Николай Пеев от EduQuest: Стажантите трябва да бъдат оставяни да грешат и да учат, за да изберат правилно своя кариерен път

В последните години темата за образованието в България постепенно се измества отвъд класическите рамки, дефинирани от училищата и университетите. Онлайн уроците, дигиталните платформи и индивидуалните програми за обучение вече не са изключение, а все по-често се превръщат в реална алтернатива или допълнение на традиционния подход. На този фон ние от Инженер.БГ, в рамките на инициативата „Стаж 2026: Ръководство за бъдещи инженери и техници 2.0“, се опитваме да разгледаме въпроса за бъдещето на обучението и от по-различен ъгъл: не като теория, а като реално работещ модел. Наш гост днес е инж. Николай Пеев – завършил машинно инженерство в Шотландия и основател на образователната платформа EduQuest. Неговият професионален път минава през международна образователна среда и работа в онлайн платформа за обучение, преди да се върне в България и да създаде собствен проект в сферата на индивидуалните уроци. Разговорът ни с г-н Пеев очертава и една по-широка картина – как личният опит, наблюдението на работещи системи в чужбина и конкретните предизвикателства в българското образование могат да се срещнат в един практически модел.

Наблюдение, опит и липса на аналог в България

Идеята за EduQuest се “ражда” в резултат на натрупан опит в Шотландия, където инж. Пеев работи в подобна образователна платформа. Там той се запознава с модел, който вече функционира устойчиво – индивидуални онлайн уроци с гъвкав избор на преподаватели и методика.

След завръщането си в България г-н Пеев вижда липсата на подобна структура и започва да търси възможност за адаптиране на модела към местната среда. „Самият аз съм ходил на частни уроци и знам какви са плюсовете и минусите. Решихме да започнем, без да знаем дали ще проработи“, разказа младият специалист.

Какво представлява EduQuest?

EduQuest е онлайн платформа, която предлага индивидуални уроци по всички основни предмети за ученици от 1-ви до 12-ти клас. Процесът е структуриран около избор и гъвкавост – ученикът избира предмет, учител и започва с безплатен пробен урок. Ако му хареса, продължава с редовни уроци. Системата е изцяло онлайн, като целта е да се премахнат логистичните ограничения пред традиционните частни уроци.

Макар да започва като малък проект, платформата постепенно разширява потребителската си база. Към момента през системата са преминали над 1500 ученици, като около 600 са активни потребители. Най-силно представена е групата на учениците между 5-и и 7-и клас – период, който често се определя като критичен етап в образователното развитие.

За подбора на преподаватели

Една от ключовите характеристики на EduQuest е подходът към подбора на преподаватели. За разлика от традиционните изисквания, педагогическа диплома не е задължителна. Фокусът е върху способността да се обяснява ясно и разбираемо.

„Не е задължително преподавателите да са педагози. По-важното е да могат да обясняват. В екипа на EduQuest има хора, които минават през строг подбор – тест по предмета, групово интервю, индивидуално интервю и пробен урок. Отпадат дори много силни кандидати, ако не могат да предадат материала разбираемо“, подчерта предприемачът.

Платформата не налага единна методика, а оставя свобода на преподавателя да избере подход. „Няма строго зададена структура. Всеки учител решава сам как да води урока. Идеята е да има свобода, но и ясна рамка на самия процес“, допълва Пеев.

Образованието като мислене, а не само знания

За г-н Пеев образованието се измерва не само чрез усвоени факти, а чрез начина на мислене, който се изгражда у ученика. „Университетът и училището не са само за знания. Най-важното е да се научиш да мислиш, да решаваш проблеми и да се адаптираш“, коментира той. Тази перспектива е повлияна от обучението му в Шотландия, където практическите умения и самостоятелното мислене имат силно присъствие в учебния процес.

Решението да се върне в България е свързано с желанието да приложи натрупания опит в собствен проект. „Исках да бъда самостоятелен и да направя нещо в България. Тук има много възможности, особено в IT и инженерството“, поясни той.

Теория срещу практика

Младият специалист постави акцент и върху разликата между академичното обучение и реалната работна среда. Според него, макар университетите да дават фундаментални знания, практиката остава решаващият фактор за изграждането на компетентен специалист.

Въпреки това, той е категоричен: „Ако нямах това образование, щях да се чувствам ограничен. То ми даде капацитет да се справям с предизвикателни ситуации, да мисля структурирано и да движа процесите стъпка по стъпка, както се решава всеки инженерен проблем“.

Ролята на стажовете: първата крачка към професията

По думите на Николай Пеев стажантските програми определено са добър мост между теорията и практиката. „Стажът е възможност да разбереш дали тази професия е за теб. Това е среда, в която можеш да грешиш, да учиш и да наблюдаваш как работят по-опитните специалисти“, посочи той.

„Според мен, самоинициативата е най-важното нещо в целия процес на стажуване, а дори и преди това. Да кандидатстваш за стаж, дори когато не си напълно готов. Да търсиш възможности, вместо да чакаш да ти бъдат предложени. Пътят към професионалната реализация рядко е праволинеен. Нищо не е затворено и предварително решено. Има много начини да стигнеш до една цел. Понякога е достатъчно да покажеш желание и настойчивост, за да получиш шанс“, сподели г-н Пеев.

Как изглежда една ефективна стажантска програма

Един от най-големите проблеми на много стажантски програми остава липсата на реално участие и видим резултат. „Често стажантите получават малки задачи, без да виждат реалния ефект от работата си. Така трудно можеш да разбереш дали се справяш добре и какъв е приносът ти“, обърна внимание предприемачът. Ето защо в идеалния вариант, стажът трябва да дава реална отговорност, дори и в контролирана среда. „Най-добрата стажантска програма би дала на стажанта реален сектор, например част от маркетинга или продуктово развитие, и свободата да експериментира. Дори с риск да се допуснат грешки“, разказа Николай.

Той подчерта, че грешките са съществена част от процеса на учене: „Трябва да позволиш на стажанта да греши. Да пробва, да види къде не се получава и сам да стигне до решението. Това изгражда много повече, отколкото просто да следва инструкции“.

Стажът като процес на откриване, а не крайна цел

Въпросът дали стажът трябва да води до постоянна работа остава отворен. Според г-н Пеев това не бива да бъде основната цел. „Не мисля, че стажантът задължително трябва да остане в дадена компания. По-важно е да научи възможно най-много. Смяната на различни стажове в различни компании често дава по-широка перспектива“, заяви той.

Значението на стажантите за компаниите

От гледна точка на бизнеса стажантите не са просто помощен ресурс, а стратегически потенциал.

„Ако няма нови хора, няма развитие. Това е като система, в която спира притокът на нови кадри“, сподели Николай и обърна внимание на нуждата стажантите да бъдат интегрирани пълноценно: „Най-важното е стажантът да се почувства част от екипа. Не просто човек, който е там временно, а реален участник в процесите“.

Балансът между университет и практика

Един от ключовите изводи е необходимостта от баланс между образованието и практическия опит. „Най-оптималният сценарий е да съчетаеш обучението със стаж по специалността. Така много по-бързо разбираш дали това е твоят път“, счита Николай.

Той допълни още, че връзката между образование и индустрия се подобрява, но има още какво да се желае. Когато тези две среди работят заедно, резултатите са много по-добри.

Очаквайте видеото с целия разговор скоро в Инженер.БГ: ПодкастЪТ, а дотогава се абонирайте за нашия YouTube канал. 

Източник на снимковия материал: Инженер.БГ