Иван Монев от DizzyRiders: Ако се вълнувате от дадена сфера или компания, бъдете проактивни и търсете своята „отворена врата“

Той е сред хората, които първи сядат зад волана на най-новите автомобили и се докосват до иновативните технологии под капака – онези инженерни решения, които тепърва ще задават посоката на развитие на автомобилния бранш. За него автомобилът не е просто средство за придвижване, а сложна технологична система, в която конструкцията, електрониката и софтуерът се доказват в реални условия на пътя.

В рамките на инициативата „Стаж 2026: Ръководство за бъдещи инженери и техници 2.0“ разговаряхме с Иван Монев – автомобилен рецензент и главен редактор на DizzyRiders, с дългогодишен опит в автомобилната журналистика и създаването на дигитално съдържание за водещи автомобилни брандове като Porsche & BMW Motorrad.

В ексклузивно интервю за Инженер.bg той споделя личната си история за това как страстта към автомобилите се превръща в професия, как техническото мислене помага да разбираш автомобилите отвъд дизайна, кои инженерни умения ще бъдат ключови в близките години и защо стажът често е най-смислената първа крачка към реална кариера в автомобилния и технологичния сектор. Приятно четене!

Здравейте, г-н Монев! Кога за първи път осъзнахте, че интересът Ви към технологиите и автомобилите може да се превърне в професионален път, а не просто в хоби?

Здравейте и благодаря за поканата! Интересът към технологиите е този, който ме насочи към техникума по електроника „Акад. Иван Ценов“ (б.ред. сега СПГЕ „Джон Атанасов“). Честно казано, както много тийнейджъри по това време, нямах ясна визия за бъдещото си кариерно развитие, макар че имах приятели, които имаха такава – те знаеха точно какво искат и какво ще правят след средното си образование. Аз не бях от тях.

Изборът ми на посока в образованието не бе повлиян от амбициите на родителите ми, което също смятам, че е важно да отбележа. Винаги ме е водело любопитството, желанието да си обяснявам как работи светът около мен, а не евентуалната възможност за професионална реализация след това. Не казвам, че това е най-правилният подход, но така беше при мен.

Винаги съм ценял и дизайна на автомобилите. Като дете може би ми се беше прокраднала мисълта, че искам да стана именно автомобилен дизайнер, но изявената ми неспособност да рисувам не ми позволи да мисля дълго в тази посока.

По същество на въпроса Ви – осъзнах го по време на следването си в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Инженерна физика“, която за съжаление не успях да завърша. Тогава реших, че искам работата ми да е свързана с автомобили и по-конкретно – с автомобилна журналистика. Изпратих няколко имейла до медиите, които харесвах. Една от тях ми отговори и така започна всичко.

Важно е да отбележа, че писмата ми не бяха в отговор на отворени позиции – въпросните медии не бяха публикували обяви, че търсят хора. Действах проактивно. Трябва да е било 2008 г., когато бях на 22 години.

Помага ли техническото образование, когато тествате и анализирате нови автомобили?

Вярвам, че базовите технически познания са важни за разбирането на всяка една машина, било то автомобил, самолет или пералня. Също така смятам, че няма как да си добър шофьор, ако нямаш поне малка представа за физичните закони, свързани с управлението на автомобила.

Техническото ми образование помага, но не винаги пряко, а по-скоро чрез принципите, които ми е дало. Водещо е и самото ми желание да разбирам как работят нещата, което е било и поводът да се насоча към такъв тип образование. Връзката работи и в двете посоки.

Днешните автомобили са много по-технологични и все по-зависими от електроника и софтуер. Кои умения според Вас ще бъдат най-търсени в автомобилния сектор през следващите години?

Специалисти от различни инженерни специалности винаги ще могат да намират реализация в автомобилната сфера. Разбира се, с навлизането на електрификацията е логично да се търсят все повече електроинженери, но нуждата от машинни инженери няма да намалее. Софтуерът също е ключов, както и кадрите, занимаващи се с UX дизайн.

Rimac Technology е добър пример – хърватската фирма, която през 2009 г. започна от гараж със старо BMW, а днес е лидер в света на автомобилните технологии. Поглед към позициите там е добър начин за „сверяване на часовниците“ относно това кои умения се търсят в момента и кои ще бъдат търсени в бъдеще.

Как младите специалисти могат да се подготвят за тези изисквания още по време на обучението си? Какви конкретни стъпки бихте препоръчали на студентите, които мечтаят за кариера в автомобилния сектор?

Трудно е човек да предвиди какви знания ще са му необходими в бъдеще. Мой преподавател в университета, доц. д-р Константин Стаевски, казваше: „В бъдеще в живота и в работата Ви ще са Ви необходими 10%, максимум 15% от това, което учите сега. Но понеже не знаете кои точно са тези 10–15%, ще учите всичко“.

За съжаление, България не е автомобилен производител, но в страната ни има много производства и дори развойни центрове на поддоставчици на големи автомобилни компании, като например BHTC (разработка и производство на климатични системи за VW, BMW, Mercedes-Benz, Porsche и др.). Bosch България, Visteon и Melexis също са компании, които предлагат реализация, свързана с автомобилния сектор - списъкът е дълъг.

Според мен е много важно студентите да харесват специалността си, въпреки че следването неминуемо е свързано и с някои не толкова приятни моменти. Често се случва даден преподавател да запали интереса на студент в конкретна посока заради отношението и начина си на преподаване. Това пък е следствие от факта, че самият преподавател харесва работата си.

Интересите в посоки, различни от учебния план, със сигурност също помагат за по-добрата подготовка. Днес информация може да се намери навсякъде, така че, отново, ако човек обича това, което прави, обогатяването със знания ще бъде по-скоро вълнуващ процес, отколкото досаден.

Обучението извън страната също е вариант. Знаете, че страни като Германия например имат традиции в автомобилостроенето и съответно в системата за подготовка на кадри, но това е друга тема.

Какво бихте посъветвали младите хора, които се колебаят дали да кандидатстват за първата си стажантска позиция?

Да действат!

Понякога човек не е сигурен с какво точно иска да се занимава, а друг път си мисли, че е, докато не започне да го практикува и не осъзнае, че всъщност не е за него. Но това става с опит, а опит се трупа с действия. Също така, ако наистина харесват конкретна сфера, да бъдат проактивни и да търсят контакти, както и начини да се докоснат до нея. Да не се отказват, защото „там не търсят кадри“. В историята има много случаи на успели хора, които са изпращали CV-то си десетки пъти на едно и също място, преди да получат шанс именно там.

Защо според Вас компаниите трябва да инвестират време и ресурси в наемането и развитието на стажанти?

Защото подобна практика е печеливша и за двете страни. Не съм убеден доколко у нас това се случва, но откровено казано, нямам преки наблюдения. При всички положения обаче стажуването е шанс за трупане на безценен опит и за ориентиране на младите хора дали наистина искат да се занимават с конкретна дейност и дали това е правилното място за тях.

Интервюто е част от инициативата на Инженер.БГ „Стаж 2026:  Ръководство за бъдещи инженери и техници 2.0“.

Инженер.БГ сърдечно благодари на Иван Монев за отделеното време и вдъхновяващия разговор, който вярваме, че ще бъде от полза за младите хора, които все още търсят своето място в света на технологиите и се чудят дали стажът е правилната първа крачка!

Източник на снимковия материал: Иван Монев – личен архив, dizzyriders.bg