Доц. Божидар Недев от СУ „Св. Климент Охридски“: Интегрирането на практиката в академичните занятия трябва да бъде балансирано

Подготовката на кадри, които отговарят на изискванията на съвременната индустрия, е сред най-важните предизвикателства пред висшето образование. Бързото развитие на технологиите, навлизането на изкуствения интелект и променящите се нужди на пазара на труда поставят университетите пред необходимостта непрекъснато да обновяват учебните си програми и да развиват все по-тясно сътрудничество с бизнеса. В този смисъл можем ли да определим дали реалният опит или академичните знания са по-важни и трябва ли практиката да измести фокуса на студентите от учебните занятия? Именно тези въпроси коментираме с доц. д-р Божидар Недев, ръководител на катедра „Финанси и счетоводство“ в Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и преподавател по корпоративни и поведенчески финанси. Той е гост в поредицата на Инжненер.bg „Образование vs. реалност: готови ли са техническите университети за новите изисквания на пазара на труда в индустрията?“, а какво още сподели пред екипа ни доц. Недев, вижте в следващите редове.

Здравейте, г-н Недев! Как оценявате връзката между техническото образование и реалните изисквания на индустрията днес?

Здравейте! Като преподавател по корпоративни и поведенчески финанси ми е трудно да преценя какви са нуждите на индустрията, както и онова, което техническото образование в България предлага към момента. На базата на моя опит в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ бих казал, че висшето образование в България генерално следва да интегрира бизнеса и индустрията в учебния процес чрез експертни гост-лекции в рамките на конкретни дисциплини, привличане на хонорувани преподаватели от практиката, организиране на хакатони за разрешаване на актуални проблеми, решаване на реални казуси от практиката и представяне на решенията пред индустрията, чрез посещение на място за проследяване функционирането на специфични процеси и посредством организиране на кариерни събития и форуми.

Кои са най-големите предизвикателства пред учебните заведения при адаптирането им към динамично променящия се пазар на труда?

За мен най-големите предизвикателства са свързани с необходимостта от постоянно обновяване и актуализиране на учебните планове на засегнатите специалности. В академичната общност битува виждането, че даден учебен план не бива да се изменя, поне докато не завърши един цял випуск, а това може да означава две или четири години без никакви изменения, което е твърде дълъг период особено за области, които се променят динамично, като например изкуствения интелект и финтеха.

Готовността за промяна на списъка с предлагани курсове и сътрудничеството с бизнеса, индустрията и браншовите асоциации биха спомогнали за поддържане на актуално съдържание на учебния процес, който комбинира теория с практика.

Как Вашето учебно заведение работи с бизнеса, за да гарантирате, че студентите придобиват практически приложими умения?

Стопанският факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ винаги се е стремял да поддържа тесни връзки с бизнеса чрез организиране на кариерни събития и форуми, гост-лекции на експерти, интегриране на реални бизнес казуси в учебния процес, привличане на експерти от практиката като хонорувани преподаватели по ключови динамично променящи се дисциплини, организиране на хакатони в партньорство с бизнеса, организиране на тематични семинари извън учебния процес и др.

В допълнение, международните акредитации на бакалавърски и магистърски програми гарантират преподаване на съвременни знания в учебния процес. Например, Стопанският факултет е акредитиран от ACCA, ICAEW, CFA Institute, AMBA и други международно признати асоциации.

Ако трябва да отправите послание към бизнеса и институциите – какво е необходимо, за да се изгради по-ефективна връзка между образование и индустрия?

Смятам, че в България съществува един сериозен проблем в отношенията между академичната среда и бизнеса. Той е свързан с масовото предлагане на стажове и работа за учащи студенти особено в образователно-квалификационна степен „Бакалавър“ на пълна работна седмица (40 часа). Единици са компаниите, които предлагат гъвкави възможности за стаж и работа в учебно време (например до 20 часа на седмица с интегриране на хибридно присъствие). Така студентите се принуждават да приемат възможности на пълен работен ден, което води до намаляване на посещаемостта на занятия, осезаем спад в представянето на студентите и откъсване от учебната среда. Разбираемо е бизнесът да има крещяща нужда от кадри особено при настоящите ниски нива на безработица, но съвместяването на образование с практика трябва да бъде балансирано, за да не вреди на образователния процес.

Източник на снимковия материал: Софийския университет „Св. Климент Охридски“