Красимира Янева от Синектика Интер Рекрутмънт: Университетите трябва да съобразят програмите си с потребностите на студентите

Днес, във връзка с дългосрочната инициатива на Инженер.bg, питаме отново: „ТЕХНОкрат(с)ко ли е техническото образование в България?”. За наше голямо удоволствие, имаме възможността да коментираме темата с г-жа Красимира Янева, съдружник в HR компанията Синектика Интер Рекрутмънт. „Виждам една прекрасна тенденция, при която експерти от бизнеса, възприели образованието като своя мисия, се ангажират с преподавателска и научноизследователскa дейност“, сподели тя с нас. Вижте още в следващите редове.

Г-жо Янева, „произвежда“ ли според Вас техническото образование в България достатъчно добре подготвени за практиката кадри?

Въпросът с висшето образование е „болна“ тема, която вълнува нашето общество, бизнеса и държавата от много години, а нивото му у нас е поставено под сериозно съмнение. За съжаление, България няма нито един университет в престижната класация топ 1000 на Times Higher Education (THE). Наши водещи учебни заведения са класирани след 1500-о място. Един основен проблем пред съществуващата структура на висшето образование в страната е непрекъснатото разкриване на нови факултети и филиали  без да се закриват стари. Наблюдава се постоянно растящ брой на местата за обучение и намаляващ брой на учащите. Това води до борба за студенти и понижаване на критериите при прием, както и за успешно завършване. Бизнесът неведнъж поставя проблема за липсата на достатъчно добре подготвени кадри, които могат да обезпечат нуждите на индустрията.

Не трябва да забравяме нещо много важно. Образованието е държавна, обществена, но и лична отговорност. То не трябва и не може да бъде единствено грижа на държавата, институциите и учебните заведения. Винаги съм казвала, че университетите ни предоставят необходимите условия за получаване на достатъчно знания и умения, но е необходима мотивация, ангажираност и усилия от личността.

Как бизнесът може да помогне в подобряването на този процес? Как може да се подобри още повече връзката между бизнес и образование?

Изправен пред силни предизвикателства, породени от стагнацията на пазара на труда, бизнесът полага все по-големи усилия и проявява все повече интерес към сътрудничество с образоването. Има много примери на съвместна работа между бизнес и образование, позволяващи обучението да протича в реална производствена и бизнес среда, както и компаниите да внедряват в образователния процес свои експерти, обезпечаващи практическите и лабораторните упражнения.

Виждам една прекрасна тенденция, при която експерти от бизнеса, възприели образованието като своя мисия, се ангажират с преподавателска и научноизследователска дейност. Съществуват и положителни примери на университети, подписали меморандуми за сътрудничество и споразумения със световни технологични компании.

Извън стандартните стажантски програми, каква иновация бихте предложили Вие за навлизане на млади специалисти в техническия бранш?

Бизнесът става все по-изобретателен в стремежа си да осигури необходимата работна сила, която да обезпечи нуждите му. В последните години наблюдаваме много добри практики, които показват приемствеността между образованието и индустрията. Например, едно от водещите предприятия в България във военната промишленост има създадена студентска програма съвместно с университет, която предлага изнесена редовна форма на обучение на територията на предприятието. Други фирми предоставят на студенти стипендии за постигнат успех или високи постижения, създават специализирани курсове, част от редовната програма на университетите, които са организирани и водени от служители на компаниите.

Партньорствата на технологичните компании с университетите могат да бъдат както образователни, така и изследователски. Ако образователните са свързани с предоставяне на ресурси за целите на обучителния процес, то при изследователските партньорства се цели съвместно участие в научноизследователска дейност, участие в конференции, различни проекти и т.н. От изключително значение за развитието на индустрията и науката са центровете за научноизследователска и развойна дейност, които са пресечна точка между университетите и технологичните компании. Те предоставят възможност на дипломанти и докторанти да стартират своята кариера в проекти със значително научноизследователско и приложно значение.

Кои трябва да са според Вас следващите новооткрити технически специалности?

Професиите на бъдещето са една много любопитна и вълнуваща тема. Различни изследователи, консултанти и футуристи обсъждат кои ще са актуалните професии на бъдещето и с какво би било най-перспективно човек да се занимава. Сред предложените професии са: специалисти по изкуствен интелект, дизайнери на виртуална реалност, специалисти по дигитални валути, специалисти по геймификация,  дизайнери на киберорганизми, адвокати в областта на  роботехниката, специалисти по AI етика и т.н. Ако следваме тези прогнози, би следвало да предположим, че новите специалности трябва да са в областта на изкуствения интелект, виртуалната реалност и дигитализацията като цяло. Следва да съответстват на бъдещето и новите потребности.

Ако говорим за ранно кариерно ориентиране (още преди гимназиалния етап), ще се съгласим, че днешните деца възприемат някои професии различно от нас и още по-различно от своите баби и дядовци. Как би могъл да се стимулира интересът им тогава към някои традиционни технически професии? Възможно ли е изобщо? Има ли смисъл?

Децата, които са във или преди гимназиален етап в момента, са родени след 2010 г. и принадлежат на поколението Алфа. Те са деца, които не познават аналоговия свят, израснали са изцяло в 21-ви век, под знака на дигиталните технологии. Това е определящо за тях. Те са били част само от бързопроменящия се свят на достъпното знание, глобализация и абсолютната дигитализация, такава, каквато нито едно поколение преди това не познава.

Според редица специалисти, децата от поколението Алфа обичат да учат, но само ако им е интересно. По-склонни са от всяко друго поколение да изключат информация, която не съвпада с интересите им. В този смисъл всяка дейност, която не е обвързана с технологии и иновации, не би била интересна за тях.

Какво трябва да направят университетите за да стимулират интерес към дадени специалности? А какво бихте направили Вие като компания?

По мое мнение, в стремежа си да привлекат интереса на бъдещите студенти към дадени специалности, университетите трябва най-вече да разбират и покриват обучителните им потребности. Младежите, които се обучават към момента или това им предстои, са от поколение Z. Това поколение е любознателно и любопитно, насочено е към постоянно обучение и развитие, но не приема консервативни и остарели форми на обучение. Формалното обучение е по-скоро нещо, което поколението приема като задължително, но ако не отговаря на интересите и разбиранията им, те може да го възприемат за безсмислено. Тези младежи могат да са много силно ангажирани и включени в образователния процес, но само ако виждат смисъл. За тях най-голяма стойност в образоването има приложението на знанията им в практиката, както и начинът на преподаване. Преобладаващият стил на учене сред това поколение е чрез преживяване. Те предпочитат обучението да протича интерактивно, като се включва повече приложение на знания и умения, участие и действие, самостоятелно достигане до изводи, по-малко теория и пасивно наблюдаване. Те не желаят да бъдат единствено наблюдатели. Привърженици са на свободните форми на преподаване, които протичат под формата на дискусии и обсъждания на актуални теми в различни сфери, като по този начин имат възможност да изразяват своето лично мнение. За тях взаимодействието и обратната връзка са много важни. Поколението Z цени високо иновативността, креативността и гъвкавостта в образователния процес. Важно за тях е да се обучават в съвременни и актуални специалности, с реализация на пазара на труда.

Ето защо, за да могат да направят специалностите привлекателни, мисля, че университетите трябва да се съобразят с потребностите на студентите от настоящото и следващите поколение.

Източник на снимковия материал: Синектика Интер Рекрутмънт