Рекордьорът и шампион по зимно плуване инж. Цанко Цанков с коментар за пресечната точка между спорта и инженерната професия

02.03.2026 г.15 мин.

Шампион и рекордьор в дисциплините 1000 метра и 450 метра свободен стил зимно плуване, Цанко Цанков се отправи към Оулу, Финландия, за да защити титлите си на предстоящото световно първенство. Часове преди това той даде специално интервю за Инженер.bg, в което поговорихме за пресечната точка между точните науки и спорта, за влиянието на инженерното образование върху всяка житейска сфера, за студентските години и тежестта на стажантските програми и практиките в учебния процес.

Всъщност шампионът и рекордьор Цанко е инж. Цанков – завършил e Университета по архитектура, строителство и геодезия, а преди това е учил в строителните техникуми в София и Бургас. Не подозирахте, нали? Какво още сподели пред екипа ни един от най-успешните български спортисти, вижте в следващите редове.

Цанко, здравейте! Вие сте шампион по зимно плуване – на последното състезание, което се проведе преди броени дни в Полша, завоювахте златни отличия на 1 000 и на 450 метра, както и сребърен медал на 200 метра. Това ли e най-значимото Ви постижение до сега?

Да, участвах в Световната купа по зимно плуване в ледени води в полския град Гдиня, където успях да спечеля два златни медала – на най-дългата дистанция в зимното плуване, 1 000 метра, там държа и световния рекорд, както и на 450 метра свободен стил, където също съм световен рекордьор. Завоювах и сребърен медал на 200 метра свободен стил.

Условията в Гдиня бяха изключително сурови. Температурата на въздуха беше -10 °С, а състезанието се проведе в Балтийско море, което беше покрито с около 15 сантиметра ледена покривка. Температурата на водата беше -0.4 °С – най-студената вода, в която съм плувал до този момент.

Това състезание беше много сериозно предизвикателство, но в същото време то е само част от моята програма за тази година. След броени дни ми предстои участие в Световното първенство по зимно плуване в ледени води, което се провежда на всеки две години и тази година ще бъде в град Оулу, Финландия. Там ще се опитам да защитя световните си титли на 200 и 450 метра свободен стил. Давам това интервю буквално часове преди заминаването си за Финландия.

Кои са другите Ви спортни постижения, с които се гордеете най-много?

Всяко едно постижение в моята спортна кариера – както в състезателното плуване в басейн преди години, така и в дългото маратонско плуване и в ледените води е резултат на един дългогодишен труд и отдаденост на спорта. Аз съм преплувал пет от седемте най-трудни плувни маратона на планетата, имам участия и успехи в едни от най-суровите условия в света, както и 24-часово плуване без прекъсване в река Дунав, където имам реализирани три успешни плувания.

Плуването е спорт, който изисква дълги години постоянство. Резултатите не идват бързо. Почти всяко едно от тези плувания ме е поставяло на предела на възможностите ми – а често и отвъд него. Имало е много тежки изпитания, но именно те изграждат характера. Гордея се с всяко едно постижение, защото знам каква цена е платена за него.

Как изобщо избрахте да се състезавате в подобна екстремна дисциплина? Какво Ви носи това?

Зимното плуване в ледени води беше естествено развитие на моята спортна кариера.

Още от времето, когато бях национален шампион в плувния басейн, основно в дисциплините от съчетаното плуване, аз имах изградена много добра скорост и техника на плуване във всички стилове. В дългите маратонски плувания през годините развих и отлична издръжливост. Моята силна страна винаги е била комбинацията между висока скорост и много голяма издръжливост.

Първото ми участие в Световно първенство по зимно плуване беше планирано като част от подготовката ми за преплуването на Северния канал – един от най-трудните плувни маратони в света, представляващ разстоянието между Северна Ирландия и Шотландия. Температурата на водата там е между 10 и 12 °С – приблизително колкото студената вода, която тече от чешмите в София.

За да се подготвя за този повече от 12-часов престой в студените води на Северно ирландско море, реших съзнателно да вляза в още по-сурови условия – ледени води под нулата. Това беше начин да адаптирам организма си към студа и да разбера как тялото реагира на хипотермия. Така зимното плуване се превърна не просто в подготовка, а в самостоятелна състезателна дисциплина, в която открих ново предизвикателство.

Малко хора може би знаят, че Вие сте всъщност инженер. Завършили сте Университета по архитектура, строителство и геодезия, а преди това Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“. Откъде идва интересът Ви в областта на строителството?

Горд съм, че съм завършил Хидротехническия факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия. Преди това завърших Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“, а още по-рано бях ученик в Строителния техникум „Кольо Фичето“ в Бургас.

Интересът ми към строителството вероятно идва още от моето семейство – моят дядо също работеше в тази сфера. Когато дойде време да избера средното си образование, реших, че техническата специалност ще ми даде стабилна основа, практически умения и аналитичен начин на мислене.

Завърших специалност „Водно строителство“ и естествено продължих в същото направление – в Хидротехническия факултет. Любовта ми към водата също изигра своята роля. В моя случай водата е и професия, и спорт.

А къде е пресечната точка между точните науки и зимното плуване?

Пресечните точки са много повече, отколкото хората предполагат.

Моята подготовка в дългото маратонско плуване и в зимното плуване е изградена изключително прецизно. Значителна част от математическите методи, които се използват в хидроинженерните науки, могат да намерят приложение и в спортната подготовка.

В последните години тренировъчните ми натоварвания, обеми и работа върху техниката са поставени почти изцяло върху математическа основа. Подхождам към подготовката си чрез анализ, моделиране и контрол на параметрите.

До този момент в спортно-състезателната си дейност съм преплувал над 54 000 километра – повече от обиколката на Земята по екватора. Средният ми годишен тренировъчен обем е около 1800 километра. Зад тези числа стои не просто труд, а една изградена стройна система.

Помогна ли Ви инженерното образование и точните науки в спорта? Ако да – как? Може ли един инженер „всичко“?

Инженерното образование ми е помогнало във всяка област от живота ми. То изгражда точна, систематизирана мисъл и способност да анализираш всяка ситуация.

В моя случай спортната подготовка е сведена почти изцяло до методите на математическото моделиране. Работя с параметри, натоварвания, цикли и контрол на риска – подобно на инженерния процес.

Смятам, че инженерът е човек, който може да се представя на изключително високо ниво в различни сфери, защото е обучен да мисли структурирано и да намира решения, дори и в най-трудните ситуации.

Как успявахте да съчетавате сериозното инженерно обучение с тежките тренировки?

Това беше един от най-трудните периоди в живота ми. Да съчетавам обучението си в УАСГ с активна състезателна кариера като действащ национален шампион беше изключително голямо предизвикателство.

Сесиите, колоквиумите и защитите на курсови проекти често съвпадаха с държавни първенства и ключови състезания. Имало е периоди с почти непрекъснато натоварване – тренировки, изпити, безсънни нощи, подготовка на проекти.

Но именно този период ме научи на дисциплина, управление на времето и работа под стрес. Тогава разбрах, че когато имаш ясна цел, намираш начин да съчетаеш и най-тежките предизвикателства.

Ако се върнем назад към годините в УАСГ, кой е любимият Ви спомен от времето, прекарано в колегите?

Имам много хубави спомени от студентските си години в УАСГ. Там създадох истински приятелства, които продължават и до днес. Това бяха силни години за мен – години, в които бях изцяло отдаден на образованието и на спорта.

Почти нямах свободно време и реално не съм имал възможност за типичния студентски живот. Докато бях студент, съм празнувал студентския празник само веднъж организирано с колегите. През останалите години не съм си позволявал, защото спазвах строга спортна дисциплина. Освен това държавните първенства често се провеждаха само седмица след 8 декември и аз нямаше как да направя компромис с подготовката си.

А какъв е най-ценният урок, който научихте от инженерната сфера и който успяхте да пренесете в живота и спорта?

Уроците, които научих в университета, използвам и до днес. Най-важният сред тях е осъзнаването, че математиката е езикът, на който говорят всички точни науки. Голяма част от процесите в живота могат да бъдат разглеждани и анализирани чрез математически модел на мислене.

Това, което най-много ценя в инженерната наука, е прагматизмът – способността да превръщаме мислите, идеите и амбициите си в конкретни действия и реални резултати. В университета се научих да подхождам към всяка цел конструктивно и целенасочено – да правя само неща, които имат смисъл и практическа стойност.

Този подход пренесох и в спорта. Там също няма място за хаотични действия – има план, изчисление и последователност.

Всъщност, причината да Ви потърсим е нашата инициатива „Стаж 2026: Ръководство за бъдещи инженери“. И в гимназията, и в университета сте имали задължителни практики и стажове – какви спомени пазите от тези моменти?

Задължителните практики и стажове в университета бяха изключително важни за мен. Те ми дадоха първия реален практически достъп до инженерната професия.

Всичко, което учим теоретично в университета, намира своя истински смисъл именно в практиката. Стажът е мястото, където виждаме как формулите, проектите и изчисленията се материализират в реални обекти и резултати. А в крайна сметка именно практическите резултати са най-важни.

А мислите ли, че инженерното обучение у нас се нуждае от повече досег с реалната работна среда? Имат ли нужда студентите от повече стажантски програми?

Да, смятам, че инженерното обучение у нас има нужда от по-сериозен контакт с реалния бизнес и с компаниите, които реално оперират на пазара.

Практиката трябва да бъде още по-силно застъпена в учебния процес, за да могат студентите да придобиват реални, приложими умения. Колкото по-рано един млад инженер се сблъска с истинската работна среда, толкова по-подготвен и уверен ще бъде след дипломирането си.

Затова включването на повече стажантски програми е нещо изключително полезно и смислено.

Според Вас какви позитиви трябва да се стремят да извлекат студентите от стажовете, които преминават?

По време на стажовете студентите трябва да търсят не просто присъствие, а реално участие.

Това е възможност да общуват с инженери и специалисти с натрупан опит, да видят как функционира цялата система – от проектирането, през инвестиционния процес, до реалното строителство и изпълнение.

Стажът е мястото, където могат да добият реална представа как ще изглежда тяхната професионална дейност след дипломирането. Там се вижда реалната работна среда, темпото, отговорността и динамиката на професията.

Какво бихте посъветвали студентите, които се колебаят или се страхуват да кандидатстват за стаж в компания или област, в която искат да се развиват?

Бих ги посъветвал да не се колебаят, а активно да търсят възможности за изява.

Кандидатстването за стаж в областта, в която искат да се развиват, е най-прекият начин да придобият реална представа за бъдещата си професия. Само чрез практика могат да разберат коя област им подхожда най-добре и къде се чувстват най-мотивирани.

Чрез различните студентски стажове човек постепенно открива своето поприще и избира най-подходящото направление за развитие.

Пожелавам успех на всички млади инженери по пътя им напред.

Екипът на Инженер.БГ благодари на Цанко Цанков за отделеното време в толкова важен момент. Пожелаваме му още много категорични успехи, каквито постига и до сега!

Тагове: кариера, стаж, строителство