присъствието на чуждестранни кадри в българските компании вече съвсем не е изолирано явление.

Що се отнася до причините, които мотивират компаниите да търсят работници от трети страни, икономическият фактор се откроява най-силно. Според 40% от участниците в анкетата основният мотив е възможността за постигане на по-ниски разходи за труд. На второ място обаче стои един от най-сериозните проблеми пред бизнеса у нас – липсата на достатъчно кадри за съответните позиции, посочена от 25% от респондентите. Близък резултат – 23% – събира необходимостта от работници за сезонна или временна заетост. Значително по-малък дял от анкетираните свързват привличането на хора от трети страни с търсенето на специфична квалификация (6%) или с разширяването на бизнеса (6%).

Кои сектори са най-подходящи за наемане на работници от трети страни?

Когато попитахме читателите ни в кои сектори според тях е най-подходящо да бъдат наемани работници от трети страни, строителството се открои като водещ отговор с 30%. Непосредствено след него се нареждат селското стопанство с 26% и индустрията с 23%. По-малък дял от участниците посочват логистиката – 13%, и енергетиката – 8%.

Резултатите показват, че нагласите са насочени най-вече към сектори, в които недостигът на работна ръка е особено осезаем и има значителна потребност от хора за изпълнението на различни технически, производствени и оперативни дейности.

Когато става дума за ефекта върху бизнеса, резултатите очертават почти равномерно разделение в нагласите на нашите читатели. 41% от анкетираните смятат, че наемането на работници от трети страни би могло да има положително отражение върху бизнеса в България. Същевременно общо 42% са по-скоро скептични – 24% смятат, че подобна практика по-скоро не би имала положителен ефект, а други 18% са категорични, че такъв ефект няма. Останалите 17% не могат да преценят.

Така резултатите не очертават ясно доминираща позиция, а по-скоро показват, че аудиторията ни е разделена в оценката си за влиянието на чуждестранната работна ръка върху бизнеса. Макар значителна част от участниците да виждат потенциални ползи, почти също толкова подхождат към темата с резерви.

Разделение в нагласите се наблюдава и по въпроса каква политика трябва да следва държавата по отношение на достъпа на работници от трети страни до българския пазар на труда. Най-голям дял от анкетираните – 43% – смятат, че държавата трябва да ограничи достъпа им, докато почти толкова – 39% – са на противоположното мнение и подкрепят неговото улесняване. Останалите 18% не могат да преценят каква трябва да бъде намесата на държавата.

Въпреки резервите, които част от участниците изразяват по отношение на достъпа им до българския пазар на труда, 59% от анкетираните посочват, че не биха имали притеснения да работят в екип с хора от държави извън ЕС. Притеснения изразяват 20% от респондентите, а други 21% не могат да преценят.

Сред притесненията, които споделиха респондентите са конфликти, които могат да ескалират; невъзможна комуникация; изпуснати срокове; неизпълнени условия; неясни изисквания и очаквания; възможни съкращения на българи и др.

Кои са най-големите трудности пред успешната интеграция на работници от трети страни в България?

Попитахме респондентите и кои според тях са най-големите трудности пред успешната интеграция на този тип работници. Най-честият отговор на този въпрос са езиковата бариера и културните различия. С удоволствие споделяме част от по-аргументираните и любопитни отговори:

„Недостатъчното владеене на български (а понякога и на английски) затруднява ежедневната комуникация, разбирането на инструкции и социалната интеграция. Освен това различията в работната култура, навици и очаквания могат да доведат до неразбиране между екипите“, сподели мениджър на отдел.

„Езиковата бариера, както и етнически различия, които оказват влияние върху комуникацията“, коментира инженер по електроника.   

„Тежката и дълга процедура за одобрение на документацията и издаването на работна виза“, споделя мениджър на отдел в компания за подбор на персонал.

„Тяхното нежелание да се интегрират, да вземат визи и да избягат за Западна Европа“, коментира енергетик.

„Манталитета на обществото да приема хората като равни“, смята инженер в производство.

„Езиковата бариера, културните различия и административните затруднения“, коментира HR специалист в IT компания.

От кои държави извън ЕС е добре България да привлича работници?

Попитахме респондентите от кои държави извън ЕС, според тях, е добре страната ни да привлича кадри и защо. Според повечето мнения България трябва да привлича работници от близки до страната държави като Сърбия, Северна Македония, Молдова, Украйна и Русия, но в отговорите се открояват предложения дори като САЩ, Япония и Китай. С удоволствие споделяме част от по-интересните аргументирани отговори.

„Изборът трябва да е стратегически и обвързан със секторите, в които България има недостиг. Все пак ще кажа Украйна, Русия, Сърбия, Северна Македония, Босна и Херцеговина, заради езиковата и културна близост“, смята мениджър на отдел.

„Съседните до България, за да няма голям разлика в манталитета и възприятията“, коментира специалист в производство.

„Русия, Китай, Америка. Защото тези държави имат много добри специалисти“, коментира инженер в сферата на енергетиката.

„Тези които не са от Близкия изток“, коментира проектант.

„Македония, Сърбия, Молдова, Украйна. Близка култура, лесни за интеграция“, коментира инженер в ИТ компания.

„Сърбия. Имат доста силна образователна система“, смята инженер по електроника.

„Държави, които споделят морални и житейски ценности с България, с цел успешна интеграция и комфорт на работниците и тяхната заобикаляща среда. Все пак тези кадри не съществуват самостоятелно, а живеят в социум“, споделя инженер в ИТ компания.

„Всяка държава е добре дошла, поради обмена на опит който би се случил“, коментира архитект.

„Не мога да отговоря към момента. Насочили сме се към Непал“, споделя управител/собственик на производствена компания.

„От държави с близка култура и добра професионална подготовка, като например Северна Македония, Украйна, Молдова и други страни с налични квалифицирани кадри“, коментира HR специалист.

„Държави с ниска обща престъпност и нисък стандарт на заплащане“, смята мениджър на отдел.

А до кои държави е добре да се ограничи достъпът?

Респондентите в нашата анкета споделят:

„От държави с висок риск от нелегална миграция или злоупотреби“, смята мениджър на отдел.

„Не мисля, че трябва да го ограничим до конкретна държава. Добри кадри има навсякъде“, коментира инженер по енергетика.

„Бангладеш, Узбекистан, Таджикистан …Прекалено големи различния в културно и народо-психологическо ниво“, коментира HR специалист.

„Азиатски държави, заради прекалено различната култура и разминаване в плановете за работа, коментира инженер в IT компания.

„Държави, чието население отказва интеграция, а се опитва да налага собствените си морални и религиозни практики. Това предизвиква обостряне на отношенията и дискомфорт и от двете страни“, смята друг инженер в IT компания.

„Ограниченията следва да бъдат свързани с квалификацията, законовите изисквания и интеграционния потенциал, а не с конкретна държава“, коментира HR специалист.

„Държави с по-висока престъпност и такива с изостанало развитие“, коментира мениджър на отдел в ИТ компания.

В анкетата ни се включиха 55% инженери, 9% мениджъри на отдели, 6% HR специалисти, 17% друг тип специалисти в компании, 6% управители и собственици на компании, 3% архитекти, 3% проектанти и 1% техници. Най-висок е броят на участниците, заети в сектор Производство (27%), следвани от IT (24%), Електроника (9%), Енергетика (7%), Строителство (5%) и др. сектори.

Резултатите от анкетата на Инженер.БГ показват, че темата за наемането на работници от трети страни далеч не предизвиква само еднозначни реакции. Наред с необходимостта от допълнителна работна ръка в редица сектори, остават въпроси, свързани с ефекта върху бизнеса, държавната политика, административните процедури и успешната интеграция на чуждестранните служители.

Именно защото темата е многопластова и все по-актуална за българските работодатели, стартирахме специализираната рубрика „Имиграционен компас“ съвместно с адв. Инна Бояджиева – специалист в областта на трудовата миграция и правните режими за достъп до пазара на труда на граждани на трети държави. В поредицата разглеждаме практически въпроси, пред които се изправят компаниите – кой има право да наема чуждестранни служители, какъв режим за работа и пребиваване да изберат, как протича процесът от подбора до пристигането на служителя в България и кои са най-честите грешки, които могат да забавят или блокират процедурата.

Следете рубриката „Имиграционен компас“ в Инженер.bg, в която ще продължим да търсим отговори на важните въпроси, свързани с наемането и интеграцията на работници от трети страни в България!

А в новата ни анкета питаме „Има ли потенциала и ресурсите България да се превърне в регионален хъб за Al центрове за данни?“. Споделете Вашето мнение ТУК.

Източник на снимковия материал: ©Engineer BG via Canva.com