Руслан Тодоров от БАБ Консулт: Най-големият риск при смяна на кариерата е не провалът, а това да не опитаме навреме

В динамичната икономическа среда изборът на кариера все по-рядко е еднократен акт. За много специалисти той се превръща в процес, който включва преосмисляне, адаптация и понякога дори смяна на посоката. Именно темата за кариерните преходи коментира Руслан Тодоров от HR компанията БАБ Консулт в рамките на инициативата на Инженер.bg „Стаж 2026: Ръководство за бъдещи инженери и техници 2.0“. По думите му въпросът за точния момент за промяна няма универсален отговор. „По-важно от това кога е способността да разпознаем вътрешната си готовност и да управляваме страха от провал“, посочва той. Според експерта именно този страх често оказва решаващо влияние върху поведението на кандидатите на пазара на труда.

Ранните съмнения и рискът от прибързани решения

В началото на професионалния път усещането за несигурност е напълно естествено. Срещата с реалните изисквания на работната среда, новите отговорности и липсата на опит често водят до съмнение в собствените способности. „Твърде рано е да се мисли за промяна, когато тя е реакция на първите по-сериозни предизвикателства“, коментира г-н Тодоров. Според него именно в този етап страхът от провал се проявява най-силно и може да доведе до решения, които не са добре обмислени.

Данните подкрепят това наблюдение – близо 70% от кандидатите се колебаят да кандидатстват, защото смятат, че не покриват напълно изискванията, въпреки че обективно отговарят на голяма част от тях. Това явление често се свързва със синдрома на самозванеца.

В 20-те: потенциал срещу несигурност

При навлизането на пазара на труда доминира въпросът „Достатъчно подготвен/а ли съм?“. Липсата на практически опит често се възприема като основен недостатък. „Младите кандидати често се самоограничават, ако не покриват 100% от изискванията. Реалността е, че при начални позиции това рядко е очакване от страна на работодателите“, подчертава Руслан Тодоров.

Подходът, който експертът препоръчва, е фокус върху потенциала и готовността за учене. Кандидатстването следва да се разглежда като част от процеса на развитие, а не като финален тест за компетентност.

В 30-те: стабилност и премерен риск

С натрупването на опит идват и по-големи отговорности – финансови, семейни и професионални. Това променя възприятието за риск. „В тази възраст провалът се оценява през призмата на неговата цена“, отбелязва експертът и подчертава: „Затова е важно да се премине от импулсивни към стратегически решения“.

Една от работещите стратегии включва тестване на нова посока чрез допълнителни проекти, обучения или постепенно навлизане в нова сфера. Според данни, цитирани от г-н Тодоров, хората, които планират кариерна промяна в рамките на 6 до 12 месеца, се адаптират значително по-успешно.

В 40-те: опитът като капитал

В този етап често се появяват съмнения, свързани с възрастта и конкурентната среда. Въпросите „дали не е твърде късно“ и „как ще бъда възприет“ стават все по-актуални.

„Фокусът трябва да се измести от възрастта към стойността на натрупания опит“, казва Тодоров. По думите му умения като стратегическо мислене, адаптивност и лидерство са ключови предимства, които не могат да бъдат компенсирани лесно от по-малко опитни кандидати. Тук основна роля играят т.нар. трансферируеми умения – тези, които могат да бъдат приложени в различни професионални контексти.

В 50-те: търсене на смисъл

В по-напреднал етап от кариерата въпросът за промяната често се свързва с личната удовлетвореност. Съмненията са по-скоро вътрешни. Дали усилието си струва и дали адаптацията ще бъде успешна?

„Въпреки вътрешните колебания, тези кандидати често се възприемат като стабилни и надеждни“, посочва Тодоров. Той допълва, че именно в тази възраст много хора намират по-голямо удовлетворение, когато работата им е свързана със смисъл, а не само с доход.

След 60: свободата на избора

В по-късните етапи от професионалния живот страхът от провал значително намалява. На преден план излиза въпросът за мотивацията. „Кандидатстването вече не е продиктувано от необходимост, а от желание. Това променя изцяло начина, по който се вземат решения“, обяснява експертът. Тази свобода позволява по-смели избори и често води до по-голяма лична удовлетвореност.

Между изчакването и действието

Според Руслан Тодоров страхът от провал присъства във всеки етап от кариерата, но значението му зависи от начина, по който се интерпретира. „Вместо да го възприемаме като сигнал за отказ, можем да го разглеждаме като индикатор, че излизаме извън зоната си на комфорт“, заявява той.

В заключение експертът подчертава необходимостта от баланс между търпение и действие. Прекаленото изчакване може да доведе до пропуснати възможности, а прибързаните решения до нестабилни резултати. „Понякога най-големият риск не е провалът, а това да не опитаме навреме“, допълва г-н Тодоров.

Източник на снимковия материал: БАБ Консулт, ©Engineer.BG via Canva.com