Инж. Симидчиев от Хидролиа: Борбата със загубите на вода изисква преди всичко организационна работа от страна на ВиК дружествата

На фона на изминалото лято, през което няколко района в страната бяха изправени пред сериозен недостиг на вода, темата за загубите ѝ привлече общественото внимание. Ето защо Инженер.bg потърси мнението на инж. Добромир Симидчиев – ВиК експерт с дългогодишен опит в сектора, а днес управител на фирма Хидролиа – компания, специализирана в управлението на водните активи в индустрията. Как се „борят“ загубите на вода, какви са възможните подходи и какви трябва да бъдат приоритетите на ВиК операторите според инж. Симидчиев, вижте в следващите редове.

Инж. Симидчиев, загубите на вода се оказаха в центъра на обществения дискурс през последните месеци. Каква според Вас е основната причина за тях?

Често в публичното пространство за високите загуби на вода се обвинява лошата инфраструктура – това изглежда много верен и примамливо лесен отговор, но в повечето случаи е неправилен. Всъщност, подмяната на част от водопроводната мрежа може да не доведе до очаквания положителен резултат и дори напротив – да увеличи още повече загубите.

Да се реши проблемът със загубите на вода е труден и дълъг процес, изискващ доста работа – която обаче е преди всичко организационна.

Ако определим намаляването на загубите като цел на голям, цялостен проект, то оттам нататък всяко ВиК дружество може да развие множество по-малки проекти за постигане на тази цел. Най-последен от тях по приоритет е подмяната на мрежата, тъй като това е най-скъпата и най-енергоемката от гледна точка на ресурсите мярка.

А какви са възможните мерки преди да се стигне до подмяна на водоснабдителната мрежа?

Първо, трябва да изясним, че загубите на вода са два вида – търговски и технически. В общия случай под термина се разбира техническите загуби, които са около две трети от общите. Останалата една трета са т.нар. търговски загуби, предизвикани от неточно измерване на водопотреблението, от липса на такова или от кражби. Въпреки че са по-малко, те не бива да бъдат пропускани. По мое мнение в някои райони в България стойността им е и по-висока от въпросните 30%.

Това означава, че за да се води успешно битката със загубите на вода, то основният приоритет е да се установи какви и къде са те. Този процес понякога може да отнеме и години.

Как най-ефективно може да се случи това?

ВиК дружествата управляват огромни мрежи, особено ако говорим за по-големите градове. За да се разкрие цялостната картина, тези мрежи трябва да се структурират правилно – например на по-малки зони с между 5 000 и 10 000 жители. След което от ВиК операторите се изисква да познават добре консуматорите в отделните зони, да ограничат постъпването и отвеждането на вода от всяка зона, да поставят измервателни устройства на всеки вход и изход на зоните, да установят има ли дублиращи водопроводи, отворени изпускатели и т.н.

Иначе казано, ВиК дружествата трябва да пренастроят начина си на работа и приоритетите си, а не да гонят подмяна на участъци „на парче“.

А по какви методи могат да се установят загубите на вода?

Съществува термин, наречен допустима нощна консумация – т.е. приемливото количество вода според броя консуматори, което се потребява през нощта, когато консумацията така или иначе е най-ниска. Всичко извън нея е ясен знак за наличието на загуби – било то технически или търговски. Друг признак са например големи количества отпадъчни води в дадена зона, без да има обективна причина за това.

Локализирането на физическия теч може да стане чрез визуален оглед, с различни технологии – например аудио сензори, локатори и др. Оттам нататък вече следва физическото отстраняване на теча – чрез локална смяна на тръбопровода, чрез аварийни скоби и т.н.

Друг подход е измерването на налягането, тъй като връзката между налягане и загуби на вода е правопропорционална. Всъщност, това може да се възприеме като отделен проект в борбата със загубите на вода. Целта е налягането да се намали навсякъде в максимална степен, но разбира се, без това да компрометира водоснабдителната услуга.

Трети подход е редовната смяна на водомерите. В противен случай данните от отчитането на водопотреблението ще са некоректни и ще изкривят цялостна картина.

Имайки предвид всичко това, кои ВиК дружества според Вас биха се справили най-добре с проблема?

Добрите ВиК дружества са тези, които познават мрежата и консуматорите си. Именно от тази информация зависи и успешното справяне със загубите на вода, като всички изброени до тук дейности би трябвало да предхождат подмяната на тръбната мрежа. Реално, може да се постигне значително намаляване на загубите с минимална подмяна на водопроводи.

Говорейки за добри ВиК оператори, мислите ли, че едно от решенията е тези структури да се отдадат на концесия на частни компании?

Управлението на всички ВиК дружества от частни оператори не е панацея. Лично аз считам, че ако например 20% от ВиК компаниите са частни, това би било напълно достатъчно за създаването на здравословна конкуренция и подходяща среда, която ще дърпа сектора нагоре.

Източник на снимковия материал: Хидролиа, ©Engineer.BG via Canva