Радослав Козарев от Мултивак България Продакшън: Инженерът на бъдещето е визионер, който има мултидисциплинарни умения

През последните няколко години границите между механика, електроника и софтуер вече силно се размиват – технологиите се преплитат, а инженерите се превръщат от изпълнители на задачи в създатели на интегрирани решения. Изкуственият интелект, автоматизацията и дигитализацията не просто променят производството – те преосмислят самата същност на инженерната професия. В рубриката „Професии в еволюция: Новите инженери и техници“ продължаваме да търсим отговор на въпроса как изглежда инженерът на бъдещето – какви нови роли ще възникнат, какви умения ще бъдат решаващи и как организациите подготвят своите екипи за реалността на високите технологии. По тези теми разговаряме с инж. Радослав Козарев, мениджър „Конструкторски отдел“ в Мултивак България Продакшън, който споделя своите наблюдения за промените в инженерния бранш, новите компетенции и предизвикателствата пред следващото поколение специалисти.

Здравейте, инж. Козарев! Ще бъдем ли свидетели на възникването на напълно нови професии в инженерния бранш?

Да, със сигурност. Темата за новите професии е нещо, което обсъждаме ежедневно в нашия екип, защото трансформациите вече се случват пред очите ни. Най-ясно се забелязва една своеобразна „хибридизация“ на професиите – класическите роли на програмисти, машинни и електроинженери започват да се преплитат.

В бъдеще ще се търсят специалисти, които познават едновременно софтуера, електрониката и механиката – хора, които могат да мислят системно и да съчетават различни технологии. В един проект, в който участват автоматизация, изкуствен интелект и комплексни производствени процеси, вече няма как да работим само с тясно специализирани експерти. Бъдещето принадлежи на мултидисциплинарните инженери.

Кои инженерни професии виждате като най-търсени през следващите 3–5 години на пазара на труда в сферата на техниката и технологиите? Активни ли са вече тези тенденции според Вашите наблюдения?

Да, тези тенденции вече са напълно активни. В нашата сфера – машиностроенето – все по-ценни са специалистите, които могат да проектират, но и да програмират. Търсят се хора, които разбират връзката между механика, електроника и софтуер и могат да я прилагат в реална среда.

Много от младите колеги, които идват при нас на стаж, се опитваме да насочим именно в тази посока – към по-широк технически профил и умения за интеграция. Старото мислене, че нещо „не е моя работа“, вече е неработещо. Съвременният инженер трябва да има готовност да излезе извън рамките на своята специализация и да използва инструментите, които му дава новата ера на технологиите – включително и изкуствения интелект.

Как се променят изискванията към компетенциите за вече съществуващи позиции?

Най-съществената промяна е свързана с нуждата от аналитично мислене. Не е толкова важно човек да знае наизуст всички процеси, колкото да може да анализира – защо правим даден проект, каква е неговата цел, какви са възможните решения и последствията им.

Не очакваме от кандидатите перфектни знания по металознание или чертане, но очакваме гъвкавост, логика и разбиране на процесите. Аналитичното мислене е това, което гарантира, че един инженер ще може да се адаптира към бързите промени в технологичната среда и да взема осъзнати решения.

Има ли специфични умения, които виждате като критични, но смятате, че все още са недостатъчно развивани на пазара на труда?

Да – това са езиковите и комуникационните умения. Често срещаме много силни технически специалисти, които обаче трудно общуват на английски или немски. В днешната глобална среда това е сериозен недостатък, защото инженерството е международен език само по себе си.

Също така, меките умения – работа в екип, адаптивност, проактивно мислене – все още не са достатъчно развити. Според мен образователната система и самите млади хора трябва да поставят по-силен акцент върху тях. По-добре е един инженер да има по-широк набор от компетенции и да може да се развива в различни посоки, отколкото да е изключително силен само в една тясна област.

Какви са основните предизвикателства при адаптирането и обучението на служителите към новите роли?

Едно от най-големите предизвикателства е скоростта на промяната. Ако преди адаптацията към нови технологии е отнемала пет – шест години, сега очакванията са това да се случи за една – две.

За да подпомогнем този процес, започнахме да интегрираме изкуствен интелект в нашите вътрешни обучения. Създадохме чатбот, към който колегите могат да се обръщат с конкретни въпроси – например „Как да конструирам този детайл?“ или „Какъв подход е подходящ в тази ситуация?“. Той не дава готови решения, но насочва и стимулира самостоятелното мислене.

Така младите специалисти се адаптират по-бързо, без да се налага непрекъснато да търсят помощ от по-опитните колеги. Разбира се, това изисква и добра дигитална грамотност – нещо, което все още не е напълно развито при всички, но бързо се подобрява.

Източник на снимковия материал: Мултивак България Продакшън, Инженер.bg