Инж. Радостина Цонева от Fluid Codes: Предразсъдъците за жените инженери са присъщи само за тези, които не познават професията

Да откажеш стаж по специалността си още в началото на своята кариера, търсейки по-подходяща възможност, може би звучи безразсъдно, особено в период, в който опитът е задължителен за който и да е млад специалист. Но за днешната ни гостенка в рубриката „Тя е инженер“, това решение е просто достатъчна смелост, за да се превърне в отправна точка за истински желаната посока на развитие. Имаме удоволствието да Ви представим инж. Радостина Цонева, инженер по структурни анализи във Флуид Коудс България. За нея определянето на инженерството като повече или по-малко „мъжко“ или „женско“ никога не е седяло на дневен ред – напротив, тя счита, че подобни предразсъдъци са присъщи само за тези, които не познават професията. А какво още сподели пред екипа ни, вижте в следващите редове.

Здравейте, Радостина! Представете се накратко.

Здравейте! Казвам се Радостина Цонева и работя като инженер по структурни анализи с метода на крайните елементи във Флуид Коудс България – официален представител на софтуера за инженерни симулации Ansys за България. Завършила съм Технически университет – София, специалност „Транспортна техника и технологии“.

Професионалният ми път започна като механичен дизайнер на високотемпературни сензори за автомобилната индустрия. По-късно работих като конструктор на компоненти за самолетни колесници, а впоследствие започнах да извършвам и техните структурни анализи чрез метода на крайните елементи. Днес съм част от екипа на Флуид Коудс България, където работя по инженерни казуси от различни индустрии. Именно разнообразието на проектите прави работата изключително интересна – всеки ден е различен и носи нови технически предизвикателства, които изискват аналитично мислене, инженерна логика и нестандартни решения.

Кога осъзнахте, че инженерството е Вашето призвание?

Още като дете бях запленена от автомобилите и мотоциклетите и от това как хиляди отделни компоненти работят заедно като единна система. С брат ми често посещавахме състезания по мотокрос, рали и планинско изкачване, където имах възможност да наблюдавам от близо машини, проектирани да издържат изключително големи динамични натоварвания.

Въпреки че средното ми образование е в сферата на туризма и хотелиерството, бях убедена, че искам да се занимавам с автомобилна техника и затова избрах да продължа образованието си в Техническия университет. Там осъзнах, че инженерството за мен не е просто интерес, а призвание. Открих в себе си потенциал за логическо мислене, анализ и решаване на сложни технически задачи. Тогава разбрах, че това са качества, които искам да развивам и използвам в бъдещето си.

Кое е най-смелото решение, което сте взели в професионалния си път?

Едно от най-смелите решения в професионалния ми път беше да се откажа от първия стаж, за който бях приета. Още в началото осъзнах, че имам сериозни различия във вижданията си с прекия ми ръководител и че средата не ми дава възможност да се развивам по начина, по който си представях.

Решението беше трудно, защото по това време инженерните стажове не бяха много, а за повечето позиции се изискваше опит дори от кандидати в началото на кариерата си. Въпреки несигурността реших да поема риска и да потърся по-подходяща възможност. Впоследствие намерих стаж като механичен дизайнер в автомобилната индустрия, който постави основите на професионалния ми път. Поглеждайки назад, това решение се оказа едно от най-правилните, които съм взимала.

Най-доброто професионално решение, което съм взела, беше преориентирането ми от конструиране към структурни анализи. След години работа с чертежи и модели започнах да търся по-различно инженерно предизвикателство. При анализите най-много ме привлече необходимостта да предвиждаш как ще се държи дадена конструкция в реални условия, как ще се деформира и къде би могла да се повреди. В известен смисъл това е като загадка, в която трябва да събереш всички известни данни и да намериш възможно най-точния отговор. Често казваме, че не създаваме просто цветни картинки от симулации, а помагаме да се избегне скъпият подход „проба-грешка“ и да се вземат инженерни решения преди още да бъде произведен първият прототип.

Флуид Коудс България е част от структурата на Fluid Codes – партньор на софтуерния разработчик Ansys. Компанията е фокусирана върху софтуера за инженерни симулации, като предоставя услуги и инструменти за симулация, обучение и специализирана локална поддръжка. Fluid Codes помага на организациите да намалят времето за пускане на пазара, да подобрят производителността на продукта, да намалят разходите и да решават сложни инженерни предизвикателства, ръководени от сертифицирани експерти, които разбират както технологията, така и спецификите на регионалните пазари.

Fluid Codes е основана през 1997 г. във Великобритания, а от 2010 г. структурата е разширена в Близкия изток и Северна Африка.

С кой стереотип за жените инженери бихте искали завинаги да се разделим?

Според мен повечето стереотипи за жените инженери вече постепенно остават в миналото. Разбира се, все още се срещат хора с предразсъдъци, най-често такива, които не познават реалната инженерна работа. Практиката обаче ясно показва, че успехът в инженерството зависи от знанията, уменията и упоритостта, а не от пола.

Кой Ваш проект или успех Ви кара да се усмихвате с гордост и днес?

По време на обучението ми по метода на крайните елементи получих задача за анализ на компонент от самолетен колесник, която беше доста по-сложна от всичко, по което бях работила дотогава. След като завърших анализа и представих резултатите си, колегата, който ме обучаваше, донесе при мен същия детайл след разрушително изпитване. Частта беше разрушена по абсолютно същия начин, по който бях предвидила в симулацията.

И до днес помня този момент. Побиха ме тръпки и в същото време изпитах огромна гордост, че съм успяла да предвидя толкова точно поведението на компонента.

Този счупен детайл остана дълго време на бюрото ми като напомняне, че ако не успеем да предвидим най-лошия възможен сценарий, последствията могат да бъдат много по-сериозни от един повреден компонент.

Защо според Вас е важно да отбелязваме 23 юни – Международния ден на жените в инженерството?

Признавам, че не съм обръщала специално внимание на този ден в миналото. За мен инженерството винаги е било професия, в която знанията и способностите не зависят от пола. Въпреки това смятам, че подобни инициативи са полезни, защото показват добри примери и могат да насърчат повече млади момичета да изберат инженерна кариера.

Има ли жена инженер, на която се възхищавате и която Ви вдъхновява?

Всъщност, дамата, на която изключително много се възхищавам, не е инженер, а учен – Мария Кюри. Носител е на Нобелови награди по физика и химия – тя е първият човек, получил Нобелова награда в две различни научни области и остава пример за отдаденост на науката въпреки предразсъдъците на своето време.

Това, което най-силно ме впечатлява в нея, е, че никога не е позволила на предразсъдъците на времето да я отклонят от работата ѝ. По онова време много хора трудно са приемали, че една жена може да бъде водещ учен и автор на толкова значими открития. Дори когато приносът ѝ е бил поставян под съмнение, Пиер Кюри многократно е заявявал, че това са нейни открития и резултат от нейния труд.

Възхищавам се на хора, които не се отказват, когато срещнат трудности, а продължават да доказват способностите си с работа и резултати. Според мен Мария Кюри е именно такъв човек. Затова я възприемам като една от личностите, помогнали да се отвори пътят на жените в науката, а впоследствие и в инженерните професии.

Източник на снимковия материал: Fluid Codes, Радостина Цонева – личен архив, ©Engineer BG via Canva