Хидролиа: Индустриалното животновъдство води до „индустриално“ съдържание на азот в почвата – проблем, който търси решение

10.06.2024 г.7 мин.

Чиста вода с Хидролиа“: Отпадъчна фракция от животновъдните ферми

Животновъдството е сочено като един от браншовете с най-значим отпечатък върху околната среда, включително и по отношение на генерирането на отпадъчни води. И все пак, секторът е от решаваща важност с пряко въздействие върху съвременните общества, особено на територията на Европа, където сравнително малки територии са гъстонаселени. По какво се отличават фермите за животни в България, какви са практиките за обработка на отпадъчните води и какво сочат световните тенденции – отговор на тези въпроси Инженер.bg потърси от инж. Добромир Симидчиев, управител на фирма Хидролиа, която се занимава с управление на водни активи в индустрията и е партньор на някои от най-големите животновъдни предприятия у нас.

Какви са отпадъците от животновъдството?

Фермите, в които се отглеждат прасета, крави и птици, оставят най-голям отпечатък върху околната среда. И ако в Европа се наблюдават много на брой, но сравнително малки и средно големи ферми, в които се отглеждат например по 500, 1000 до 5000 животни, то у нас ситуацията е по-различна. Характерни за България са големите животновъдни предприятия с по няколко десетки хиляди животни. Съответно, различни са и подходите при събиране и третиране на отпадъчните води и торовите отпадъци. В първия случай много често няколко ферми инвестират в общо съоръжение за събиране и обработка на водите си. У нас подходът е по-скоро индивидуален“, поясни инж. Симидчиев.

Принципът на събиране на отпадъчните води е следният: Животните се гледат в огромни халета, върху бетонови скари, под които има резервоари/канали/вани с малко количество вода (водна възглавница). Отпадъците се събират в тях, а те периодично се изпускат гравитачно, като се изпразват частично. Пълното им изпразване и дезинфекция се провеждат, когато в съответната сграда няма животни. „Говорейки за ферми с между 40 000 и 100 000 животни, торовата фракция може да достигне количество от порядъка на 800 – 1000 m3 на ден“, уточни инж. Симидчиев.

Веднъж отведена от ваните, фракцията преминава през процес на сепариране за отделяне на сухата от течната фаза, които могат да се използват за наторяване в земеделието.

Добив на биогаз от фермерските отпадъци

Практиката най-често включва анаеробно третиране на торовата фракция в метан танкове, където енергията ѝ се отнема, в резултат на което се добива биогаз. Той може да се използва за собствените енергийни нужди на фермата, включително за отоплителна енергия през зимния сезон чрез когенерация. „Подобни инсталации всъщност имат сериозна бизнес стойност, като могат да се превърнат и в отделен бизнес. Първо, в метан танка е възможно да се добави и друга органика, като хранителни и растителни отпадъци. Второ, метанът, произведен по този начин, е всъщност енергия, добита от биомаса, която до скоро държавите бяха длъжни да изкупуват на по-високи цени. С либерализацията на енергийния пазар, това вече се промени, но дори биогазът да се използва само за собствени нужди, то проектът си струва – инвестицията е със срок на възвръщаемост около 5 – 6 години. Освен това по този начин е налице много добра предвидимост на енергията, без зависимост от атмосферните условия. Полученият газ е с около 60% съдържание на метан, което в зависимост от сезона може да е достатъчно за покриване на 100% от енергийните нужди на фермата. Такива инсталации са налични навсякъде в Западна Европа“, обясни инж. Симидчиев.

„В България се наблюдава сериозно изоставане в това отношение. Ако в Германия например има около 3000 подобни инсталации, то тук те са не повече от 7 – 8. Може би една от основните причини се крие в тежките регулаторни процедури на РИОСВ и ИАОС. Също така съществува и известна неяснота и незнание за технологията и нейните възможности, а същевременно мащабът на първоначалната инвестицията е сериозен. Това е причина много собственици да не предприемат подобна стъпка“, коментира още той.

Азотът – големият проблем

Най-сериозният проблем с отпадъчните води и отпадъците от животновъдните ферми е високото съдържание на азот в тях. Когато се използват за наторяване, този азот попада в почвата, а от там и в подпочвените води. Обработката на фракцията в метан танк обаче не намалява съдържанието на азот, т.е. субстанцията не отговаря по никакъв начин на условията за заустване и единственото по-нататъшно решение е също да бъде използвана за наторяване“, обясни Добромир Симидчиев. „Ние, в Хидролиа, проведохме много задълбочено проучване по въпроса, изводът от което е, че отстраняването на азот е теоретично възможно, но изключително скъпо начинание, което не може да бъде оправдано от бизнес гледна точка. Така че този проблем съществува по цял свят и неговото решение предстои да се търси в близко бъдеще“, допълни още той.

Потребление на чиста вода

По отношение на потреблението на чиста вода, в животновъдните предприятия обикновено се използва вода от собствени сондажни кладенци. Изискванията към нея не са особено високи, но характерна за тях е силната сезонна неравномерност – ако през зимата са достатъчни около 250-300 m3 на ден, то лятото консумацията може да стигне 700-800 m3 дневно.

Източник на снимковия материал: Хидролиа, canva.com

Тагове: ВиК, отпадъчни води, пречистване, селско стопанство, Хидролиа

Повече информация за компанията бихте могли да намерите в микросайта ѝ в Борса.bg!

Хидролиа АД
www.hydrolia.bg