Георги Първанов от СиТийм: Чуждестранните работници вече идват в България, големият въпрос е готова ли е страната за тях

Материалът е част от поредица на Инженер.БГ, в която изследваме нагласите за наемане на служители от трети страни. Резултати от тематичната ни анкета можете да видите ТУК.

Докато едни свободни позиции остават незаети с месеци, за други работодателите вече търсят решение далеч извън границите на Европейския съюз. Работници от Азия и Африка все по-често се превръщат от екзотична възможност в реална необходимост за бизнеса, а интересът към България от страна на потенциални служители от трети страни е толкова голям, че самите те започват да „чукат на вратата“ на работодателите. Какво стои зад този процес, как се адаптират чуждестранните работници и готова ли е страната ни да посрещне нарастващия интерес? По темата пред Инженер.bg говори Георги Първанов, управител на доказаната HR агенция СиТийм (CTeam).

Недостигът отваря вратата за чуждестранни кадри

„Основният мотив за наемане на работници от трети страни е чисто физическият недостиг на работници и служители за определени позиции в ниския сегмент“, посочва Георги Първанов. Според водещия експерт в практиката на СиТийм все по-ясно се вижда, че работодателите не прибягват до този тип подбор, за да заменят български служители с по-евтина работна ръка. Причината всъщност е много по-прозаична – има позиции, за които просто няма достатъчно кандидати на местния пазар.

Това е и една от важните специфики на процеса, която често остава извън публичния разговор за трудовата миграция. „Работодателите, с които работим, не се опитват да спестят от заплати. Към момента хората от трети страни не изместват българите, а работят относително тежка и непривлекателна работа, за която няма български работник“, категоричен е г-н Първанов.

Така наемането на хора от държави извън ЕС постепенно се превръща в инструмент за запълване на конкретни дефицити, а не в стратегия за подмяна на местната работна сила. За бизнеса обаче това решение идва с друга цена – необходимостта да се инвестира не само в подбор и административни процедури, но и в реалната интеграция на новите служители.

Когато работата е само началото

Пристигането в България поставя чуждестранните работници пред предизвикателства, които не могат да бъдат решени единствено с трудов договор и работно място. „Най-големите трудности за тяхната адаптация са свързани със сблъсъка с друга култура, навици, храна, социална среда –  особено когато работодателят е в по-малко населено място“, обяснява Георги Първанов. Към това се добавя и езиковата бариера, която в началото може значително да затрудни комуникацията между новите служители и останалата част от екипа.

По наблюденията му обаче чуждестранните работници демонстрират висока мотивация. „Те обикновено са по-отдадени на работата и търсят всяка възможност за допълнителен доход“, казва той. Именно тази нагласа е сред причините работодателите да ги търсят за позиции, на които трудно привличат кандидати от българския пазар на труда.

Но адаптацията не трябва да бъде оставяна на случайността. Според г-н Първанов един от ключовите фактори за успешното включване на чуждестранните служители е подготовката, и то не само на самите работници. „Важно е преди пристигането на чуждите работници да се проведе подготвително обучение за екипа, който ще работи с тях, а след пристигането им на тях самите да се организира ориентация и обучение“, подчертава той. Това означава компанията предварително да подготви своите служители за културните различия, възможните комуникационни затруднения и спецификите при работа с хора от друга държава.

Съществена е и ролята на ежедневната социална среда. Чуждестранните служители не бива да бъдат третирани като временен „външен ресурс“, който идва единствено да изпълнява определена работа. „Чужденците имат всички права като българските служители и е важно да бъдат активно включени в живота на компанията – в тиймбилдинги, рождени дни и т.н.“, посочва Георги Първанов. Именно това може да се окаже решаващо за дългосрочното задържане на хората. Когато служителят се чувства част от екипа, адаптацията му не приключва с научаването на работния процес, а постепенно обхваща и средата, в която живее и работи.

Интересът идва и от другата страна

Докато българските компании търсят работници в чужбина, все повече потенциални кандидати от трети страни сами проявяват интерес към страната ни. Според г-н Първанов обаче мащабът на този интерес поставя България пред сериозно предизвикателство. „Страната не е готова за огромния наплив и натиск от работници от страни извън ЕС, които желаят да дойдат да работят тук“, заявява той. „Някои са особено заинтересовани и дублират мейлите със съобщения в WhatsApp“, разказва още специалистът, описвайки интереса към българския трудов пазар от първа ръка.

Тук обаче се появява другият голям въпрос – дали страната разполага с достатъчно ефективен механизъм, чрез който тези хора да бъдат привлечени, проверени и законно интегрирани в трудовия пазар. Според Георги Първанов отговорът изисква промени в самата система. „Необходимо е България да оптимизира и ускори процедурата по внос и да открие посолства в страни, ключови донори на качествена работна ръка, като Тайланд, Филипините и Непал“, допълва още той.

Следващата стъпка е повече от подбор

Тенденцията показва, че въпросът за работниците от трети страни вече не може да бъде разглеждан единствено като задача на HR отделите или агенциите за подбор. Той постепенно се превръща в по-широк казус за способността на българската икономика да привлича, адаптира и задържа хора, когато вътрешният трудов ресурс не е достатъчен.

За работодателите това означава да погледнат на процеса не като на еднократен внос на работна ръка, а като на цялостен цикъл от подбора и административните процедури през подготовката на екипа до ежедневната адаптация и социалното включване на новите служители. А за България – необходимостта да изгради по-бърза и работеща система, която да отговори на интереса от държави, в които все повече хора виждат страната ни като възможност за работа. Защото, както показва практиката на СиТийм, въпросът вече не е просто дали чуждестранните работници ще дойдат в България, а дали България ще бъде готова да ги посрещне.

Източник на снимковия материал: СиTийм, ©Engineer.BG via Canva.com