Инж. Симидчиев от Хидролиа: Реализацията на ВиК инженерите изисква не само теоретична, но и организационна подготовка

Доколко университетите отговарят на реалните потребности от знания и умения на бъдещите технически специалисти и какво може да направи бизнесът, за да се подобри образователният процес? Отговор на тези въпроси потърсихме с инж. Добромир Симидчиев, управител на Хидролиа – компания, специализирана в управлението на индустриални ВиК активи. Той е следващият гост в специалната ни инициатива „Инженер.БГ пита: „ТЕХНОкрат(с)ко ли е техническото образование в България?“, която провеждаме, за да открием какъв е правилният път в развитието на техническите учебни заведения у нас. Ето какво сподели той пред екипа ни.

Инж. Симидчиев, „произвежда“ ли според Вас техническото образование в България достатъчно добре подготвени за практиката кадри?

И да, и не. Изводите ми по този въпрос се основават на личния ми опит и на наблюденията ми върху колеги. Според мен като цяло, без да цитираме конкретни университети или образователни области, техническите гимназии се справят по-добре от университетите. Разбира се, двата вида учебни заведения имат различни цели, но средните технически училища по-успешно изпълняват своите. На този образователен етап материята се преподава по-опростено, по-практически и по-запомнящо се и често пъти се оказва, че даден професионалист е натрупал повече полезни знания в гимназията отколкото в университета.

Академичният състав в университетите от своя страна има склонност да формира вътрешни общности, които откъсват специалистите от реалността и които нямат външен коректив. Профилът на хората, които остават в университета като преподаватели, е сходен – те имат еднакво разбиране за професията, за работата, за живота. По този начин те подготвят студентите за около 10% от това, което им предстои, а останалите 90% умения младите специалисти си набавят сами, ако имат късмет. Това се наблюдава изключително силно в хуманитарните университети, но важи в известна степен и за техническите.

Говорейки конкретно за нашата професия, това, за което те подготвят, е да си проектант, като се пренебрегват много други аспекти и възможни реализации на един ВиК инженер. Друг минус е, че липсва подготовка относно организацията на работа, работата с хора и институции, презентационните и комуникационните умения, необходими в бранша. А те всъщност са по-голямата част от успешната реализация.

А какво може да направи бизнесът за подобряването на образователния процес? Извън стандартните стажантски програми, каква иновация бихте предложили Вие за навлизане на млади специалисти в техническия бранш?

По покана на нейния основател, аз участвам във Фондация за развитие на водния сектор – това е нова платформа, с която целим да популяризираме професията на ВиК инженерите сред децата и младежите. Вече проведохме няколко събития в Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия (СГСАГ) „Христо Ботев“, в рамките на които се опитахме да разкажем на учениците колко интересен е нашият сектор и какви възможности за кариерна реализация предлага.

Организирахме и събитие, на което присъстваха представители и учащи както от СГСАГ, така и от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Пред тях изнесохме презентации за дейността на различни компании. По този начин се опитахме да разширим представата им за професията.

А Вие, като компания, развивате ли собствени инициативи в подкрепа на образованието?

Да. Част от младежите, с които се срещнахме по време на тези събития, проявиха силен интерес към нашата дейност, която е основно в сферата на експлоатацията и управлението на ВиК активи в индустриалния сектор. Ето защо ги поканихме в нашия офис и им предложихме стаж през лятото.

Кои трябва да са според Вас следващите новооткрити технически специалности?

Мога да коментирам въпроса конкретно за нашия бранш. В образователната програмата на ВиК инженерите липсва достатъчно подготовка по автоматизация и дигитализация, а с напредването на технологиите, тези дисциплини заемат все по-важна част във всеки проект. Ето защо считам, че е необходимо да се наблегне повече на електрониката и на електротехниката, както и на високите технологии, които засягат ВиК сектора.

Има ли място изкуственият интелект (ИИ) в техническото образование? Къде е балансът между помощ и вреда?

Има място и по-скоро е в помощ, отколкото във вреда. Аз лично нямам съмнение, че колкото повече функции могат да се поверят на изкуствения интелект, толкова по-добре. Схващането, че ИИ ще отнеме работата на някого, е погрешно. Напротив, неговите възможности улесняват работата, като освобождават време и ресурси за дейности, които все още изискват естествен интелект.

Източник на снимковия материал: Хидролиа, canva.com