Мария Марчева от Уолтопия: Бизнесът има отговорността да показва добрите примери в техническите професии

Какво липсва на младите специалисти, когато прекрачат прага на първия си работодател? Как университетите и бизнесът могат да работят по-добре заедно и има ли дуалното обучение място при всички технически професии? В рамките на новата инициатива на Инженер.bg „Бизнесът в клас“ разговаряме с г-жа Мария Марчева, специалист „Човешки ресурси“ в Уолтопия, за предизвикателствата пред подготовката на бъдещите инженери и архитекти и за необходимостта още по време на обучението си младите хора да се срещат с реалната работна среда. По думите й една от необходимите ключови промени е студентите да получават повече възможности да работят паралелно с обучението си, a бизнесът има своята отговорност да бъде по-видим, да показва реалните възможности за развитие и да дава на младите хора примери, с които те могат да се идентифицират. Какво още сподели младият HR специалист, вижте в следващите редове.

Здравейте г-жо Марчева! Сътрудничи ли си Уолтопия с конкретни учебни заведения във връзка със стажове, практики или други инициативи?

Здравейте! Като водеща компания, специализирана в проектирането, производството и изграждането на решения и съоръжения за катерене и спорт, Уолтопия си сътрудничи с едни от водещите университети в страната. Работим с висши учебни заведения като Университета по архитектура, строителство и геодезия и Технически университет – София, като взаимодействието ни се изразява в участие в кариерни изложения, изнесени лекции и други инициативи, чрез които се срещаме със студентите. Имаме и доста стажанти, които първоначално са ни открили именно чрез такива кариерни събития. Част от тях впоследствие остават при нас и преминават на редовни позиции, което е особено валидно за инженерните и архитектурните специалности.

По отношение на училищата към момента нямаме активни програми, насочени конкретно към ученици. Причината е, че естеството на нашата работа е по-специфично и изисква определена базова подготовка, преди човек да може да бъде реално полезен в работната ни среда.

А каква е разликата между работата с университети и със средни училища? 

Според мен разликата е съществена. При студентите вече имаме натрупана определена база от знания, особено от трети обучителен курс нагоре. Те вече са преминали през основни дисциплини и могат по-лесно да разберат спецификата на конкретната работа. При учениците ситуацията е различна. При нас работата е нишова, а продуктите, с чиято разработка и производство се занимаваме, са високорискови и изискват сериозна отговорност. Затова не смятам, че дуалното обучение в класическия му вид, при което ученик прекарва част от учебното време в компания, е приложимо за нашата дейност.

За нас по-подходящ е моделът, при който един студент, придобил вече базова подготовка, влиза в компанията чрез стажантска програма. Тогава можем да надграждаме върху академичните знания и постепенно да го въвеждаме в реалната работа.

Какво според Вас може да се подобри в съвместната работа между бизнеса и учебните заведения? Къде са основните препятствия?

Най-важното е образованието да бъде по-близо до реалните нужди на бизнеса. Това означава учебните програми да се актуализират по-често, както и да се работи със съвременните софтуерни програми и инструменти, които реално се използват в индустрията. Има случаи, в които студентите завършват, но когато започнат работа, се оказва, че знанията им са остарели или нямат достатъчно практически умения. Това създава проблем и за самия млад специалист, и за работодателя.

Често се получава така, че човек има диплома, но няма реален опит. От една страна, той трудно намира работа, защото работодателят търси определени умения. От друга страна, компанията трябва да инвестира значително време, за да го обучи от самото начало. Затова според мен е необходимо да има по-добра връзка между преподавания материал и реалната работна среда.

Но и бизнесът има своята стратегическа роля. Не трябва само да казваме: „Няма подготвени кадри“. Важно е да бъдем по-активни в работата с младите хора, да ги насърчаваме и да им показваме какви възможности имат.

Какво е мнението Ви за практиката представители на бизнеса да участват като гост-лектори в обучението на ученици и студенти? Имате ли подобен опит?

Смятам, че това е много полезно. Дори бих казала, че е необходимо да има повече такива срещи. Един студент може да научи много от учебниците, но когато чуе човек, който реално работи в съответната сфера, получава друга перспектива. Специалистът може да му покаже как изглежда професията на практика, с какви проблеми се сблъсква, какви технологии използва и как се развива една кариера.

Особено ценни са реалните примери. Младите хора имат нужда да видят, че човек, който е завършил същия университет или същата специалност, действително може да изгради успешна професионална кариера. Понякога професията изглежда абстрактно за един ученик или студент. Той не знае какво да очаква след пет или десет години. Когато обаче чуе реалната история на човек, тръгнал от същото място, това може да бъде много мотивиращо.

Кога според Вас е най-подходящият момент един млад човек да започне работа по специалността си?

Колкото по-рано, толкова по-добре, стига това да не пречи на обучението му. Лично аз започнах да работя на четири часа в края на втората година в университета. За мен това беше много полезно, защото можех да съчетавам образованието с реалния практически опит.

Вярвам, че университетите трябва да създадат повече възможности за подобна гъвкавост – студентите да могат да работят на четири-, пет- или шестчасов работен ден, докато продължават обучението си. Така, когато завършат, те няма да разполагат само с диплома, а и с реален опит. Това е огромна разлика.

Имате ли конкретни идеи как да се предизвика повече интерес сред учениците и студентите към техническите специалности?

Да, и според мен тук отново много важна е ролята и на бизнеса, и на университетите. Важно е да показваме на младите хора повече реални примери, да организираме срещи и лекции с експерти, завършили съответните университети, избрали техническа професия и успели да се развият.

Младото поколение има нужда от видими примери. Когато един ученик види човек, който е изучавал същото, което и той обмисля да учи, и след това е изградил успешна кариера, професията вече изглежда много по-реална. Важно е да им покажем и че усилията се възнаграждават. Техническите специалности изискват сериозна подготовка и постоянство, но дават възможност за професионално развитие. Ето защо трябва да говорим повече за това какво стои зад една инженерна или архитектурна професия – какви задачи решаваш, с какви технологии работиш, как се развиваш и какви възможности имаш след това.

Източник на снимковия материал: Уолтопия, Инженер.БГ, ©Engineer.BG via Canva.com