Вентех: Масовото хлориране на питейната вода в Европа започва в началото на 20-и век и намалява смъртността при тежки епидемии

Добре познато като надежден метод за дезинфекция на вода, хлорирането продължава да се използва в редица страни по целия свят. По този начин се убиват или деактивират патогенни микроорганизми, които могат да причинят заболявания като коремен тиф, холера, хепатит и др. Кога обаче хлорът започва да се използва в тази му функция и какво налага това? Потърсихме отговорите на тези въпроси заедно със специалистите от българската компания Вентех, специализирана в решенията за водообработка и дезинфекция. Нека видим.

Първоначално, в края на 19-и век, хлорирането на питейната вода в Европа се използва само като извънредна мярка при наличието на епидемии, а в началото на 20-и век постепенно се налага като стандартна стъпка от пречиствателния процес. Това, разбира се, не се случва едновременно във всички страни. „Един от първите известни случаи е от 1987 г., когато в британския град Мейдстоун водоснабдителната система е дезинфекцирана с разтвор на белина след тежка епидемия на коремен тиф“, разказаха от Вентех.

Първата известна система за непрекъснато хлориране е въведена в Миделкерке, Белгия, едва през 1902 г., а година по-късно и в Остенде, където хлорът се произвежда на място и се дозира непрекъснато към водоснабдителната система. Нова епидемия от тиф през 1905 г. кара и Великобритания да възприеме тази практика – постоянно хлориране с натриев хипохлорит е въведено в град Линкълн. В следващите години методът бързо се разпространява и в други европейски страни, включително Франция и Германия.

„До този момент вече става ясно, че хлорирането значително намалява разпространението на болести като холера, коремен тиф и дизентерия, които до тогава са сред основните причини за висока смъртност – особено в големите градове“, добавиха от Вентех. Какво обаче води до този извод? Един от основните фактори, които утвърждават хлорирането като работещо средство за дезинфекция на вода, е теорията за заболяванията на Луи Пастьор и Роберт Кох, които доказват, че много от епидемиите се причиняват от микроорганизми, пренасяни чрез водата. В допълнение, масовата урбанизация и бързата индустриализация на градовете водят до сериозно замърсяване на реките с битови и промишлени отпадъчни води. Това прави използваното до тогава пясъчно филтриране крайно недостатъчно и налага нуждата от средство, което да унищожава патогенните микроорганизми.

„САЩ също е сред пионерите по отношение на масовото хлориране на вода. Там този процес е въведен през 1908 г., но само за няколко години са обхванати хиляди градове“, подчертаха от българската компания.

Днес хлорирането и поддържането на остатъчен хлор във водопроводните мрежи е все още задължителна практика в повечето европейски страни. „Важно е да отбележим, че именно продължителният и остатъчен ефект на хлора гарантира микробиологична безопасност на водата в обществените мрежи“, допълниха още от Вентех, чието портфолио включва специална система за мониторинг на остатъчния хлор.

Разбира се, има и новатори – като Нидерландия, където все по-често се разчита само на висококачествено пречистване, включващо озониране, UV дезинфекция и биологична филтрация, както и на отлично поддържана водоснабдителна инфраструктура. Германия също е сред страните, които използват хлор сравнително ограничено.

Източник на снимковия материал: ©Engineer BG via Canva