С над 25 технически университета – отговаря ли образованието у нас на съвременното ниво на индустрията и технологиите

На 9 декември 1883 г. с указ на княз Александър I Батенберг е основано Държавното железарско училище в днешния кв. „Княжево“ – първото техническо училище в България, което в последните си години носи името Софийска техническа гимназия. Първото висше гражданско учебно заведение с технически профил пък е Висшето техническо училище в София (1942 г.), което е преименувано на Държавна политехника, а по-късно от него произлизат днешните Технически университет – София, Университет по архитектура, строителство и геодезия, Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ и Химикотехнологичен и металургичен университет. Въпреки че Софийската техническа гимназия е закрита официално през 2010 г., днес в страната ни функционират 357 професионални гимназии (от общо 2319 училища), около 60% от които предлагат технически специалности, а между 6 500 и 7 500 души годишно се дипломират с квалификация „инженер“ или в ИКТ сектора в различни университети, поддържащи технически направления.

Способни ли са обаче тези учебни заведения да задоволят нуждите на бизнеса и икономиката на страната? Инженер.БГ изследва темата в специалния си проект „Образование vs. реалност: готови ли са техническите университети за новите изисквания на пазара на труда в индустрията?“. След като проведохме публична анкета, се допитахме и до мнението на академичната общност по ключови въпроси, касаещи техническото образование у нас – в днешния материал Ви представяме обобщение.

Какво казват числата?

Стартираме с данни от Министерство на образованието и науката (МОН), Националния статистически институт (НСИ) и Рейтинговата система на висшите училища в България, за да дадем по-ясна представа за мащаба на техническото образование.

Близо 41 000 ученици изучават техническа специалност в средното образование

Както вече посочихме, у нас има 357 професионални гимназии (ПГ), като с най-висок дял са тези в област „Техника“ (24.1%), следвани от тези в област„Информатика“ (ИКТ) (18.1%). Заедно те формират близо половината от учащите в ПГ. Изцяло техническите гимназии, в които 100% от паралелките са обвързани с традиционни инженерни науки (като механоелектротехника, транспорт, строителство, ИТ), са около 130 – 140, докато други 80 – 90 училища предлагат смесени профили, включващи технически дисциплини (в.т.ч. аграрни, химически, икономически и др.).

По данни на НСИ за учебната 2025/2026 г. 169 248 ученици за записани в професионални среднообразователни програми, като през 2025 г. завършилите програми за придобиване на трета степен професионална квалификация са около 21 000. От това става ясно, че учащите в област „Техника“ са около 40 800, а завършилите – над 5000. В сектор ИКТ те са съответно над 30 600 и 3800.

Кои са най-големите професионални гимназии в България по брой ученици?

• ПГТЕ „Хенри Форд“ – гр. София: Над 1 200 ученици с профил транспортна техника, автотранспорт, електромобили, енергетика и ВЕИ технологии;

• ПГАСГ „Арх. Камен Петков“ – гр. Пловдив: Над 960 ученици с профил строителство, архитектура, геодезия и парково строителство;

• СПГ „Джон Атанасов“ – гр. София: Около 850 – 900 ученици с профил електроника, компютърна техника, системно програмиране и компютърни мрежи;

• ПГЕЕ „Константин Фотинов“ – гр. Бургас: Около 800 – 850 ученици с профил електротехника и електроника, компютърни технологии, възобновяеми енергийни източници и роботика;

• ПГЕЕ – гр. Пловдив: Около 800 ученици с профил автоматизация, ИТ системи и електротехника.

Средно по 7000 инженери завършват висше образование всяка година

Висше образование в България всяка година завършват между 45 000 и 48 000 студенти, като от тях между 6500 и 7500 са с квалификация „инженер“ или в ИКТ сектора – и бакалаври и магистри. От всички 51 акредитирани висши учебни заведения в страната 25 предлагат технически специалности, от тях: 8 – изцяло технически; 9 многопрофилни и 8 специализирани и военни академии.

Най-големите 5 технически университета по брой студенти са:

• Технически университет – София (заедно с филиалите в Пловдив и Сливен): около 11 500 студенти;

• Технически университет – Варна: 6500 – 7000 студенти;

• Русенски университет „Ангел Кънчев“: около 6000 студенти общо,от които над 3500 са в технически направления;

• Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) – София: около 3500 – 4000 студенти;

• Технически университет – Габрово: около 3000 – 3500 студенти.

„Образование vs. реалност: готови ли са техническите университети за новите изисквания на пазара на труда в индустрията?“

От мнението на представителите на академичните среди, които взеха участие в нашето допитване, можем да направим няколко общовалидни заключения:

Висшето техническо образование се нуждае от постоянно актуализиране на учебните планове, за да отговарят на съвременното развитие на технологиите

Доц. д-р Десислава Атанасова, ректор на РУ „Ангел Кънчев“ казва: „Докато за прехода от Индустрия 2.0 към Индустрия 3.0 бяха необходими десетилетия, днес само за едно десетилетие навлязохме в Индустрия 4.0 и вече преминаваме към Индустрия 5.0. В условията на скоростно развитие на технологиите и изкуствения интелект знанията и уменията в техническите области остаряват много бързо“. Мнението ѝ споделя и проф. д-р инж. Жулиета Манчева, зам.-ректор по учебни дейности и докторантури в УАСГ: „Най-голямото предизвикателство е темпото, с което се развиват технологиите – ние трябва постоянно да обновяваме учебните програми, за да сме актуални“.

„Технологичните промени изпреварват учебните програми и това задълбочава разрива между академичната подготовка и очакванията на работодателите“, заявява от своя страна доц. д-р инж. Марлена Данева, зам.-декан по учебни дейности и акредитация в Инженерно-педагогическия факултет (ИПФ) – Сливен към ТУ – София. А според доц. д-р инж. Драгомир Василев, зам.-ректор на ТУ – Габрово днес технологичният цикъл е по-кратък от един традиционен академичен курс от четири години.

В адаптацията на учебните планове обаче сериозен проблем вижда проф. Илия Железаров, ректор на ТУ – Габрово. Според него динамиката на пазара на труда изисква бързи реакции и постоянни промени, а университетите работят в среда с ясно регламентирани процедури. Това често затруднява навременното въвеждане на промени в учебната документация и програмите. „Практически за всички промени в учебната документация е необходимо технологично време и нормативно установени процедури“, обяснява той.

По същия начин мисли и проф. Манчева от УАСГ, която подчертава, че при т.нар. регулирани професии има нормативни изисквания, които правят промените по-бавни, но в същото време гарантират качеството на обучението.

Според проф. д-р Димитър Ангелски, декан на Факултет „Горска промишленост“ (ФГП) при ЛТУ образователната система традиционно стъпва върху устойчиви принципи и знания, поради което актуализирането на учебните планове и програми често се случва твърде бавно. Така дори промени, съобразени с нуждите на бизнеса, влизат в сила със значително закъснение и губят част от своята актуалност.

Привличането на млади хора към техническите науки и демографската ситуация остават проблем

Проф. Железаров (ТУ – Габрово) коментира още, че едно от най-сериозните предизвикателства днес е привличането на амбициозни, знаещи млади хора, които да са адекватни към така бързо променящия се свят и подготвени за бързо развиващите се технологии. Демографската ситуация и мотивацията на младите хора е предизвикателство и според колегата му доц. Василев (ТУ – Габрово). „Нашата мисия е да покажем на студентите, че инженерната професия е престижна, високоплатена и предлага неограничени хоризонти за развитие тук, в България“, заявява той.

Проф. д-р Петър Йорданов Антов, зам.-ректор по научноизследователска и проектна дейност, дигитализация, иновации и международно сътрудничество на Лесотехническия университет, от своя страна посочва: „За да бъдат тези направления по‑привлекателни, трябва ясно да се показва тяхната роля за бъдещето – устойчиво производство, климатична неутралност, иновации и кръгова биоикономика“.

За да помогнат за оставането на младите хора в по-слабо развитите региони, от РУ „Ангел Кънчев“ въвеждат и по-гъвкави модели на обучение, като микроквалификациите (micro-credentials).

Нуждата от модерна техническа база в учебните заведения е неотменен фактор

„Модерното инженерно образование изисква скъпо оборудване и софтуер, за да учат студентите в среда, идентична с реалната производствена база“, отбелязва доц. Василев (ТУ – Габрово).

„За да бъде едно обучение адекватно, то изисква постоянни инвестиции в съвременна апаратура и специализиран софтуер, което е сериозно финансово предизвикателство“, съгласява се проф. Пенева-Златкова, зам.-ректор по научната и приложна дейност, качество и акредитация в УАСГ, където вече провеждат месечни уебинари за преподаватели, свързани с приложението на ИИ в направленията на университета.

А единомислие с тях изразиха и повечето им колеги, участващи в проекта.

Трябва активна и двупосочна работа за изграждане на устойчиви връзки с бизнеса

Според инж. Валентина Стоева, зам.-директор на Професионалната гимназия по телекомуникации – София (ПГТ) бизнесът може да бъде по-активен партньор – не само като работодател, а и като участник в самия образователен процес чрез практика, споделен опит и участие в актуализирането на учебното съдържание. Подобни са възгледите и на проф. Пенева-Златкова (УАСГ), която казва: „Връзката между университета и бизнеса не трябва да се разглежда като статичен трансфер на знания, а като споделена отговорност“.

Доц. д-р инж. Марлена Данева (ТУ – София, ИПФ Сливен) пък смята, че връзката между техническото образование и изискванията на индустрията е динамична, но все още непълноценна. „Резултатите от наши проведени изследвания сред студенти показват, че проблемът не е в липсата на фундаментални знания, а в дефицита на практически умения. Студентите усвояват теорията, но срещат затруднения при пренасянето ѝ в реални професионални ситуации“, обяснява тя.

Логично, най-пряката връзка, която може да се осъществи между образованието и бизнеса са стажантските програми. Лалка Ботева, експерт „Връзки с обществеността и международни отношения в ТУ – София, филиал Пловдив споделя: „Два пъти годишно университетът организира събития, които събират водещи компании и бъдещи инженери в една обща професионална среда. През 2026 г. кариерните инициативи на ТУ – София, филиал Пловдив, разширяват своя обхват. За първи път в университета е обособена специална зона за кариерни консултации, която е достъпна както за студенти, така и за ученици от гимназиален етап“.

Но може ли стажът да се разглежда едностранчиво?

„Стажовете са основен инструмент за реално обучение. Но стажът не работи без ангажиран партньор от другата страна, който да подпомага дейността на факултета и по време на обучението в университета. Призивът ми към бизнеса е: Не чакайте завършилият студент да се „дообучи“ при вас – нека работим заедно, докато студентът се учи, и да оформим компетентни специалисти“, посочва доц. д-р Агата Манолова, декан на Факултета по телекомуникации в ТУ – София (ФТК).

Доц. Василев (ТУ – Габрово) пък призовава: „Възприемайте университетите като стратегически партньор, а не само като източник на бъдещи работещи“.

Интересно тук е мнението на доц. д-р Божидар Недев, ръководител на катедра „Финанси и счетоводство“ в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. „Смятам, че в България съществува един сериозен проблем в отношенията между академичната среда и бизнеса. Той е свързан с масовото предлагане на стажове и работа за учащи студенти особено в образователно-квалификационна степен „Бакалавър“ на пълна работна седмица (40 часа). Единици са компаниите, които предлагат гъвкави възможности за стаж и работа в учебно време (например до 20 часа на седмица с интегриране на хибридно присъствие). Така студентите се принуждават да приемат възможности на пълен работен ден, което води до намаляване на посещаемостта на занятия, осезаем спад в представянето на студентите и откъсване от учебната среда. Разбираемо е бизнесът да има крещяща нужда от кадри особено при настоящите ниски нива на безработица, но съвместяването на образование с практика трябва да бъде балансирано, за да не вреди на образователния процес“, твърди той.

Призив към институциите

Наред с бизнеса, институциите също са страна във въпросите, свързани с образованието и реализацията на кадрите на пазара на труда. Според доц. Данева (ТУ – София, ИПФ Сливен), за да се изгради устойчива и ефективна връзка между образованието и индустрията, е необходимо стратегическо съгласуване на политиките на национално ниво. „Нашето послание към институциите е висшето образование да бъде ясно утвърдено като национален приоритет. В момента съществува нормативен дисбаланс – образованието е приоритет в училищната система, но това не е изрично заявено за висшето образование“, подчертава дамата. Една от идеите на доц. Данева например е държавната подкрепа към инвеститорите – предоставяна чрез Българската агенция за инвестиции и други институции – да бъде обвързана с изискване за осигуряване на възможности за практическа подготовка на студенти и преподаватели.

А доц Василев (ТУ – Габрово) призовава за още по-активно насърчаване на връзката между образование, наука и индустрия чрез устойчиви политики и гъвкава регулаторна среда.

Завършваме обобщението в мението на проф. д-р инж. Ивайло Копрев, ректор на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“, което обобщава като че ли мястото на инженерите в индустрията и икономиката изобщо. „И преди, и днес бизнесът има нужда от хора, които са отговорни, креативни и способни да вземат самостоятелни решения. Това са инженерите“, казва той и продължава: „Днес използваме изкуствен интелект, вчера държахме електронен калкулатор. Но това променя скоростта на работа, а не начина на мислене. Инженерното образование учи младите хора не просто да намират отговори, а да разбират процеса на решаване на задачите. То изгражда логика, дисциплина и способност за анализ – качества, които остават ценени независимо от технологичната епоха“. Той счита също и че за да има работеща връзка между образование и бизнес, не трябва да се подценяваме.

Кой ще отговори?

След като се запознахме с вижданията на академичната общност, е време да отправим поглед и към бизнеса. Как се включват технологичните компании в образователния процес, какви програми съществуват и колко са бизнесите, които участват в тях. Какво очаква индустрията от образованието и какво е готова да предложи?

Тези въпроси ще поставим в следващия ни проект – „Бизнесът в клас“. Очаквайте!

По текста работи: Весела Даскалова

Източник на снимковия материал: ©Engineer BG via Canva