Вентех: Документалните следи за хлориране на водата в България датират от 1929 г., когато е публикувана статия на инж. Иван Иванов

Днес хлорирането на водата във водоснабдителната мрежа е сред най-разпространените методи за нейното обеззаразяване и се прилага широко у нас. Използва се също и дезинфекция с хлор-газ, натриев хипохлорит или хлорен диоксид, а основната причина за широкото приложение на хлора е надеждното му бактерицидно действие, лесното приложение и икономичността на метода. Остатъчният свободен хлор обаче има и допълнителна функция. „Той осигурява продължителна защита на водата по пътя ѝ през разпределителната мрежа до крайния потребител“, подчертаха пред Инженер.bg от фирма Вентех, специализирана в решенията за водообработка и дезинфекция на водата. Ето какво още обясниха по темата от екипа на компанията.

Официалният нормативен документ, който касае качеството на водата за питейно-битови нужди, е Наредба № 9 от 16 март 2001 г. и нейните последващи изменения. Тя задължава водоснабдителните организации да осигуряват безопасна и чиста питейна вода, като изрично предвижда мониторинг на ефективността на обработката и дезинфекцията чрез контрол на остатъчния дезинфектант и микробиологичните показатели, когато дезинфекцията е част от подготовката или разпределението на водата. Интересно е обаче да проследим кога започва обеззаразяването на питейната вода у нас.

„Историята на хлорирането на питейната вода в България може да бъде проследена през развитието на водоснабдяването на София и по-специално чрез изграждането на водопровода „Рила–София“, посочиха от Вентех. Организираното водоснабдяване на столицата започва още през 1884 г., когато се използват Витошки води. В началото на XX век обаче нарастването на населението и потреблението налагат търсенето на нови водоизточници и изграждането на Рилския водопровод. Строителството му стартира през 1925 г. а отговорник за неговото изграждане е инж. Иван Иванов – един от най-видните строителни инженери у нас по онова време, специалист по хидротехнически съоръжения, а по-късно и кмет на София. Първият участък между Бистрица и София е завършен през 1926 г., а целият водопровод е официално пуснат в експлоатация на 23 април 1933 г.

Именно в този период се появява и най-ранната открита документална следа за хлорирането. В официалния библиографски указател на списание БИАД (Българско инженерно-архитектурно дружество) фигурира статията на инж. Иван Иванов „Хлориране на питейната вода“, публикувана през 1929 г. „Самото наличие на специализирана публикация по темата от ръководителя на строителството на Рилския водопровод показва, че в онзи момент хлорирането вече е било актуален практически въпрос за българското водоснабдяване“, обясниха от Вентех.

Най-конкретното доказателство за реално прилагане на технологията идва от данни за водоснабдяването в София за 1934 г., публикувани в „Столичен общински вестник“ през следващата година. В статията ясно е посочено, че през същата година е извършвано непрекъснато хлориране на водите от Боянския и Рилския водопровод с цел да се гарантира хигиеничната безопасност на водата. Дори са публикувани точни данни: за хлорирането са използвани 4252 kg хлор, като са били обработени 18 471 812 m³ вода.

„Съвременният модел, при който хлорирането е част от комплексната технология за пречистване на питейни води, се оформя с изграждането на ПСПВ „Панчарево“ през 60-те години на миналия век. Тя е въведена в експлоатация през 1968 г., а след нея са изградени ПСПВ „Киселчова могила“ в Габрово, ПСПВ „Ясна поляна“ в Бургаска област, ПСПВ „Камчия“ в Бургас, ПСПВ „Йовковци“ във Велико Търново, ПСПВ „Бистрица“ в София и т.н.“, допълниха още от Вентех. Компанията днес предоставя инженерингови услуги в помощ както на ВиК оператори, така и на индустрията, с които да подпомогне надеждността на пречистването на водите. Част от портфолиото ѝ включва специална система за проследяване на остатъчния хлор във всяка точка от водоснабдителната мрежа, с което да се гарантира безопасността на водата.

Източник на снимковия материал: ©Engineer BG via Canva