Петър Петров – един български инженер, превърнал се в световен символ на иновациите

Здравейте, скъпи приятели! В традиционната ни рубрика „Инженерни истории“ ще ви представим още една видна личност, прославила България по целия свят. Инженер и изобретател, който носи духа на иновациите и авантюризма през целия си живот. Такъв човек е бил Петър Петров. Изразът „И ние сме дали нещо на света!“ се отнася с пълна сила за героя на настоящата ни статия. Приятно четене!

Петър Димитров Петров се родил на 21 октомври 1919 г. в село Брестовица, Пловдивско, в семейството на Димитър и Василия Петрови. Едва 20-годишен, той заминал за Франция и постъпил в Чуждестранния легион. Доброволец на френска служба, младежът бил на фронта по време на Втората световна война. Хитлеристките войски го заловили и изпратили в лагер в окупираната Полша. Някак си успял да избяга от плен и се завърнал в родината през 1941 г. В България бил назначен за гвардеец на служба при цар Борис III, но в края на войната емигрирал в Германия.

Именно тук започнала неговата кариера на талантлив инженер и изобретател. В Дармщатския университет записал инженерни науки, а след това продължил в Щутгартския университет с магистърска степен по механика и гражданско строителство. Една от най-големите страсти на нашия сънародник била корабната архитектура. Още като студент, той участвал в строежа и дизайна на повече от 60 плавателни съда.

През 1951 г. инж. Петров заминал за Торонто, Канада, където започнал работа за американските Военновъздушни сили (ВВС). Участвал в авиационни проекти при изграждането на военновъздушни бази при Гуус Бей, Лабрадор, и Туле, Гренландия.

През 1956 г. авантюристичният му дух го отвел в Индокитай, където участвал в строежа на мостове и електрически централи. След завръщането си в Америка, в началото на 60-те години на миналия век, Петър Петров се устроил в градчето Хънтсвил, щата Алабама, където живял до края на живота си. Научната дейност в онези години набирала скорост, което му предоставило възможността да участва в екипа, заел се с мисията да разработи първия метеорологичен спътник „Нимбус“ и първия комуникационен спътник „Телстар.“

Със сериозни знания и опит инж. Петров решил да създаде своя собствена компания през 1968 г. В нея разработил първия безжичен сърдечен монитор, използван днес в болниците по цял свят. Година по-късно, като част от екипа на Джон Гърси в Хамилтън Уоч Къмпани, помогнал за изобретяването на първия цифров ръчен часовник, наречен „Пулсар.“ Часовникът бил пуснат на пазара през 1971 г. и се продавал за огромната за онова време сума от 2100 щатски долара. Пет години по-късно патентът за него бил купен от японската компания „Сейко.“ Във Вашингтон, в Смитсъновия институт, е запазен един от прототипите на електронния часовник, създаден от инж. Петър Петров.

През 1975 г. заедно със синовете си основал компанията „ADS Environmental Services”, която произвеждала апаратура за измерване на замърсяванията. Първоначалният й капитал бил само 13 000 щатски долара, но за няколко години компанията се превърнала в гигант с 50 млн. долара годишна печалба.

Нашият сънародник Петър Петров оставя след себе си огромно технологично наследство. През цялата си кариера този талантлив наш сънародник е бил носител на множество награди и отличия, които свидетелстват за световното му признание. 

За да подготвим тази статия, сме използвали частична информация от материали на БНР, The New York Times и Engology.

Източник на снимковия материал: БНР, The New York Times, Engology