Ирена Рабаджийска от АББ: Всяка успешна жена в инженерството е пример, че ограниченията съществуват единствено в представите ни

Понякога кариерата започва там, където най-малко очакваш. За Ирена Рабаджийска това е една „временна“ лятна работа като монтажник на електрически елементи в АББ България – клон Раковски. Тогава тя вече е приета „за акушерка“ и вижда бъдещето си в медицината. Днес обаче, 13 години по-късно, Ирена е ръководител звено в компанията, а инженерството се е превърнало не просто в нейна професия, а в начин на мислене. В интервюто си за инициативата „Тя е инженер“ на Инженер.bg дамата разказва за неочаквания завой, който променя живота ѝ, за смелостта да премине от инженерна към управленска роля и за убеждението, че в инженерството значение имат не стереотипите, а знанията, любопитството и резултатите.

Здравейте, Ирена! Представете се накратко.

Здравейте! Казвам се Ирена Рабаджийска, ръководител звено в АББ България – клон Раковски.

Завършила съм „Инженерна физика“, направление „Лазерни и фотонни технологии“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Кога осъзнахте, че инженерството е Вашето призвание?

В гимназията изучавах профилирано биология и химия и дълго време бях убедена, че бъдещето ми е свързано с медицината. След завършването си положих кандидат-студентски изпити и бях приета в Медицинския университет със специалност „Акушерка“.

Междувременно започнах работа в компанията, в която съм и днес, като монтажник на електрически елементи. Тогава възприемах тази работа като временно решение за лятото. Днес, 13 години по-късно, осъзнавам, че именно тя промени посоката на професионалния ми път.

Всеки ден имах възможност да наблюдавам работата на инженерите. Впечатляваше ме начинът, по който анализираха сложни ситуации, намираха решения и превръщаха предизвикателствата във възможности за подобрение. Тяхната отдаденост, логическо мислене и стремеж към непрекъснато усъвършенстване ме вдъхновяваха все повече.

В същия период претърпях медицинска интервенция и прекарах известно време в болница. Това ми даде възможност да видя отблизо ежедневието и на медицинските специалисти, какъвто самата аз исках да бъда. Въпреки интереса и уважението ми към медицината, осъзнах, че тази професия изисква изключителна психическа устойчивост и емоционална отдаденост, и разбрах, че това не е моето призвание.

Именно тогава взех решението да се насоча към инженерството. Логическото мислене, анализът и търсенето на ефективни решения винаги са били сред най-силните ми качества. Освен това инженерството предлага непрекъснати възможности за учене, развитие и реален принос към създаването и усъвършенстването на процеси и продукти. Това е професия, която всеки ден ме предизвиква, мотивира и ми дава възможност да се развивам.

Кое е най-смелото решение, което сте взели в професионалния си път?

Най-смелото решение в професионалния ми път беше да направя преход от чисто инженерна роля, свързана с разработването и оптимизирането на производствени процеси, към управлението на хора, ресурси и цялостни производствени операции. Това беше сериозна промяна, защото освен техническите знания трябваше да развия нови умения – да мотивирам екипи, да вземам решения под напрежение, да управлявам конфликти и да нося отговорност не само за процесите, но и за хората зад тях.

Днес съм убедена, че това беше правилното решение. Инженерното мислене ми помага да анализирам проблемите, да търся причините за тях и да изграждам устойчиви решения, а управленската роля ми дава възможност да превърна тези решения в реални резултати чрез екипа.

За мен инженерството не е просто техническа професия – то е начин на мислене, който може успешно да се приложи както в управлението на процеси, така и в управлението на хора.

АББ е глобална технологична компания, специализирана в решения за електрификация и автоматизация, които подпомагат индустрията да повишава своята ефективност и устойчивост. АББ има дългогодишно присъствие в България, където развива производствени, инженерни и технологични дейности. Клонът на компанията в Раковски е част от производствената ѝ структура в страната и е сред местата, в които инженерните компетенции, автоматизацията и оптимизацията на процесите се превръщат в реални решения за индустрията.

С кой стереотип за жените инженери бихте искали завинаги да се разделим?

Със стереотипа, че инженерството е „мъжка професия“ и че жените трябва да полагат повече усилия, за да докажат, че принадлежат към тази среда.

За съжаление, и днес много талантливи жени са подценявани или не получават възможност да се развиват, единствено защото не отговарят на традиционната представа за инженер. За мой късмет през професионалния си път винаги съм срещала подкрепа и хора, които са оценявали знанията, желанието ми да се развивам и резултатите, които постигам, а не това, че съм жена.

Убедена съм, че професионализмът няма пол. Един добър инженер се определя от начина, по който анализира, намира решения, работи в екип и поема отговорност, а не от това дали е мъж или жена.

Затова вярвам, че индустрията има нужда от повече жени инженери. Разнообразието в екипите носи различни гледни точки, повече идеи и по-добри решения. Когато хората получават равен шанс да покажат своя потенциал, печелят както компаниите, така и обществото.

Кой Ваш проект или успех Ви кара да се усмихвате с гордост и днес?

Без колебание бих посочила проекта по обединяването на две производствени линии с различни продукти, процеси и утвърдени начини на работа, през който преминахме преди около 3 години. Това беше сериозно предизвикателство, защото не ставаше въпрос само за промяна на производствените процеси, а за обединяване на хора с различен опит, навици и култура на работа.

Заедно с екипа успяхме да стандартизираме производствените операции, да унифицираме процесите и да оптимизираме начина на работа, така че да намалим загубите, да ограничим престоите и да повишим качеството. Изградихме ясни правила, отговорности и очаквания, което създаде по-добра организация и по-ефективно сътрудничество между всички участници в процеса.

Но най-голямото постижение за мен не са само подобрените производствени показатели. Истинската ми гордост е, че успяхме да изградим силен екип, който и днес работи с високо ниво на професионализъм, взаимно доверие и отговорност към клиентите. Именно това е успехът, който ме кара да се усмихвам с гордост и който ми напомня, че най-устойчивите резултати се постигат, когато развиваш едновременно процесите и хората.

Защо според Вас е важно да отбелязваме 23 юни – Международния ден на жените в инженерството?

Този ден не е просто дата в календара, а възможност да покажем, че инженерството е професия, в която успехът се определя от знанията, любопитството и желанието да създаваш решения, а не от пола.

Вярвам, че когато даваме гласност на историите на жените инженери, ние не просто отбелязваме техните постижения, а вдъхновяваме следващото поколение момичета да повярват, че и те могат да изберат този път. Всяка успешна жена в инженерството е пример, че ограниченията често съществуват единствено в нашите представи.

За мен този ден е и повод да благодарим на всички колеги и организации, които създават среда, в която хората се оценяват според техните качества, идеи и резултати. Именно така се изграждат силни екипи, които съчетават различни гледни точки, опит и подходи към решаването на предизвикателства.

Надявам се да дойде време, когато няма да говорим за „жени инженери“ и „мъже инженери“, а просто за добри инженери – професионалисти, които с труда и знанията си променят света към по-добро.

Има ли жена инженер, на която се възхищавате и която Ви вдъхновява?

Да – една от жените, които най-силно ме вдъхновяват, е Хеди Ламар. Повечето хора я познават като една от най-известните актриси на своето време, но малцина знаят, че зад успеха ѝ стои и изключителен инженерен талант.

По време на Втората световна война тя, заедно с композитора Джордж Антайл, разработва технология за честотно прескачане (frequency hopping), която има за цел да осигури по-сигурно управление на торпеда. Макар идеята ѝ да не получава признание веднага, години по-късно именно този принцип се превръща в основа на съвременните безжични комуникации като Wi-Fi, Bluetooth и GPS.

Това, на което най-много се възхищавам, е, че тя не позволява обществото да я постави в рамките на един стереотип. Докато светът я възприема единствено като красива актриса, тя доказва, че притежава изключителен технически ум, любопитство и смелост да търси решения на сложни проблеми. Историята на Хеди Ламар ми напомня и че инженерството започва с любопитството и желанието да направиш света по-добър. Тя е пример, че талантът няма пол и че понякога най-значимите идеи идват от хора, от които обществото най-малко ги очаква.

Именно затова тя е едно от най-големите ми вдъхновения – не само като изобретател, но и като човек, който е имал смелостта да следва потенциала си, въпреки предразсъдъците на своето време.

Източник на снимковия материал: АББ България, ©Engineer.BG via Canva.com