Инж. Иван Иванов: Мечтата ми е ВиК секторът у нас не само да следва добрите европейски примери, но и да дава такива

19.11.2021 г.11 мин.

За младите хора е важно комуникацията с преподавателите да бъде искрена, а самите преподаватели да дават добри примери с поведението си и с подхода. Това със сигурност се случва в ХТМУ.

Днес, в рубриката ни „Инженерите: вчера, днес и утре“ се срещаме с инж. Иван Иванов, който е завършил Химико-технологичен и металургичен университет, за да се отдаде по-късно на оптимизирането на ВиК сектора у нас. Но с какво той помни студентските си години в София и Тулуза и как инженерното му образование му помага в живота изобщо, предстои да научим в следващите редове.

Инж. Иван Иванов е роден и живее в гр. София. Завършил е Химико-технологичен и металургичен университет (ХТМУ), изучавайки инженерна химия изцяло на френски език. Впоследствие надгражда висшето си образование с две магистратури по администрация и управление – едната от Франкофонския институт по администрация и управление в София, а другата от Американския университет в България.

Здравейте, инж. Иванов! Каква специалност сте завършили в ХТМУ, как се спряхте на нея?

Специалността, която изучавах в ХТМУ е Инженерна химия в направление Процеси и апарати към катедра Инженерна химия. Започнах висшето си образование донякъде случайно, донякъде неосъзнато, направляван от франкофонската среда, в която бях попаднал. В последната година от обучението ми във Френската гимназия видях обява за прием във френска специалност на ХТМУ. Възползвах се и въпреки че това към онзи момент не беше моят първи избор, смятам, че късметът беше изцяло с мен, като ме отведе в този университет.

Инженерната химия е сложна и комплексна наука, занимаваща се с промишленото производство на химически продукти. Това е дисциплина, в която за решаването на проблемите на приложната химия се използват принципи от математическите, физичните и природните науки. Точно тази комплексност и сложност при изучаването на взаимодействията на разнообразни вещества при различни условия те увлича и ти дава познания как да разделиш на прости/съставни елементи сложни проблеми и процеси, търсейки оптимално решение.

Какъв е професионалният Ви път до момента?

Не мога да твърдя, че упражнявам пряко професията си, но следва да е ясно, че Инженерната химия дава възможност на всеки завършил тази специалност да започне трудовия си опит в различни професионални сфери – химична, фармацевтична, хранително-вкусова и много други промишлености. Аз попаднах във водния сектор, отрасъл Водоснабдяване и канализация.

От самото начало на моята кариера се занимавам повече с административно-управленска дейност, но общите познания, придобити в ХТМУ, ми дават увереност и средства за успешна реализация. И все пак в отделни моменти на моето кариерно развитие имах възможност да приложа и на практика специфични познания от инженерното си образование, работейки по проекти за реконструкция на пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води. Това са важни съоръжения, понякога подценявани, но съчетаващи в себе си механични, химични и биологични процеси, разнообразни машини и съоръжения.

Как техническото образование Ви помогна да реализирате целите си?

Чрез методическия подход, на който ме научи при решаване на сложни проблеми. Нашето ежедневие е една смесица от „социални процеси“, които протичат нормално без да ги забележим или създават проблеми, които трябва да разрешим, прилагайки подхода на анализ на подпроблемите и атакуването на тези, който са най-значими, възпрепятствайки постигането на крайната цел.

Целта на инженер-химиците е да реализират един процес по възможно най-оптималния начин от гледна точка на използвани ресурси, време и краен продукт. Към това, образно казано, се стремя и аз във всяка работа, с която се заема.

Занимавате ли се с обществена дейност и има ли тя пряко отношение към техническия бранш?

Занимавам се активно с обществена дейност чрез участие в няколко неправителствени организации с нестопанска цел и го правя от емоционални подбуди. Силно желая нашата страна и в частност секторът, в който работя, да се развиват в правилната посока и не само да следваме добрите европейски примери, но и ние да започнем да ги даваме. Няма как това да се постигне, ако гледаме егоистично и си пазим спокойствието, свободното време и силите само за нас. Най-много от себе си давам в Българска асоциация по водите, на която бях председател в продължение на 8 години. Смятам за мое призвание развитието на отрасъл Водоснабдяване и канализация и през тази организация с традиции и вече с международно признание мога да изразявам и отстоявам своите идеи. 

Радвам се, че Българска асоциация по водите има много индивидуални членове, завършили ХТМУ, както от факта, че съвместно успяхме да реализираме няколко събития, свързани с проблемите, свързани с кадрите в отрасъл ВиК. Липсата на интерес от младите хора към ВиК бранша е тревожа тенденция, на която държавата следва да обърне сериозно внимание.

С кое Ваше постижение се гордеете най-много в професионален план?

Трудно ми е да отлича някое постижение, защото не водя статистика колко и какви постижения имам. Това, което ме прави горд и щастлив, е, че оставям всяка организация, в която съм работил или ръководил в състояние, в което тя има положителен образ, стабилно финансово състояние и най-вече екип, който да продължи нейното стабилно съществуване.

Последният пример е Български ВиК холдинг ЕАД, който беше силно хулен от някои политици и се очакваше да бъде закрит, но след мое публично изказване и излагане на факти за едногодишния период на съществуването му в парламентарна комисия, въпросът за съществуването на Холдинга вече не стои на дневен ред.

Имахте ли любима дисциплина по време на следването? А любим преподавател? Разкажете ни.

Не мога да отлича специално някоя дисциплина. Разбира се, някои дисциплини изучавах по-лесно, други по-трудно, но като цяло с труд и упоритост всичко може да бъде постигнато. От друга страня всеки преподавател, сам по себе си, е интересна личност и също не бих си позволил да назова конкретно име. Ние бяхме малка група от 7 човека и преподавателите имаха много персонален подход към всеки от нас. В този смисъл в последните години на следването взаимоотношенията ни с преподавателите бяха като към съмишленици и приятели. Разбира се, с нужното ниво на респект и уважение от двете страни. Освен научни истини, от някои преподаватели научих и много житейски такива, които помня и ползвам и днес.

За млади хора, които тепърва навлизат в реалния живот, е много важно комуникацията с преподавателите да бъде искрена, а самите преподаватели да дават добри примери с поведението си и подхода. Това със сигурност се случва в ХТМУ.

Какви са най-ярките Ви спомени от следването?

Пазя много спомени, но едни от най-ярките ми са свързани с първото пътуване на обмен на знания във Франция, в гр. Тулуза, което се случи в края на първата година от следването ми. По това време все още нямаше много програми за обмен на студенти и това пътуване създаде много емоции в мен и в колегите ми. Срещата с преподаватели и студенти от Франция, материалната база, условията на живот, френската култура, дори пътуването ми със самолет… Всичко това помня, но помня и производствения стаж, който преминах в голям завод в Димитровград, заедно с двама мои колеги, бъдещи инженер-химици от Франция. Затова днес ми е трудно да повярвам на мои познати, които твърдят, че сегашните студенти не проявяват интерес към студентския обмен.

Разкажете ни интересна или забавна случка от студентските Ви години.

За да не издам някоя тайна или да изпадна в ситуация да разкажа случка, която на мен ми се струва интересна, а на читателите не, ще отбележа факта, че ХТМУ имаше много добра спортна база и респективно добри спортни отбори. Аз играех в отбора по футбол и пазя спомени за много силни мачове и победи, но по-важното е, че пазя приятелства за цял живот. Независимо къде и кога, спортът не бива да се подценява. Спортната подготовка ми помогна и лесно да се интегрирам в средата през последната ми година на следване, която прекарах във френското Национално висше училище за инженер-химици - ENSGC в Тулуза. Интересен факт за него е, че то се намираше на един остров на река Гарона, непосредствено до стадиона на най-добрия отбор по ръгби в Европа от едната страна и химически завод от другата страна. За съжаление, то вече не е там, защото след производствена авария, заводът се взриви. Споделям това, за да почертая колко важна и отговорна е работата на инженер-химиците и как една тяхна грешка може да има фатални последици.

Какво ще пожелаете на настоящите и бъдещите студенти на ХТМУ?

На всички настоящи и бъдещи студенти пожелавам да са здрави, да преследват мечтите си без да жалят труд и усилия - те винаги се отплащат, да не се страхуват от неизвестното, защото то най-често крие неочаквани ползи. И не на последно място, да се забавляват в университета и извън него, да търсят забавното навсякъде, дори и в лошите на пръв поглед ситуации.

Източник на снимковия материал: личен архив инж. Иван Иванов

Тагове: ВиК, кариера, образование

Повече информация за компанията бихте могли да намерите в микросайта ѝ в Борса.bg!

Химикотехнологичен и металургичен университет – София
https://uctm.edu/bg/