Удивителни експонати, реставрирани артефакти и интерактивно преживяване: вижте едновековната история на ВЕЦ Niagara Parks

12.11.2022 г.8 мин.

Инженерни истории

В продължение на 100 години хидроцентралата на Canadian Niagara Power Company използва мощната енергия на водопада Хорсшу (б.ред. Подковата или наричан също Канадски водопад) – най-големия от трите водопада, които заедно образуват Ниагарския водопад на границата между Канада и Съединените американски щати. Докато функционира, водноелектрическата централа Niagara Parks е надежден източник на електроенергия за западния район на щата Ню Йорк в САЩ и южната част на провинция Онтарио в Канада. Сега, години след спирането на турбините ѝ, този пионер в хидроенергетиката се връща към живот като забавна и образователна атракция, която подчертава както забележителната история, така и уникалните архитектурни характеристики на това 117-годишно инженерно чудо.

Историята на Niagara Parks…

Niagara Parks е първата голяма водноелектрическа централа от канадската страна на река Ниагара и е мащабно начинание, реализирано с труда на стотици работници в продължение на няколко години. Строителството на електроцентралата започва на 23 май 1901 г. с изкопаването на канавката за турбинните колела, затворен канал за отвеждане на водата, кофердам и аванкамера. Както при повечето мащабни строителни проекти, в изграждането на тази огромна електроцентрала са взели участие много различни компании и доставчици. През четирите години на строителство работните екипи са изправени пред редица безпрецедентни предизвикателства, използвайки само динамит, кирки, лопати, конска тяга и фенери.

Районът на аванкамерата е мястото, където водата от река Ниагара влиза в електроцентралата. Външната част на аванкамерата, която филтрира входящата вода през набор от подводни арки, е допълнена от мост с плоски сводове, поддържани от стоманена конструкция, който осигурявал достъп за електрическата железница и пешеходците. Решетките за лед във вътрешната част на аванкамерата са използвани, за да се предотврати навлизането на големи парчета лед и други отпадъци в напорните тръбопроводи, които можели да прекъснат работата на централата.

В реката е изграден голям временен кофердам, за да се оформи терена на аванкамерата. Кофердамът изтласква реката обратно, така че водата в близост до основната строителна площадка да може да бъде изпомпвана, оставяйки сухо и открито пространство, в което да се изкопае аванкамерата. Екипите използват само кирки и лопати, за да достигнат до дълбочина над 4 m.

Каналът, отвеждащ водата извън централата, е извит тунел, който се вие през канавката за турбинните колела на електроцентралата почти на 61 m под приземния етаж. През него водата, използвана в електроцентралата, е изхвърляна безопасно обратно към река Ниагара. Изграждането на дългия 670 m тунел започва с изкопаването на вертикална шахта по средата между мястото, където тунелът се свързва с електроцентралата, и река Ниагара. Районът е взривен с динамит и екипите копаят към централата и реката едновременно. Строителните материали са спускани с помощта на дерик кран, а изкопаната скална маса е товарена в дървени каси и повдигана до върха на изкопа.

В първите години контролът върху производство на електроенергия от централата се е извършвал във временно създадена контролна зала, разположена в генераторното помещение. През 1913 г. на втория етаж е добавена нова контролна зала и електроразпределителни табла. Контролната зала е облицована с класически панели от мраморни плочи и оборудвана с редица важни системи за наблюдение и контрол. Тук са намерени експонати като индикатори на товарите, превключватели на захранването, телефонни апарати на стойка и самонавиващ се часовник.

Въпреки че централата е готова да генерира енергия още в края на 1904 г., нейните генератори не работят до 27 юли 1905 г. Защо пускането в експлоатация на хидроцентралата се забавя 5 години? Това било донякъде умишлено. Тъй като водноелектрическите централи са радикално нова концепция в началото на 1900 г., колкото по-дълго този проект се забавял, толкова повече работните екипи можели да се възползват от опита на реализираните проекти за водноелектрически централи от американската страна на реката.

По времето, когато е открита, електроцентралата е дълга 90 m и е достатъчно голяма, за да побере пет генератора Westinghouse, използващи авангардната за 1905 г. технология на Никола Тесла. Те са пуснати в експлоатация между 1905 и 1906 г., а през 1913 г. централата е разширена до 183 m, като до 1917 г. са добавени нови пет генератора. Единадесетият и последен генератор е пуснат в експлоатация през 1924 г. В електроцентралата Niagara Parks са използвани 9 патента на Никола Тесла за чиито гениални идеи няма граници. Тези патенти включват електромагнитния двигател, преноса на електрическа енергия и електрическата машина „динамо“.

… и забележителната ѝ трансформация

Как силата на водата се преобразува в електричество, днес посетителите на Niagara Parks могат да видят във завладяващо изживяване, включващо невероятни 3D проекции, интерактивни моменти и спиращ дъха музикален фон в сърцето на електроцентралата.

Трансформираната хидроцентрала отваря врати през 2021 г. От тогава малки и големи могат да видят нагледно как силата на водата се превръща в електричество, докато следват вълнуващото пътешествие на една малка капчица вода от водопада Хорсшу през турбините на първата голяма електроцентрала от канадската страна на река Ниагара. Те могат дори да чуят жуженето на същото това електричество, този невероятен инженерен подвиг, който присъства в живота на човечеството вече повече от век. Атракцията е с умалени модели на огромните съоръжения на генераторите Westinghouse.

Постиженията на Тесла оживяват през нощта

А през нощта някога спящата електроцентрала оживява в завладяваща интерактивна атракция, която никога не може да се забрави. Посетителите се разхождат в генераторната зала сред извисяващите се турбини, а прожектираните изображения и светлини реагират на човешкото движение и разказват историята за електрическата мощ на Ниагара.

Разходка в недрата под Ниагарския водопад

През юли 2022 г. към обиколката на електроцентралата е добавена нова атракция – преминаване през тунел под Ниагарския водопад. Стъклен асансьор отвежда посетителите дълбоко под земята, където ще изминат 670 m през тунела. При слизането с асансьора могат да бъдат видени скритите платформи на електроцентралата, а след това да се разгледат експонати, които разказват за забележителното строителство на канала през 1901 г. само с фенери, динамит, кирки и лопати. Преходът през тунела е по същото трасе, което е изминавала водата някога, и отвежда посетителите до новопостроената платформа за наблюдение. Тя предлага безпрецедентен достъп до нов изглед към долното течение на река Ниагара с несравнима гледка както към водопада Хорсшу и към Американския водопад.

За да подготвим този материал, използвахме информация от: niagaraparks.com

Източник на снимковия материал: niagaraparks.com, goingawesomeplaces.com

Тагове: ВЕЦ, генератори, енергетика