БиблиотекаПречистване на питейни води

Д-р инж. Ирина Ангелова (УАСГ): Нитрати – откъде се появяват във водите, защо са опасни и как могат да се третират?

19.11.2020 г.6 мин.

Нитратите са основен замърсител на подземните води в България, като по данни от Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда, изготвен през 2019 г. от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), през 2017 г. процентът на пунктовете за мониторинг на качеството на природните води, в които се установяват наднормени стойности на средногодишните концентрации на нитрати е 12.38% от общия брой пунктове за страната. Съдържание на нитрати е и показателя, по който се отчита най-широко разпространено несъответствие на качеството на водите, предназначени за питейно-битови нужди с нормативните изисквания.

Според данни на ИАОС за 2016 г. – общо за страната се констатира отклонение от изискванията в 4.9% от пробите, като са засегнати предимно малки зони на водоснабдяване в райони с развито земеделие и животновъдство. Регистрираните отклонения по показател нитрати са със сравнително траен характер. Този проблем е с многогодишна давност, като най-засегнати са водоснабдителни зони в областите Стара Загора, Велико Търново, Бургас, Ямбол, Плевен, Шумен, Хасково, Варна, Ловеч, Разград, Добрич, Русе, Търговище, Пловдив, Враца и Сливен.

Световната здравна организация (СЗО) препоръчва концентрацията на нитрати в питейните води да не надвишава 50 mg/L. Тази стойност е залегнала в Директива 98/83 ЕС, както и в Наредба № 9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (ДВ. бр.30 от 28.03.2001 г.).

Нитратите (NO3-) са съединения на азота, неразделна част от кръговрата му в околната среда. Въпреки че нитратите се срещат естествено в някои подпочвени води, в повечето случаи се предполага, че повишените им нива са в резултат на човешка дейност. Завишени концентрации на нитрати във водите, използвани за питейно-битово водоснабдяване са резултат от неправилно използване на азотни минерални торове в разрез с добрите земеделски практики, неспазване на изискванията по отношение събирането, съхраняването и обезвреждането на торовия отпадък в животновъдството, изпускане на отпадъчни води, води от септични ями и др.

Когато са в умерени количества, нитратите, които се намират в питейната вода, са безвредни. Значителни концентрации на нитрати, попаднали в човешкия организъм могат да се редуцират до нитрити, които се свързват с хемоглобина в кръвта и блокират преноса на кислород в организма. При постъпването в организма на големи дози нитрати, след 4 до 6 часа се развива т.нар. метхемоглобинемия – появява се гадене, задух, диария, посиняване на кожата и видимите лигавици. В райони с дефицит на йод и превишена концентрация на нитрати във водата се наблюдават и чести случаи на заболяване на щитовидната жлеза при подрастващите.

При определени обстоятелства, натритите в организма могат да се преобразуват до нитрозоамини, които са канцерогенни. Най-чувствителни са кърмачетата (до 3 месеца), бременните жени, малки деца с храносмилателни смущения и лица, претърпели хирургични интервенции на стомашно-чревния тракт.

Методите за намаляване съдържанието на нитрати във водите, ползвани за питейно-битови нужди, известни в практиката, са йонообмен, обратна осмоза, селективна електродиализа, биологична денитрификация.

Изброените методи на пречистване са ефективни, надеждни, лесни за автоматизация и управление, но и с високи експлоатационни разходи.

Ефективността на йонообмена намалява при повишено съдържание на сулфатни йони в третираната вода, крие риск от повишаване на солесъдържанието на пречистения поток, обработената вода може да бъде корозионно действаща. Процесът на обратна осмоза е неселективен и променя не само съдържанието на нитрати в пречистената вода, но и на останалите йони.

Селективната електродиализа намира ограничено приложение при нискоминерализирани води и изисква предварителна обработка на суровата вода. При всички физико-химични методи на пречистване се формират технологични отпадъчни води, които изискват допълнително третиране преди заустване, което е сложно и капиталоемко.

В процеса на биологична денитрификация нитратите се освобождават под формата на азот в атмосферата. Биомасата е чувствителна към промени в околната среда, като температура и рН. Наличието на специфичен вид бактерии в контакт с водата, предназначена за пиене налага необходимостта от последващ допълнителен контрол на микробиологичните ѝ показатели и допречистване.

Приложима и икономически конкурентна алтернатива на процесите на пречистване е разреждането на водата с включване на нов водоизточник с по-добри качества.

Текста състави: гл.ас. д-р инж. Ирина Ангелова (УАСГ)

Източник на снимковия материал: pixabay.com

Тагове: ВиК, водообработка, нитрати

Още от нашите библиотеки

Библиотека

Роботи

Библиотека

Пречистване на питейни води

Библиотека

Термопомпени системи

Библиотека

Ключове и контакти

Библиотека

Сигурност в сградите

Библиотека

Хранително-вкусова промишленост

Библиотека

MachTech 2021

Библиотека

WaterTech 2019

Библиотека

Панаир 2019