Инж. Добромир Симидчиев от Хидролиа: EU Water Resilience Strategy определя нови приоритети за водния сектор и ВиК операторите

От 20 до 22 май т.г. в София се проведе Дунавският воден форум за 2026 г. под слогана „От визия към действие: Изграждане на устойчив воден Дунавски регион“. Традиционното ежегодно събитие се организира по програма „Дунавска вода“, управлявана от IAWD (International Association of Water Service Companies in the Danube Region) и Световната банка и e съфинансирана от австрийското правителство. Домакини у нас бяха Българска асоциация по водите (БАВ) и Софийска вода, а тридневният форум събра над 200 участници от 16 държави.

Участие в програмата и като модератор, и като панелист взе инж. Добромир Симидчиев, управител на фирма Хидролиа, която предоставя услуги по управление на водни активи в частния сектори и също е член на IAWD. Какви са неговите наблюдения и изводи за сектора въз основа на чутото по време на събитието – вижте в следващите редове.

Дискусиите на тазгодишния Дунавски воден форум се развиха в контекста на новата Стратегия на Европейския Съюз (ЕС) за устойчивост на водите (EU Water Resilience Strategy) и какво означават на практика нейните нови приоритети за ВиК дружествата в региона. В допълнение бе обърното внимание и на човешкото измерение на устойчивостта, включително работната сила, силните партньорства и лидерството.

Фокус върху България: Съществуващо положение и пътят на региона към устойчивост

„В този панел бе представен „State of the sector report”, или т.нар. доклад за състоянието на сектора. Той се изготвя на база данни по ключови метрики от ВиК дружествата в Дунавския регион, които в последствие се сравняват по държави. Първият такъв доклад бе изготвен през 2015 г., следващият – през 2018 г., а най-новият бе представен тази година въз основа на данни от 2025 г. Това всеобхватно проучване позволява да се проследи състоянието на водната инфраструктура, но също така и ефективността на ВиК дружествата“, обясни пред Инженер.bg инж. Добромир Симидчиев, който бе модератор на сесията. Негов помощник бе Александрина Цветкова от Младежката секция на БАВ.

Докладът бе представен от г-н Раймунд Майр, старши специалист по управление на водните ресурси, ръководител на програмата DWP, Световната банка, Австрия, а панелисти бяха: г-н Любо Георгиев, заместник-кмет на град София, България; г-жа Герта Лубоня, председател на Органа за регулиране на водите, Албания; г-н Илиян Милев, управител на ВиК Русе и член на управителния съвет на Съюза на операторите на водоснабдяване и канализация, България; г-жа Йелена Яневска, програмен директор, NALAS, Северна Македония.

„С тях анализирахме данните от доклада в контекста на EU Water Resilience Strategy. Различното в новата стратегия е именно терминът „Resilience”, който дава по-всеобхватен поглед върху устойчивостта на водния сектор, надхвърлящ рамките на досега популярната „Sustainability” и даващ представа за стабилността на ВиК операторите спрямо предизвикателствата в сектора – технологични, икономически и социални“, коментира инж. Симидчиев.

Според него няколко са важните изводи от този анализ. На първо място, това е огромният ефект, който оказва Директивата за градски отпадъчни води върху чистотата на реките. „Данните сочат, че това е изключително успешна европейска политика“, посочи той.

Ясно се очертава и тенденцията по отношение на напредъка на ВиК дружествата. Метриките показват, че най-напреднали са ВиК дружествата в старите страни – членки на ЕС, като Австрия, Унгария, Чехия. С особена сила това е валидно в частта за събирането, отвеждането и пречистването на отпадъчни води. След тях се нареждат страни като България и Румъния, а накрая са страни кандидатки, където разликата в развитието е дори на институционално ниво.

Следващият извод, който може да се направи, касае тарифите за ВиK услуги. „ВиК дружествата реално получават финансиране по три линии – от тарифи, от местни или държавни данъци и от външни източници – по различни програми например. Колкото по-голяма част от приходите са собствени, т.е. от тарифи, толкова по-устойчиво е самото дружество. Факт е обаче, че тези приходи все още не са достатъчни за покриване на общите разходи – въпреки че се забелязва подобрение, все още е необходимо използването на другите два типа финансиране. И е важно да отбележим, че това се наблюдава глобално и в този смисъл България не е изключение“, коментира инж. Симидчиев.

Културни разлики между държавите, които се отразяват върху ВиК сектора, са друг елемент от доклада, който играе важна роля за сектора. Така например у нас централното водоснабдяване се счита за обичайно, като обхватът му надхвърля 90%. В съседна Румъния то е под 60%. Подобно е положението в Хърватска, Косово, Албания. Дори Австрия е с по-малък обхват. „Това обуславя разлики по редица други показатели – например колко персонал отговаря за 1000 СВО. Това обяснява защо резултатите на България по тази метрика са по-ниски“, обясни инж. Симидчиев.

Осигуряване на умения и таланти: Изграждане на работна сила във водния сектор на утрешния ден

Модератор на панела, посветен на развитието на таланти за водния сектор, бе г-жа Елизабета Почи, мениджър по развитие на асоциациите, IAWD, Австрия, а ко-модератор – г-н Хосе Кордеро, IWA YWP, Швейцария. Участие в дискусията взеха: г-н Примож Шкрт, ръководител на проекти, Глобално партньорство за водите Централна и Източна Европа (GWP CEE), Словакия; г-жа Дениса Цадкова, председател на клона, YWP, Чехия; г-жа Саня Урсанич и г-жа Дора Хечимович, STRABAG, Хърватия; г-н Алберт Салтакай, председател на клона, YWP, Косово; г-н Бернд Гавлик от Европейската комисия, Белгия.

Своята теза по темата по време на панела представи и инж. Симидчиев. „Младите хора не са привлечени от сектора, защото средата, която сме създали за тях не е достатъчно добра. И това надхвърля въпроса за заплащането. Ако те попаднат в една нормална, добре управлявана среда – която следва добрите практики и е по-справедлива, те ще имат желание да се развиват в нея“, счита той.

В своята изява той представи също така дейността на Фондацията за развитие на водния сектор – платформа, която има за цел да популяризира професията на ВиК инженера сред децата и младежите, да им покаже множеството пътища за развитие, които тя предлага, и да я превърне в атрактивна опция за професионален избор.

„Събитието бе изключително полезно за специалистите от нашия бранш, тъй като успя да даде реален и цялостен поглед върху състоянието на ВиК услугите в Дунавския регион, както и да определи посоката за развитие в отделните направления“, допълни още инж. Симидчиев.

Източник на снимковия материал: Хидролиа, www.iawd.at